Националният език: форми на съществуване. Националният език на руския народ

Така се е случило, че в съвременния свят концепциите на родния и националния език са смесени. Между тях се поставя практически знак за равенство, който всъщност е напълно погрешен.

Разликата между националния и родния език

Например, помислете за следната ситуация: човек от Русия емигрира в САЩ и в крайна сметка стана гражданин. От този момент националният й език е английски. Това го прави ли местен? Разбира се, че не.

Където и да е човек, семейството му ще бъде само набор от лексими, върху които той мисли, което буквално се абсорбира от майчиното си мляко.

Понятието за национален език

В този брой има и други трудности. Например, много лингвисти го приравняват с официалния език на страната, което не винаги е легитимно. Като цяло националният език е определен език на народа, който може да не съвпада с езика на документацията на дадена страна.

Типичен пример могат да се считат за езиците на индианците, живеещи на американска територия по резервации. Официалният език за тях ще бъде английски, но това не отрича факта, че тези групи имат свой собствен национален език.

Друг пример е източната част на Украйна, която в по-голямата си част се състои от руски имигранти. На законодателно равнище официалното за тях се счита за украински. На практика цялото население на тази територия свободно ги притежава, въпреки че националният език за тях е руски.

Комуникация с литературата

Друг крайъгълен камък по този въпрос се счита за идентифициране на националния език с литературния. Разбира се, това ще бъде фундаментално погрешно, защото тези явления са много оригинални и съществуват, макар и във връзка помежду си, а по-скоро в положение на взаимодействие, отколкото съвпадение.

Не забравяйте, че този език е преди всичко система от знаци. Това важи за всяко проявление, независимо дали става дума за реклама, диалект или литературен език. Всички те формират редица системи, елементите на които могат да съвпадат и могат да се различават радикално.

По този начин думите, свързани с литературния език, могат да се отнасят и до националния език, докато обратната ситуация е просто невъзможна.

Страхотно и могъщо

Както беше споменато по-рано, националният руски език не е длъжен да действа единствено територията на Русия. В този случай определящият фактор не е законодателството, а манталитетът на хората, тяхното самоопределение и мироглед.

Като цяло, човек разбира околната среда през призмата на езика. Някои лексими предизвикват в нашето съзнание асоциации с конкретен образ, който от своя страна е свързан с определена реалност. В този случай националният език играе изключително важна роля, тъй като той е този, който определя общата концепция, реализирана от представителите на същите хора. И така, националният руски език дава на всеки носител определена, различна от всяка друга картина на света и като цяло.

Руски народ

Малко по-рано беше даден пример за индианците, живеещи в Съединените щати, но запазвайки собствения си национален език. Някой може да каже, че положението е същото на територията на Русия, където живеят голям брой етнически групи, а забележката ще бъде всъщност легитимна.

В този случай ключът е въпросът за самоопределението на тези народи - всички те се отнасят към руснаците в различна степен. По този начин може да се твърди, че за определена част от нацията език, официален език и руски - идентични явления.

Форми на съществуване

Естествено е, че такава широка, почти универсална концепция, като език на народа, просто не може да бъде ограничена до някаква специфична рамка. По-рано се казва, че един литературен език е свързано с това понятие, което влиза в взаимодействие, но не е същото. Всичко не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед.

Националният език, чиито форми на съществуване могат да бъдат много различни, е почти неограничен по отношение на формирането на словни форми и сферата на използване. Литературата е височината на езика на народа. Това е най-нормализираната, филигранна част от него.

Въпреки това има и други области на съществуване, от които не може просто да откажете. Милиони филолози по света непрекъснато изучават националния език, формите на съществуване и неговото развитие.

Например, една от тези форми може лесно да бъде наречена териториалните диалекти, които нямат нищо общо с литературния език. Диалектизмът в този случай може да бъде много различен: лексикален, синтактичен и дори фонетичен, с който трябва да се разбере разликата в произношението на думите.

Една по-пълна форма на съществуване на националния език може да бъде наречена безопасно като градски език. Те могат да бъдат изразени както в неправилното формиране на парадигмите на деклинацията, така и в баналното подреждане на напреженията. В допълнение, в този случай често срещана е злоупотребата с категорията на рода. Такъв е и случаят с "кутиите", които са толкова широко разпространени днес, вместо "багаж".

И накрая, професионалните и социални групови жаргони лесно се вписват в понятието за национален език.

Начини на ставане

Разбира се, такава сложна, многостепенна система просто не може да възникне от нулата. Английският национален език, работещ не само във Великобритания, но и в САЩ, Канада, както всеки друг, а още по-руски, стана постепенно такъв.

В нашия случай процесът на формиране започна през 17 век, когато нашият Руска нация.

Процесът на езиково развитие е напълно непрекъснат, всеки ден в него се появяват нови и нови думи, които в крайна сметка влизат окончателно в лексикалната система и вече не предизвикват неразбиране или изненада. Например всеки, който днес не може да бъде изненадан от думи като "училище", "публика" или "адвокат" - значението на всеки от тях е съвсем очевидно. Нещо повече, символите ни изглеждат предимно руски, докато първоначално те бяха собственост на латински.

Процесът на формиране и развитие на националния език е неразривно свързан със самите хора, които го създават, допълват и обогатяват от ден на ден. Някои думи постепенно се изчерпват, замествани от други, или напълно забравени поради липса на реалности.

С течение на времето стреса в думата може да се промени, а дори и нейната семантика - от съседното до обратното. Независимо от това, националният език на руския народ винаги остава такъв, обединявайки в себе си същата душа - обща за всички, една и неделима. Той не само ни позволява да виждаме света по свой начин, но и го създава за всички нас.