"Babi Yar" е поема от Евгений Евтушенко. Трагедията на Баби Яр

"Баби Яр" е поезия, написана от Евгений Евтюшенко, който беше шокиран не само от тази трагедия на жертвите на нацизма, но и от абсолютно табу на времето в Съветския период. Не всички тези стихове станаха до известна степен протест срещу политиката на тогавашното правителство на СССР, както и символ на борбата срещу дискриминацията срещу евреите и мълчанието на Холокоста.

Трагедията на Баби Яр

На 19 септември 1943 г. войските на нацистка Германия влязоха в столицата на Украйна, град Киев. Десет дни по-късно, след експлозията в централата на германското командуване, извършена от партизанска саботажна група, бе решено да обвиняваме евреите за това. Но, разбира се, това беше само извинение, а не истинска причина за клане. Целият въпрос е в политиката на "окончателно решение", което е било едно от първите, изпитани от Киев. Всички евреи от столицата бяха заобиколени, хванати в покрайнините, принудени да се измъкнат голи и да застрелят в дерето, наречено Баби Яр. стихотворение Евгения Евтушенко е посветена на това ужасно събитие. Тогава около една трета и четири хиляди мъже, жени и деца бяха умишлено унищожени по време на една военна операция. Стрелите продължават през следващите месеци, а затворниците вече са жертви, както психически болни, така и партизани. Но проблемът не беше дори в този злодей или по-скоро не само в него. В продължение на много години съветското правителство отказа да признае, че трагичните събития в Баби Яр са част от геноцида на еврейския народ - Холокоста. Това шокира поета.

История на писането

Евтюшенко Евгени Александрович има двусмислена репутация. Неговата биография и работа са критикувани и похвали от различни ъгли. Някои смятат, че по време на Съветския съюз той се радваше на любовта на властите, които го галеха. Други се опитват да четат почти всяка част от работата си със скрити протестни бележки и съвети. Но така или иначе, поетът стана заинтересован от тази тема в ранните години. Той чете стихотворението на Еренбург, посветено на Бетн Яр. Но там, както беше предписано от съветската пропаганда, не се споменава за националността на жертвите. Те се наричат ​​"съветски граждани". И Евтъншенко, както пише по-късно, отдавна искаше да посвети поезия на проблема с антисемитизма в СССР.

Пътуване до Киев

През 1961 г. Евгений Александрович посети Евтюшенко столицата на Украйна. Той язди на сцената и е ужасена да види, че там не е не само паметник на жертвите, но дори и всяко споменаване на тях. На мястото, където са били застреляни хора, имаше сметище. На мястото, където костите са невинно убит, дойде в товарни автомобили и изхвърлени отвратителен боклук. Поетът смята, че властите по този начин сякаш се смеят на тези изстрели. Той се върнал в хотела и там, в стаята, написал Babiy Yar няколко часа. Поемата започва с линии, че на мястото на трагедията няма паметник.

значение

Когато един поет вижда какво е станало Баби Яр, той се страхува. И това прилича на Евтюшенко с целия дълготърпелив еврейски народ. В линията на стихотворението той живее с него ужасна история на изгнание и преследване, включително в Русия, където вместо да разпознава паметта на тези хора, само плюе. Той пише за погромите и техните жертви, за фашизма и безсилието - за антисемитизма във всичките му форми. Но бюрократичната машина на съвременния поет на тоталитаризма заслужава най-голямата си омраза - основната точка на това стихотворение е насочена срещу него.

Първа публична изява

Кой е първият, който чете Евтюшенко "Babi Yar"? Дори в хотел Киев, тези стихове бяха за пръв път чути от украински поети Виталий Коротич и Иван Драх. Те го помолили да прочете поемата пред публиката, която трябваше да се проведе на следващия ден. Слуховете за стихотворението стигат до местните власти, които се опитваха да попречат на поета да се срещне с обществеността. Но беше твърде късно. Така че стената на тишината, която избухна около трагедията в Баби Яр, беше счупена. Поемата отдавна обикаляше в самиздат. Когато Йевтушенко го прочете в Москва в Политехническия музей, около сградата се събра тълпа, която полицията се мъчеше да задържи.

публикуване

През септември същата година, баби Яр, стихотворението на Евтюшенко, е публикувано за пръв път в "Литературен вестник". Както призна самият автор, много по-лесно е да се пишат тези стихове, отколкото да се публикуват. Главният редактор на Литературния музей приема, че най-вероятно ще бъде освободен, ако реши да отпечата стихотворение. Но въпреки това той предприе тази дръзка крачка, като посвети тази публикация на годишнината от приемането на Киев от германците. Освен това стихотворението е отпечатано на първа страница на вестника, което, естествено, привлече общо внимание към него. Този брой на "литературата" се превърна в такъв шок, че всички копия бяха изхвърлени за един ден. За първи път на страниците на официалната съветска публикация се изразява съчувствие за трагедията на еврейския народ и освен това е признато съществуването на антисемитизъм в СССР. За мнозина това звучеше като окуражаващ сигнал. Но за съжаление, това не трябваше да се сбъдне. От друга страна, времето вече не е сталинистка и не са имали специални преследвания и репресии.

резонанс

Дали такъв обрат на събитията подсказваше, че Евтушенко? "Баби Яр" предизвика ужасен скандал на върха на съветското ръководство. Поемата се смята за "идеологически погрешна". Но не само правителствени и партийни чиновници бяха нещастни. Някои писатели и поети публикували статии, стихотворения и брошури, насочени срещу Евтюшенко. Те говореха за това как преувеличава еврейското страдание, забравяйки за убитите милиони руснаци. Хрушчов каза, че авторът на стихотворението показва политическа незрялост и пее от гласа на някой друг. Въпреки това "Баби Яр", чийто автор стана център на всички тези скандали, започна да се превежда на чужди езици. Поеми бяха публикувани в седемдесет и две държави. В крайна сметка тези публикации превърнаха Йеттушенко в световноизвестна. Но редакторът на вестника, който отпечатал поемата, в края на краищата бил уволнен.

Трагедията на екзекуцията на евреите в Киев и отразяването му в изкуството

Следвайки примера на Евтушенко, който написал Babi Yar, други автори започнаха да пишат поеми за тези събития. Освен това тези поети, които написаха линиите, посветени на снимките по-рано, решиха да не задържат повече от тях в "масата". Така светът видя стиховете на Николай Бажан, Моисей Ришбийн, Леонид Первомаски. За това събитие започна да говори. Накрая известният съветски композитор Дмитрий Шостакович написал първата част от своята Тринадесета симфония, конкретно по текста на стихотворението на Евтюшенко. Дори десет години преди тези стихове, той също стигна до мястото на екзекуциите и застана там над пропастта. Но когато гръмотевици и светкавици удариха главата на поета след издаването на "Баби Яр", той се срещна с него и реши да напише симфония за тези и други творби на автора.

Ивтушенко, който за пръв път чу музика, беше шокиран от това колко точно Шостакович успя да отрази чувствата си в звуците. Но след това композиторът също имаше проблеми. Певците отказаха да изпълнят вокалните части на симфонията (особено след спешните съвети на тогавашните украински власти). Независимо от това, премиерата на работата се състоя и предизвика пълна къща и постоянен овация. Пресата беше зловещо мълчалива. Това доведе до факта, че изпълнението на симфонията стана принудителна демонстрация на настроения, насочени срещу съветската власт.

Силата на изкуството

През 1976 г. е построен паметник на символично място. Бабин Яр по това време вече са запълнени след екологична катастрофа, когато избухна язовир, и частния сектор разлята вода се смесва с глина. Но таблетът не каза нито дума за жертвите на Холокоста. Паметникът е посветен на смъртта на пленени съветски войници и офицери. Самото му отношение обаче беше свързано със стихотворението на Евтюшенко. Силата на изкуството е изиграла роля. Тогавашният началник на украинското правителство поиска от Москва да позволи изграждането на паметник. Той беше критикуван в световната преса, тъй като не отразяваше същността на трагедията. И стихотворението на Евтюшенко беше забранено да чете публично в Киев до времето на "перестройката". Но все още има паметник в трака Babi Yar. Украйна, спечелила независимост, постави символична лампа-менору. И до еврейското гробище от него проправи пътя на скръбта. В съвременната Украйна Баби Яр става исторически и паметник на национално значение. На мястото на този резерв като епиграф са думите от стихотворението Ивтушенко. Когато миналата година посочи седемдесетата на тази трагедия, украинският президент заяви, че създаването на мемориала на Холокоста Бабин Яр е важно за цялото човечество, тъй като тя трябва да е наясно с опасностите от омраза, фанатизъм и расизма.