AP Чехов, "Име на кон": резюме

Статията съдържа кратко резюме на Конското Фамилно име на Чехов. Тук също са обяснени някои от подробностите, споменати в историята, за да се разбере по-добре. Издават се версиите на произхода на записа и данните за публикуването на произведението.

публикуване

Този анекдот е приет за публикуване от младия Чехов и е публикуван за първи път в петербургския вестник № 183 за 1885 г. В подзаглавието е отбелязано "скица", а авторът е А. Чехонте.

По-късно, малко по-модифицирана версия на историята влезе в колекцията от произведения. Самият писател е направил няколко изменения: Заменете думи чиновника разговорен "byvalocha" неутрален "се случи", "sichas" да "сега", той добавя няколко варианта на имена на коне и е оттеглил от текста на името "Loshadinchikov", който излезе с гувернантка.

След това обръщаме към краткото съдържание на историята на Чехов "Фамилното име на коня".

Парцелът

Генерал-майор Булдеев страда от зъбобол. Лекарят предложи да се разкъсва зъбът, но генералът на зъба изпитва съжаление. СПИН не може да спре болката. Служителят Иван Евсейх предполага, че се обърна към лекар от Саратов, казват те, магьосник, който лесно може да бъде подпомогнат чрез телеграф. Полюует, шепне - и няма болка. Само тогава трябва да бъде изпратена телеграма с искане и фамилията да бъде забравена от чиновника. Името се предполага, че е проста, с свързан кон.

По-нататък в цялата история се сортират много варианти на фамилиите по темата "коне и всичко за тях" - от Копитин и Меринов до Троикин и Уздекин. В "изобретение" на фамилните имена е включена цялата домашна обстановка на генерала, включително и портиера. За "намереното" име на нещастния генерал дори назначава пет-рубла премия, но чиновникът казва, че всички предложени опции са "не еднакви".

изход

На следващата сутрин изтощеният генерал, който не може да заспи, докторът все още премахва зъба. Болката изчезва. И тогава, най-накрая, когато заминаващи лекарят се опитва да направи сделка с Иван Evseich за фураж за конете си, той казва: "Да Ovsov името на това лекарство мъж Ovsov!"

С тази радостна новина той се затича към генерала. Но в отговор на думите на чиновника той му показа две бисквитки:

- Сега нямам нужда от името ви на кон! On-косене!

Форма и име

Съдържанието на историята на Чехов "Фамилното име на коня" като цяло не е необходимо, защото е написано като анекдот. Такива са многобройните истории на младия Чехов ("епохата на Антоши Чехонте", както по-късно изследователите наричат ​​този период на биография). Какво означава това? В текста няма описания и аргументи, формално тя наистина изглежда по-скоро като скица - главната роля в образуването на сюжета принадлежи на диалозите.

Популярността на историята беше толкова голяма, че името й се превърна в стабилен израз. "Име на кон" - това са онова, което казват за нещо, или някой, чието име или име виси на върха на езика, се превръща, но никога не ви се струва нищо.

Дори самото явление - Оказва на върха на езика си - това е известно в психологията и един от най-проучен феномен (Bennett Шварц) го е показано на работата им с тази история Чехов: човек не може да мисли за една дума, но аз съм сигурен, че тя по някакъв начин се свързва с коне.

знаци

Генерал-майор Блудеев.

С волята на автора, важен човек става комичен характер. Фамилията му ясно съвпада с "балде". Действията са абсурдни, въпреки че са напълно разбираеми - може би тяхната несъответствие може да бъде простено от зъбобол на пациента. Той е убеден, че конспирациите са измами и измами, но се съгласява да изпрати телеграма с молба за помощ на определен лечител, който може да се отърве от болестта и телеграфа. Уловен от общото вълнение на "търсенето" на името, той дори дава награда за намирането. Но в крайна сметка трябва да се съглася с отстраняването на зъба, тъй като името на магьосника все още не е обявено.

Цялото съдържание на историята на Чехов "Фамилното име на коня" се основава на този зъбен проблем, който се случи на генерала.

Служителят Иван Евсеич.

Патронимиката е била намалена от пълния Евсевич до ежедневните, разговорни (подобни варианти - Василич, Санич, Сергей и др.), Използвани "за свои". Характерът е много важен за сюжета, защото само той държи "върха на езика" името на този Саратов Овсов, като по този начин е един вид наръчник за правилната версия. Комичните кулминации се основават на внезапното му просветление, което, макар и късно, но все пак се случва.

Вещицата доктор.

Липсва характер, благодарение на Иван Evseich, достатъчно подробно описани: той е от бившите данъчни служители (акциз), Саратов в живота си Тифани, зъби говори ниво, любовник на водка ", степенен" и "чудо господар." Последната характеристика очевидно правилно мотивира болния генерал да "търси" правилната версия на фамилното име.

Доктор.

Всъщност липсваше в историята. Само за него е известно, че той дойде при генерала на брикка и се е пазарил с чиновника за овес (това е повратна точка и той е много важен в заговора). Официално цикълът е цикличен, пристигайки в началото и в края на историята с посещения на болния генерал.

Версии на произхода на заговора

Тъй като една от основните версии на произхода на парцела спомена Таганрог смешен инцидент, известен на Чехов. Той е около двама от Таганрог, много видни, а не бедни джентълмени. И тогава им се случи някак да се заселят в един хотел. И в обзаведените стаи по това време пред входа на специалните табла се изписваха имената на гостите, тук те бяха записани един по един: Кобилин и Жерецов. Имаха такива имена. Над тази анекдота дълго след това се засмяха в Таганрог.

Анализирайки евентуалния произход на историята на Чехов "Име на кон", литературните критици също дават кратка история за една птица и върба. Този украински мотор е споменат в произведенията му, по-специално литературния критик Н. П. Андреев и приказката А. Н. Афанасиев.

Знанията на Чехов за тази история се потвърждават от спомените на един от познатите писатели ЕК Сахарова-Маркова, които по-късно разказват как Чехов й е дал чертежа на това произведение. Името в него е "бърди". Същото е и в окончателната версия, "въртеше се на езика" на героя и никога не дойде на ум. Петушовите, Ворбиовите, Синиците, Чижов се движеха ... Той поклати глава на всички предложени варианти: казват те, не е, че всичко е наред. Накрая той възкликна: "Е, Verbitsky, си спомних колко силно си спомнях!" - Позволете ми - попитали с учудване, - мисля, че сте казали, че името е птичи птица? - Разбира се - отвърна той, въобще не смутен, - защото птица понякога седи на върба.