Сухорев Виктор Михайлович - личен преводач на Никита Хрушчов и Леонид Брежнев: биография

Може да бъде безопасно и без излишно преувеличение да се каже, че Виктор Михайлович Сухорев в света на съвременните преводачи се счита за човешка легенда. По едно време той е личен преводач на такива култове за Съветския съюз като Горбачов, Брежнев, Косигин и Хрушчов. В продължение на почти тридесет години той изпълняваше професионалните си задължения, като присъстваше заедно с върховното ръководство на страната на затворени международни срещи и преговори, които ръководеха съдбата на света.

Детство и семейство

Малкият Виктор е роден през декември 1932 г. Семейството му е много трудно да се нарече типичен и незабележим. Ръководителят на семейството - Михаил Лазаревич Сукодрев, работи в ГРУ. Той живее почти 10 години в САЩ, като е в състояние на незаконно разузнаване. Майка - Евгения Александровна работи във външната търговия на СССР, а именно в Търговската мисия на Народния комисариат. През 1939 г. тя е назначена за секретар на една от съветските клонове, която се намира в Лондон.

Първото пътуване в чужбина

Когато момчето е само на 6 години, за разлика от повечето съветски връстници, той е бил много щастлив - заедно с майка си успял да отиде в чужбина в Обединеното кралство.

Известно е, че децата се адаптират към нова атмосфера много по-бързо и по-лесно от много възрастни. Същото се случи и с шестгодишната Vitya - в Лондон се е свикнал много бързо. Най-вероятно момчето има вродени склонности да изучава чужди езици, които по време на намирането му и комуникирането с преките роднини на английски език са особено очевидни.

Малкият Виктор, макар че майка му беше заета през цялото време, стана много приятелски настроена към момчетата от неговата възраст, местния пощальон и съседи. Той научи английски по естествен начин, говорейки точно на втория си роден език.

Първоначално бе планирано, че след пътуването Виктор Михайлович Сухорев, заедно с майка му, ще бъде отровен от постоянно пребиваване в Съединените щати, пред баща си. Но тези планове бяха нарушени от Втората световна война.

По този начин, Sukhodrev Виктор Михайлович, чиято биография се определя до голяма степен от военни събития, които се проведоха в света през 40-те години на ХХ век, остана с майка си във Великобритания до края на войната.

Бъзнев, Косигин, Хрушчов и други първите лица на Съюза вече на осемгодишна възраст се включиха в тълкуването на ръководството на училището, което се намираше в съветската служба и в което Виктор започнал своето обучение.

Преподаване на чужди езици в университета

След войната Виктор Михайлович, заедно с майка му, се завръща в Москва. Завършил е средно общообразователно училище и е получил висше образование и е решил да влезе във Военния институт по чужди езици. Интересен факт е, че човек, който прекарва целия си следващ живот, изучаващ руско-английски език за едновременно и последователно устен превод, е избран от френския отдел. Но такова решение всъщност е много просто обяснение - Московският военен институт, заедно с всички негови най-добри теоретични учители, не може да научи Виктор, който вече няколко години вече е изучавал английски на практика, нещо ново.

Много години по-късно, след като става възрастен, Виктор Михайлович Сукорев научава, че след като успешно завършва Института по чужди езици, той много иска да се включи в GRU като наистина ценна рамка. Старите познати на баща му по разузнаването го призоваха с подобно предложение, но знаейки спецификата, сложността и неграмотността на подобна работа, Михаил Лазаревич им отговори с остър и категоричен отказ.

Първото преживяване работа като преводач на най-високо ниво

Виктор Сукодрев минус е известен преводач, който след дипломирането си от Института се присъедини към Министерството на външните работи през 1956 г. Това е наистина брилянтен и светкавици кариера е до голяма степен се дължи на факта, че в Съветския съюз, хората по това време, които са имали възможност да живеят в чужбина и свободата за практикуване на чужд език до такава степен, че те притежават едно и също ниво с природните родения високоговорителите, че фактически не съществуват. Така Виктор Михайлович Сухорев стана уникален. Тъй като дори в министерството на външните работи такива двуезични преводачи са били изключително рядко, младежът бил буквално непосредствено идентифициран като личен преводач на висшето ръководство на страната.

На първия си работен ден Sukhodrev беше изпратен да придружи Хрушчов на неформалната среща с индийски адвокат. С тази задача младият човек се справи добре. Оттогава той става известен като личния преводач на Хрушчов.

Трудности в работата

Хрушчов може да се нарече почти най-лошата възможност за началото на кариерата на млад преводач. В края на краищата той притежава такива словесни перли като "майката на кузкина" и "ние ще те погребем", която по-късно стана известна на целия свят. Подобни изрази на някои бяха ужасени от тяхната спонтанност, а други бяха развеселени и развеселени от простотата. Но такива изявления, изискващи незабавна адаптация и превод по такъв начин, че тяхното значение да е разбираемо за чужденците, всеки преводач би могъл да доведе до инфаркт. Суходрев има вроден талант бързо и правилно да намери изход от такива ситуации.

По отношение на тази способност младежът е един от секретарите на ЦК, фрол Козлов, след като заяви, че Виктор никога не се страхува да присъстват на различни срещи и събития, защото ако ти кажа нещо глупаво, винаги е достоен за всички верни.

Редки качества, които превърнаха Суходорев в незаменим

Виктор Михайлович може да се види на набор от снимки, които заснеха наистина важното за историята на срещата на съветското ръководство с ръководителите на различни държави. Може спокойно да се каже, че този човек има, да има скромен, но все още влияние върху хода на историята. В много отношения от способността на преводача да намери правилния словесен еквивалент на конкретен израз, говорен на различни езици, зависи какъв вид мнение ще се развие на говорителя. И Суходрев блестящо се справи с тази задача. Например, след първото посещение на Хрушчов в Щатите през 1959 г. Никита Сергеевич се влюби в хиляди обикновени американци. Да говорим за това, което речта му към английския адаптиран и преведен Сухурев, разбира се, ще бъде излишно.

Но за да стане преводач на този мащаб, през съветската епоха идеалното владеене на чужд език не беше достатъчно. Естествено чувство за такт, знание и перфектно овладяване на бизнес етиката, задълбочено разбиране на международната политическа ситуация - този списък също е далеч от изчерпателен списък на това, което помогна на Виктор Михайлович да влезе в историята на превода. Според правилата той винаги трябва да е на разстояние не повече от 1 метър от лицето, с което се предполага, че ще работи като преводач. В същото време той успява да остане наистина невидим, невидим човек, който въпреки цялата си важност не привлича ненужно внимание и не отвлича вниманието от главния говорител. Независимо колко преговори протичат или дали продължава една неофициална среща, преводачът винаги трябва да бъде събран и концентриран колкото е възможно повече, а Суходрев винаги е успял. Той осъзна, че преводачът минус е човек, който просто няма право да се отпусне и да прави грешки във времето, тъй като някога неразбиране на ниво държавни глави може понякога да бъде много трудно да се коригира.

Трудностите при технически последователен превод

Също така трябва да се отбележи, че Суходриев трябваше да преведе преговори и срещи по съвсем различни теми. И за правилното провеждане на разговор, например, за ядрените бойни глави, не само трябва да се знае техническият превод на термините, но и да се разбере същността на темата, за която говорят. Знаейки, че той ще се прехвърли на среща с подобна тема, Виктор винаги внимателно подготвени и изучава най-деликатната част на системи за противоракетна отбрана, или, да речем, стратегическите нападателни оръжия. Безспорно е, че интелектуалното развитие на човек, способен да разбере такива тънкости, трябва да е бил много по-висок от средния.

Мемоари, които станаха бестселър

След като най-популярната интерпретатор на Съветския съюз се оттегля, той решава да споделят огромния му опит, който би могъл да бъде полезен не само на колегите си, но също така обикновен човек на улицата. Книгата, написана от него (мемоари), е публикувана през 1999 г. под надслов "Моят език е мой приятел". Той веднага става бестселър, защото дори и тези хора, които не са имали професионален интерес към прехвърлянето на тънкостите, беше интересно да се прочете на човешките спомени, рамо до рамо в продължение на много години е работил с такива изключителни хора като Брежнев, Хрушчов, Косигин и който трябваше да присъства на срещи с М. Тачър, Д. Кенеди, М. Али, И. Ганди.

Дори и в пенсионна възраст, и се отдалечава от принадлежност към делата на национално значение, Sukhodrev не позволи волности да дават каквито и да било политически оценки за събитията, които той трябваше да бъде на смяна. В книгата си той споделя само с интересни факти и описва различните навици, слабости и особеностите на силните.

Хоби и интереси на Виктор Михайлович

Като всеки изключителен човек, Суходрев имаше своето хоби - той събра тръби за пушене през целия си живот. Важно е фактът, че всички експонати в неговата колекция непременно работят, декоративните модели на колекционерите не се интересуват. Той се гордее с тръбите, направени от известния майстор Федоров в Санкт Петербург. Един от най-важните от неговите експонати бил Суходрев, който смятал тръба, произведена от световноизвестната компания "Дънхил", която Харолд Уилсън му представила на едно от срещите минус министър-председател на Великобритания.

В допълнение към събирането на тръбите на този човек, четенето винаги е привличало. Тъй като прекарал детството си в Англия, в ранна възраст имал възможност да прочете в оригиналните произведения на Шекспир, Дикенс, Конан Дойл. След като е станал възрастен, Суходрев започнал навик-хоби - когато беше даден свободен момент, той много се радваше да чете Библията. В същото време Виктор Михайлович взе две версии на книгата: на руски и английски език. Четейки Писанията, той веднага се опита да преведе всички изрази в съзнанието си и ако имаше някакви затруднения, той отвори втория вариант и провери превода. През целия си живот Суходрев счита, че Библията е идеалният пример за качествен превод, тъй като тази книга е преведена на всички езици на света и нейното значение не е загубено.

Сухорев Виктор Михайлович: личен живот

През живота си този мъж е три пъти официално женен. Първата му съпруга е била много красива жена, известната съветска актриса Инна Кмит. Спомняйки си тези отношения Sukhodrev веднъж отбеляза, че той и Ина са сключили брак в доста ранна възраст, и с течение на времето с различните мнения се проявява, двойката се разпадна.

Втората съпруга на Виктор е Инга Сукодрев, която също има връзка с киното. Тя беше дъщеря на актриса Т. Окуневская. Самата Инга работи като английски учител и от предишния й брак с Дейвид Липницки тя вече има син, Александър. Sukhodrev прието момчето и останалата част от живота си бе за него като за собствен син, независимо от факта, че бракът е разбита с Ина 7 години след началото на съвместния им живот.

Най-малко известните за третата и последна съпруга на Виктор Михайлович. Има само информация, че в миналото е учител по английски език. По време на началото на съжителството с Виктор Михайлович, жената вече била пенсионирана.

Смъртта на главния съветски преводач

Този човек, който имаше възможност да живее наистина интересен и необикновен живот, почина на 82 години. На 16 май 2014 г. неговият приемник, Александър, съобщава на пресата. Виктор Михайлович Суходоев, чиято причина за смъртта не беше обявена на широката общественост, е погребана в гробището Аксиня.