muzruno.com

Паритет на покупателната способност

Паритетът на покупателната способност е съотношение между две валути, основано на стойността на подобни продукти в различните страни.

Можем да приемем, че определен стандартен набор от стоки в САЩ струва 25 долара, докато в Русия 500 рубли. В този случай, ако вземем базата на паритета на покупателната способност, тогава е честно да се каже, че ако разделим 500 на 25, ще получим 20 рубли на 1 долар. Ако има разлики в котировките в една или друга посока, търговците ще имат възможност да продават стоки в друга държава, като получават определена печалба. В размер, например, 30 рубли за долар, на всяка единица стоки можете да спечелите 10 рубли. Резултатът от това трябва да бъде една от двете възможности: сравняване на цените на стоките или промяна на валутния курс.

За да се изпълни този икономически модел, на практика трябва да бъдат изпълнени редица условия. Първоначално става дума за факта, че разходите за придвижване на стоки от една държава в друга трябва да бъдат възможно най-ниски: липсата на мита, най-ниските транспортни разходи и много други параметри. Друга предпоставка е свободното преобразуване на валутите един в друг, т.е. трябва да има възможност да се обменят помежду си във всякаква сума, докато не трябва да има валутен контрол, правителствено регулиране или други пречки. Можем да кажем, че идеалните условия за търговия са изключително редки, така че няма смисъл на практика да се използва паритет на покупателната способност, той служи само като обща референтна точка, т.е. посоката на промяна на котировките в бъдеще.

Хипотезата, която се основава на индикатора за паритет, свързва динамиката на валутния курс с промяната в съотношението на цените в съответните държави. Цялата теория се основава на факта, че международната търговия дава възможност да се изглади разликата в ценовото движение на основните видове стоки в световната търговия. Разходите за такива в различни държави трябва да бъдат приблизително еднакви и трябва да бъдат изразени в една конкретна валута. Очевидно е, че такъв механизъм за изравняване на цените не може да действа върху всички услуги и стоки. С всичко това, теорията на паритета покупателна способност има емпирично потвърждение. Тя работи като е много полезна при анализиране на обменните курсове и цените в страни, където инфлацията е доста висока. В условията на хиперинфлация има почти пълно съвпадение на цените на вътрешния пазар с обменните курсове на националните валути. Важно е да се разбере, че корелацията на динамиката обменните курсове и връзката нивата на инфлация в различни страни съществува в дългосрочен план.



Паритетът на покупателната способност и базираната на нея теория не намират достатъчно доказателства в краткосрочен план, особено в страни, където инфлацията е ниска. Съотношението на среднопретеглените цени, което се изчислява на базата на различни стокови кошници в две държави, в продължение на няколко години може да не съответства на нивото на валутния курс, както и на неговата динамика. Обаче потвърждението на тази теория в дългосрочен план е достатъчно, за да се говори за такъв фактор, влияещ на обменните курсове като търговския баланс на страната, т.е. връзката между търговското салдо и динамиката на валутния курс.

Също така има такова нещо като паричен паритет. Тя е свързана с връзката между двете валути, която обикновено се установява по начина, предвиден в законодателството. По-рано този показател се основаваше на златния резерв на страната и сега се основава на малко по-различна информация.

Ако говорим за това къде се използват тези показатели, тогава можем да кажем, че те са много полезни за изчисляване на БВП по паритет на покупателната способност. Благодарение на него можете да сравнявате по-точно икономиката на две различни страни.

Споделяне в социалните мрежи:

сроден