"Веднъж в Богоявление ...": какъв е смисълът на баладата "Светлана"?

Едно от най-известните произведения на руски романтизъм е баладата "Светлана". Жуковски взе парцела в работата на германския поет Готфрид Август Бъргър, преработи го, като даде руския цвят и замени трагичния край на оригинала с щастлив край. Призрачен заговор за мъртъв младоженец, водещ булка сред западните романтисти, се превръща в ужасен сън в Светлана.

Защо авторът трябва да пренапише баладата на някой друг? Защо не беше достатъчно само да се направи превод? Защо Жуковски промени края? В отговор на тези въпроси ще разберем значението на баладата "Светлана".

Превод от немски на руски

Изненадващо, от немско-романтичната работа се оказа колоритна руска балада "Светлана". Жуковски вече бе превел тази балада и героинята й се наричаше Людмила. С неговия смисъл и съдържание той е много по-близо до "Ленера" ​​на Бъргър, една и съща мистична и зловеща. Това беше успех за читателите, но авторът продължи да работи върху историята, като я променя и допълва.

Съдържанието на баладата "Светлана" напомня за добра руска приказка, където всичко свършва с победата на доброто над злото. Авторът хваща за читателите страх и ужас, но в крайна сметка всичко се оказва просто мечта, кошмар, което не се сбъдва. Може би за това поетът се опита да преработи заговора. Един щастлив край и желанията на щастието на героинята излъчват доброта и светлина, това е, което светът вижда Жуковски.

Какъв е смисълът на баладата "Светлана"?

Ако да отговорите на този въпрос накратко, тогава чувството в победата на любовта и вярата над смъртта и тъмнината.

Жуковски вярва в добро. Неговата героиня е чиста душа, той се моли, позовавайки се на "ангел-утешител", искрено вярва в спасението и тя идва пред нея под формата на бяла гълъб. Така че авторът ни показва собственото си убеждение, че дяволските изкушения не могат да унищожат една безгрешна душа.

Баладата "Светлана": резюме

Действието се осъществява на вечерта Богоявление, когато вярванията на хората могат да ви помогнат да погледнете в бъдещето, да научите за съдбата чрез гадаене. Авторът описва типичните неща, които казват: момичетата изхвърлят "пантоф" от портата, подхранват зърното с пилешко, пеят късметлии и говорят за укрепеното, гледайки свещите в огледалото през нощта. Светлана е тъжна, защото отдавна няма новини от любимия й, тя мечтае, че скоро ще се завърне.

Измъчвана в очакване, тя решава да погледне в огледалото. Внезапно се появява нейният годеник, радостно информирайки, че небесата са опитомени, чучулига се чува. Той я призовава да се ожени. Следвайки себе си, тя поставя Светлана в шейна и минава през снежната равнина в някакъв странен храм, където вместо очакваната сватба отива погребението на починалия.

Пътуването завършва, когато шейната спира близо до малка колиба. Изведнъж младоженецът и конят се губят.

Оставена сама през нощта на неизвестно място, Светлана, прекосила, влиза в къщата, където стои ковчегът. Зловещата смърт, в която Светлана разпознава любовника си, се изправя и разтяга ръце към нея. Един бял гълъб идва на помощ, като по чудо защитава героинята от ужасен мъртъв мъж.

Светлана се събужда у дома. Всичко, което се случва, е само лош сън. В същото време дългоочакваният младоженец, здрав и щастлив, се завръща.

Това е баладата "Светлана". Резюмето завършва с героите на сватбата.

Тайната сила на едно име

Малцина си спомнят името на Светлана Василий Жуковски особено за тази балада. То се е утвърдило, е станало широко разпространено и е оцеляло до наши дни. Има светлина в него, звучи много мило. Толкова ярка радост, която изпълва тихата и чиста душа на момичето, любовта и вярата й няма да изчезнат и няма да се разпаднат в нищо. Значението на баладата "Светлана" вече е в самото й име.

А нощта заменя дневната светлина

Действието на зловещи романтични балади обикновено се извършва под покрива на нощта - най-мрачното и най-мистериозно време на деня, покриващо различни тайни с тъмнина. Жуковски завършва действието с дневна светлина, звънене на звънец и рев на петел. Тъмнината и страхът заменят завръщането на любимата и дългоочакваната сватба, ужасен сън остава зад нея. И тук самият автор ни казва какъв е смисълът на баладата: "Светлана" е триумфът на светлината над тъмнината, победата на любовта над смъртта и вярата над изкушението.

Линии, пълни със светлина

Баладата на Жуковски е творчески подарък на Александър Андреевна Протасова (Войкова), която според автора муза "го вдъхновила за поетичното настроение".

Работата стана фатална за автора. Светлана беше призована от приятелите на поета от литературното общество "Арзамас". Р. Вазасемски пише в мемоарите си, че Жуковски е "Светлана не само по име, но и от душата". Така че, като затвори своите идеали и същност в работата, авторът ни донесе "ярка" вяра, световен поглед и отношение.

Баладата е отразена в работата на много руски писатели и поети, включително А. Пушкин, който заимства "мълчаливия и тъжен" образ на Светлана, когато описва героинята на романа "Юджийн Онегин" Татяна.

И въпреки че работата е взела основата за заговора в немската балада, тя може да се счита за роден руски, със сигурност има руски цвят, близо до фолклора и народното изкуство. Самата Светлана прилича на героинята на руска приказка или народна песен. Личното авторство на поета е неоспоримо. Той вярва, че руската литература, след като е изучавала западни постижения, не трябва да ги копира сляпо, а да се опита да предаде по собствения си начин на руския читател.