Денят на преводача

Всяка година в последния ден на септември се отбелязва Денят на преводача - професионален празник всички, които притежават това в търсенето специалност.

Само по себе си Денят на преводач е съвсем малък празник. В края на краищата започна да отпразнува само от 1991 г. насам.

След това Международната федерация, която събира над сто асоциации на преводачи от цял ​​свят, я отбелязва като Международен ден на преводача.

Тази професия отдавна се счита за една от най-търсените и уважавани. Никой не знае точно къде и кога се появиха първите преводачи. Някои вярват, че те, съдейки по библейски истории, се появяват, когато един много гневен бог реши да ги унищожи Вавилонската кула, които хората, горделиви, решиха да се издигнат до небето. Тогава Бог лишил човечеството от възможността за единно общение. И хората, които изведнъж престанали да се разбират взаимно, разтревожени и разпръснати по целия свят.

Денят на преводача беше назначен на 30 септември, а не случайно: през 420 г., патронът на земните преводачи, един от латинските бащи на Святата църква, Йероним на Стридон, умря в този ден. Светият отец, как да се признае, световна общност, безспорно допринесе за развитието на превода като наука. Той беше той - изключителният гений на своето време, историк, писател, първо преведен на латински в Библията - Вулгата.

Съдбата на този човек: той винаги пътувал, направен поклонение в Светите земи няколко години е живял като отшелник в пустинята на Халкида, изучаване сред "скорпиони и дивите зверове" халдейски и иврит. Както самият Йером от Стридон е казал, често чувал тромпетите, предреждащи Последния съд.

Сред историците има мнение, че първите преводачи са се появили в Египет. Тяхното съществуване е документирано. Известно е, че Древен Египет винаги е била голяма държава, известна не само с военните си кампании, но и с лекари, философи, моряци и т.н. Информация, която египтяните привличат отвсякъде, събират я в различни земи, от различни народи. И съвсем логично е, че всичко това би било просто безполезна окупация, ако в Египет няма да има талантливи хора - преводачи, които биха могли интелигентно да преведат някакъв ценен ръкопис на родния си език.

Страхотна беше ролята на преводачите в Древна Гърция, която в един момент имаше доста активна търговия с източните държави. Благодарение на гърците, светът можеше да види много издания на Библията, защото имаше значителна част Стария завет могат да оцелеят само в преводите си.

В древна Русия преводачите се наричат ​​преводачи. Първоначално тяхното призвание беше да помагат на чужденци, които купуват стоки на панаира. И тогава, още от времето на управлението на Петър, до персонала на заповедта, отговарящ за отношенията между държавите, те бяха въведени като онези, които могат интелигентно да интерпретират - така че останалите да бъдат разбрани.

Без преводач не е възможно нито едно военно действие. На 21 май 1929 г. постановлението установява титлата "военен преводач", като по този начин легитимира тази вече отдавнашна професия.

И през 2000 г. по инициатива на възпитаниците на Института за чужди езици е установен, може 21-дневен военен преводач, който сега го виждам като техен празник не само на тези, които носят отличителните знаци, но също така и цивилни специалисти.

Военен преводач в предната част на първите научили за действията на врага, че това е отговорност за достоверността и точността на прехвърлянето на данните, от които може да зависи от живота на толкова много хора в бъдеще.

А. Пушкин смята преводачи "пост коне напредък ", защото тяхното значение в нашия живот, макар и непривилимо, е много важно.

Всяка година по света, Денят на преводач се празнува под определено мото, което е особено важно тази година.