Интервенцията е важна част от речта

Думите за намеса са официални части от речта, които не разполагат с редица граматични особености, така че те могат да се считат за независими: те не разполагат с броя на категориите, вида не наклони и не се променят от случая и номер. И те нямат най-важната роля в предложенията. И все пак не можете да правите без тях, особено в устната реч.

Фактът е, че има намеса част от речта, който изразява емоция, без да я именува, а в различен контекст значението може да е различно, дори ако думата е същата. Освен това те могат да изразят желание за действие. Повечето изследователи са склонни да вярват, че така наречените "учтиви" или "етикетни" думи могат да бъдат приписани и на този клас.

Интервенцията не е добре проучен езиков феномен. Въпреки това, те са разделени на три категории: емоционална, императивна и етикетна. Първата категория включва такива интервенции, примери за които веднага идват на ум на всички: "ах", "о", "ура" и т.н. Втората категория включва различни "hey", "tsyts", "kysh" и думи подобни на тях. Етикетът включва формули на учтивост - "здравей", "довиждане", "съжалявам" и други.

Очевидно някои от думите преминаха в категорията на интерпретациите независими части от речта, следователно те се наричат ​​деривати. Има и не-деривати, които изглеждат по-прости. Обикновено съществителните и глаголите преминават към категорията на официалните, но на теория практически всяка дума може да отиде в категорията "Интервенция" в тази или тази ситуация.

Този феномен е по-често срещан в устната реч, отколкото в писмената реч, но за художествената литература също е обичайно да се използват такива думи. Особено често те се използват в комбинация с жаргон и проследяват думи от чужди думи. Това е особено очевидно в среда на тийнейджър. Глобализацията донесе на руския език такива думи като "уау", "добре" и редица други. Между другото, интересно е, че намесата не е универсална комбинация от звуци за всички езици. Обикновено те са подобни, но доста често те се различават. Например, наложително междуметие призова за тишина, в руски звучи като "Hush-а" на английски език - "мълчание", а на немски - "pst". Има нещо подобно в техния звук, вероятно в този случай първоначално е било ономопоезия.

Между другото, той е с него, че те объркват интервенции. Всъщност е доста лесно да ги различим - ономатопията обикновено няма смисъл освен образа на определен звук. Това означава, че "реплика" на всякакви животни, както и думи, предназначени да покажат, че имаше един звук (например, "взрив", "бум"), ще се прилагат за тази категория.

Друга интересна точка: когато изучавате чужд език, почти не се обръща внимание на интерпретациите. Поради тази причина (или други причини), дори и след дълъг престой в страната на езика се говори човек все още продължава да използва емоционалните междуметия на родния си език. Друга възможна причина може да бъде естеството на произхода на тези звуци - те избягват несъзнателно, рефлексивно.

Интерпретациите са изключително важни в нашия живот. Те не винаги са забележими, но помагат да се направи речта по-жива и емоционална.