М. Юр. Лермонтов, "Пайн": съдържание и анализ на стихотворението. Какъв е стихът на боровинката на Лермонтов?

През XIX век, последният германски романтик Хайнрих Хайне създава стихотворение, основаващо се на неговата нещастна любов. Преведено е от руски поети. Всеки по свой собствен начин. Най-добрият превод обаче е направен от Михаил Лермонтов. "Pine" - малка, но изключително красива поетична работа за самотата и копнежа.

Оригиналът Хайне

Хайнрих Хайн е бил не само опитен публицист, но и ненадминат майстор на лиричния жанр. Решавайки да отдаде поема на любимия си, той написал осем стиха за меланхоличното северно дърво. Работата се оказала дълбоко лирична. И след дванадесет години руският поет Михаил Лермонтов го превежда, нещо, което никога не е правил досега. Поетът не е направил литературен превод и това, което го подтикна този път, е неизвестно. Но по един или друг начин поемата в руския превод по-скоро стана собствена работата на Лермонтов. Той съдържа мотиви, които са близки до цялото създаване на руски текстове. Сравнителен анализ на стихотворението на Лермонтов "Pine Tree" и произведенията на германския поет дава представа колко различни са вътрешните преживявания на тези два талантливи автори.

В оригинала има две изображения: ела и длан. И смърч на немски език - мъжки. Хайне обръща голямо внимание на постигането на еуфония в лиричните си творби. И в поемата му има изобилие от дълги звукови гласове, които създават чувствен нежен ефект. Единствената дума, която липсва в мекотата, е Ein Fichtenbaum, което означава "смърч" в превод. С помощта на тази фонова техника авторът дава образа на дървесната твърдост и мъжественост. В превод на руския поет основното изображение е бор. Лермонтов написа стиха въз основа на вече създадената работа, но се оказа нещо уникално.

самота

Трагичната съдба и особеностите на природата на Михаил Лермонтов са отразени в текстовете му. Мотивът на самотата присъства в много от неговите творби. Често в стиховете му има думи като "един", "самотен".

Бъдещият поет изгуби майка си като дете. Роуз без баща. Когато влязох в университета, не общувах с никого. Той винаги е бил чужд на приятелските текстове, толкова близо до своя идол Пушкин. Приятели, които никога не е имал. В детството започва да се формира отделен герой, когато в резултат на усилията на баба на майчината линия бъдещият поет е напълно лишен от вниманието на баща си.

По-късно, когато Лермонтов става възрастен, той научава разочарование от различен характер. За него политическата ситуация в Русия се превърна в истинска трагедия. Разочарование превърна в чувство на самота, и тези чувства са отразени в произведения като "Sail", "скала", "Аз излизам сам на пътя", "Борова". Лермонтов е написал стих за дървото "в северната дива природа" през 1841 г., т.е. в годината на смъртта му. И написването на това лирично произведение се превърна в един от редките случаи, когато преводът не е по-нисък от оригинала.

бор

Първата станция е посветена на студения, но реален свят, в който дървото живее. Боровете на голия връх са символ на самотата. Самотно замръзнало дърво копнее и сънува. Авторът изразява чувствата си чрез този образ. В края на краищата, той също се чувстваше неразбираем, самотен през целия си кратък живот.

Лермонтов дава на дърветата способността да се чувстват, да мечтаят, да бъдат тъжни. Това му позволява да искрено изразява своите тайни чувства. Но и самият поет изразява своето недоверие към съществуването на човек, близък до него. За краткия си живот имаше достатъчно основания да се съмнява в женската вярност.

палмово дърво

Втората част от поемата ни води до слънчевия край, където, като борова дървесина, дланта нараства тъжно. И двете са женски. Докато германският автор има съпоставка на мъжки и женски образи, които вече говорят за главната тема на Хайне. За германския романтик основният лиричен мотив е отделянето от любимия, което не може да се каже за поемата "Pine". Лермонтов написа стиха, а по-скоро желанието му да бъде разбран, чут.

И все пак поетът в желанието да се отърве от самотата и да намери любим човек, създаден във въображението си, не е образ на духовен приятел, а външен вид на жената. Това е ясно посочено от последните редове на стихотворението, където той си представя съня под формата на "красива палма".

Реалност и мечта

Лермонтов многократно се обърна към темата за самотата. Pine (анализът на произведението предполага, че този образ не е изцяло лиричен) изразява в поемата най-високата степен на тези усещания. Поетът рисува атмосфера на отчаяние, като създава два малки светове: студен и горещ. В първия има бор, във втория - палмово дърво. И никога няма да бъдат заедно. С помощта на съпоставянето на северния край на юг, авторът изразява безсмислието на една мечта.

Мечтате или мечтаете?

Сблъсъкът на мечтите и реалността е устройство, което Лермонтов използва в своя превод. Боровото дърво на руския поет изсъхва, покрито със сняг. Тя мечтае за далечна пустиня, но мечта никога няма да се сбъдне. Това е друга разлика от оригинала. На немски език "сънуването" и "виждането на сън" са глаголи, които са близки по значение и равномерни в звука. Германският поет казва: "Er träumt von einer Palme", ​​който може да се преведе като "сънуващ за палмово дърво" и "вижда палмово дърво в сън". Но на руски думите "мечта" и "мечта" никога не са били синоними или пароними. Може би езиковите различия засилиха ефекта, който Лермонтов се стреми да създаде. "Pine" - това не е просто успешен превод. Това стихотворение, пронизано с духа на отчаяние, което е присъщо на руския характер. Може да се приеме, че в руската интерпретация мечтата се превръща в неосъществима мечта.

музикалност

Благодарение на редуването на гласните звуци, които Лермонтов успя да постигне в работата си. "Pine" - стихотворение, в което вокализмът изпъква ярко. В първата станция, повтарянията на съгласна "в" също привличат вниманието. Може би в превода на Лермонтов майстор изображение Имам един бор, и дървото не е от мъжки пол (например, кедър), не само защото на автора на първата задача е да се изразят самота, какво родово дърво принадлежност не играе роля. Въпросът е, че в противен случай авторът няма да може да постигне такава хармонична звукова система.