Сергей Йесен, "персийски мотиви": анализ на цикъла на стихотворенията и кратко резюме

Поезията на Йесен в периода от 1917 до 1923 г. е най-спорната за целия период на поета. Въпреки това водещата тенденция, основната тенденция, е особено забележима в него. Разочароващи и съмнения, Сергей Есенин следи отблизо реалността на пост-революционен период, и с течение на времето, въпреки че не беше трудно предвид, наясно с ленинските реформи необходимостта.

Това съзнание не е последната роля на чужди впечатления, чувства и мисли, които бяха отразени от поета в есето си "Iron Миргород" и пиесата "Земята на негодници".

Чуждестранните впечатления, получени в Америка и Европа, бяха особено осезаеми в условията на активните работни дни, в които се появиха Хесенин след завръщането си в Русия. Руската реалност, картините на живота на страната са контрастиращи в работата, която са видели в чужбина, и отразяват неговия анализ.

"Персийски мотиви" (Esenin) се отнася до последния период от работата на поета. През последните две години е преследван от желанието да бъде достоен жител на страната си, както и ориентация към художественото наследство на А.С. Пушкин.

"Персийски мотиви" в работата на поета

Във всяко стихотворение има постоянно търсене на изискана класическа форма, за да отрази ново съдържание. Йесен отново и отново се връща към вечните теми на приятелството, любовта, мислите за назначаването на изкуството. С други думи, мотивите за преходността на земния живот също звучат в тези години.

Най-ярките текстове на Сергей Александрович са изразени в цикъла "Персийски мотиви". Тя отразява не само психологическата и идеологическа еволюция на поета, но и някои характеристики на поетичната еволюция.

Оценки на съвременници

Подобно на други творби на Есен в периода 1924-1925 г. цикълът на стихотворенията "Персийски мотиви" е бил двусмислено оценен от критиците на онова време. По това време не беше направен сериозен критичен литературен анализ. "Персийски мотиви" (Йесен) бяха оценени основно от впечатленията, създадени от краткото познаване на текста или четенето му от самия поет. Често те са до голяма степен субективни неясни твърдения и бележки. Те могат да бъдат намерени в спомените и статиите на съвременниците на Исен. Те обаче не дават изчерпателна представа за истинското отношение към "персийските стихове" на литературните кръгове на нашата страна. Още по онова време имаше други, по-негативни оценки.

Така че В. Маяковски в своята статия "Роден град" контрастира с стиховете на този цикъл с настоящите задачи на съветската култура. Очевидно е обаче, че е грешно и отклонение тези два поети в текстовете на другите се обясняваха със сблъсъка на различни интереси и горещата литературна борба на онова време. Йесен също говореше негативно произведенията на Маяковски, и нарече "персийски мотиви" само "източни сладки", екзотични.

Съвременна критика

В съвременната критика и вътрешната литературна критика през последното десетилетие персийският цикъл е високо оценен. Той е посветен на работата на В. Pertsov, К. Zelinsky, А. Dymshitz, Е. Наумова, И. А. Eventova Zhavoronkova А. Kulinich, Koshechkina С., С. Gaysaryan, Белоусов и др. Има обаче много малко специални произведения, посветени специално на тези стихотворения.

Дизайнът на "персийските мотиви"

Идеята се развива постепенно с поета. На първо време Йесен се запознава с текстовете на различни източни автори в превод, а също и по различно време често говори с хора, които добре познават Персия. Според очевидци, поетът винаги проявява голям интерес към Изтока, той привлича своята мистерия, мистика, изгражда духовния живот, красотата на южното характер, който е бил дълбоко и дълбоко изразена в делата на Хаям, Фирдоуси, Саади. Матий Ройзман, познат на поета, пише в мемоарите си, че Сергей Александрович обичаше източните текстове още от 1920 г.

Предпоставки за създаване

Интересът към Изтока се свързва и с комуникацията с Александър Ширьоевец, особено след преместването му от Централна Азия в Москва, където живее до 1922 г. За да опознае източния живот на поета, по-заинтересован от поезията, той пътува до Ташкент, Баку, Бухара през 1920-1921. Това означава, че не беше пътуване до Кавказ, което предизвика интерес към ориенталската поезия в Сергей Александрович, а напротив, запознаването с нея го подтикна да отиде там.

В самата Персия, както вече беше доказано, поетът не посещаваше, въпреки че тази страна имаше много желание да посети Хесенин.

"Персийски мотиви" са написани от поета през периода от октомври 1924 до август 1925 г. Повечето от тези произведения са създадени преди май 1925 г. по време на престоя си в Кавказ.

Йесен "Персийски мотиви": историята на сътворението

Впечатления от четене Източна поезия, пътуват до Централна Азия, Кавказ и естеството на живота, и дълги разговори за Есенин Персия право да хване и да премине в работата си най-важният боя ориенталски живот.

Сергей Йесен "Персийски мотиви" пише не само имитирайки източните поети. Той, усещайки вътрешната красота и дълбокия лирик на персийските стихотворения, предава незабравимия чар с помощта на руския език. В творчеството на Сергей Александрович светът на лиричните чувства, както и цветовете и тоновете, в които са въплътени, са от първостепенно значение.

До началото на работата си по стихотворения, поетът придобива спокойствие, което той смята за основна предпоставка за творческа дейност. Това състояние се изразява в първите редове на Есенин (колекция "Персийски мотиви"), "определя моя някогашен рана. - не са пияни делириум разяжда сърцето ми" Вече в това стихотворение, създадено през октомври 1924 г., което отваря цикъла, можете да усетите цвета, който го боядисва като цяло. Сергей Александрович се чувства добре в компанията на момиче, което изглежда като "зазоряване". За едно движение той е готов да й даде шала и килим.

От поезията суровият естественост, характерен за по-ранните стихове в обхвата на любовна тема, се отклонява. Това усещане сега е описван възвишени, а на изток от характера, светски мъдростта и обичаите на хората, поетът намира романтика, която прониква целия цикъл (Сергей Есенин "персийски мотиви").

Първоначално стиховете бяха планирани да бъдат публикувани в отделна книга, съдържаща двадесет стихотворения. Въпреки че планът не беше напълно изпълнен, книгата завърши. Тя показва еволюцията на новите чувства, преживяни от Йесен.

"Персийски мотиви", стихотворения живи и емоционални, отразяват оптимизма, радостта от живота, присъщ на този период, Сергей Александрович. Поетът е опиянен от друг, "изтръгващ от влага". Вместо алкохол той използва червен чай и се напива от ароматните аромати на южната природа, които се съдържат в него.

Характеристики на стихотворенията

Въпреки факта, че поетът не е успял да посети Персия, Йесен познава обичаите и обичаите на тази страна. "Персийски мотиви" от първия стих "Моята стара рана изчезна" до последната "Синя и весела страна" отразяват уникален ориенталски вкус. Поетът го постига чрез специална конструкция на цикъла, описание на ситуации и картини на природата, както и използването на думи и изрази, характерни за Изтока. Екзотиката е представена от загадъчни момичета, шепота на градините, звука на вълните, цвета на розите, пеенето на славеи и най-общо романтичното настроение. Духовност, потопен във всичко: звукът от флейтата Хасан песни Саади, тих глас пери момиче изглежда, че е сравнима само за месец олеандър аромати на рози и Levkoev. Навсякъде спокойствие и тишина, разбити само от мистериозен шумолене, шепот и шумолене. Това настроение създава в своя работи Хесен.

"Персийски мотиви", чиито стихове включват страхотни елементи, засенчват екзотика на изток по този начин.

Йесен "Персийски мотиви": резюме

"Златото на студената луна" започва с нахлуването в света на Шахразада. Очистените и визуални усещания тук, както и в други произведения на цикъла, се сливат. Миришем на различни цветове, виждаме златото на луната. Поемата е изпълнена с усещане за мир и спокойствие.

Шираз при залез слънце е описан в стиха "Светлината на вечерния шафрански ръб", където лунната светлина заобиколи "пеперуден рояк" от звезди. Serenity дава на Сергей Александрович усещане за възхищение от красотата, което се изразява във всички нови нюанси на Йесен.

"Персийски мотиви" често се фокусират върху любовна тема.

Любовна тема

Любовта е оформена от най-деликатните нюанси. Авторът създава химн на романтично, чисто усещане. За да го изрази, той избира най-нежните думи и изображения. Например, една целувка се сравнява с червени рози и момиче, носещ радост и чистота, синоним на бял лебед ( "Ръце сладки - чифт лебеди"). Момичетата в цикъла са не само външно красиви, но и пълни с чар, благодат, специален чар, заобиколен от ореол на мистерията.

Физическите, чувствени в "персийските мотиви" нямат място. Красивата го поема. В това отношение стихът "Казахте, че Саади ..." е разкриващ. Дори розите, символ на красотата и свежестта, не могат да се сравняват с красивия външен вид на момичето.

Централното изображение е образът на Шаган. Тя е посветена на работата "Шаган, ти си моя, Шаган!" Поетът се обръща към момичето като истински приятел, опитвайки се да й разкаже много интересни неща за родния си район на Рязан, за огромните си ливади, за широки полета и за простор. В много други стихове на цикъла има името на този персийски, понякога и на слабия на Степ. Прототипът му е учителят Шаган Талян. Образът на това момиче привлича с духовна чистота и чар. С името си поетът има най-добрите спомени.

Тема на смъртта

Темата за смъртта е разкрита от Йесен ("Персийски мотиви"), от друга страна, не както в предишни работи. Ако преди това беше почти единственият начин да се измъкнем от един скучен живот, тогава в "персийските мотиви" в смъртта е мъдростта на природата. По този начин в работата "Златото на студената луна ..." се споменава в Багдад, в който живее починалият Шахразад. Смъртта е в контраст с вечността на живота. Гробниците обграждат изненадващо красив и свеж пейзаж - въздухът е наситен с аромата на шафран, розите са навсякъде, където цъфтят. Сред надгробните плочи са оптимистичните думи: "Разгледайте наоколо, колко хубаво е наоколо".

противоречия

Въпреки това, някои от противоречията, присъщи на целия поет, отразяват цикъла "Персийски мотиви" Веселин. Той си представя предателство на любимия си и отново разочарован, че е готов да се превърне в скитник. Но мотивите на разочарованието и тъгата не са толкова отчаяни.

Спокойствието и спокойствието бяха кратки и крехки. Към края на цикъла на Йесен, отделянето от родната му страна все повече се претегля, той все по-малко вярва в предаността и постоянството на красотите на Персия.

Поетът разглежда много неща критично, с "руски" очи. Извънземно е кражбата на момичетата, той осъжда обичая, с който е длъжен да покрие лицето с воал, отбелязва робското придържане към традициите и фалшивото отношение на персите.

Като цяло, цикъл "персийски мотиви" Yesenin по-скоро романтични, отколкото реалистични. Реализмът, провъзгласен в стихотворението "Да бъдеш поет ..." ще се развива в други творби, например в "Ан Снегина". В "персийските мотиви" бяха изведени аспекти, които бяха доразвити в стиховете и текстовете на тези и следващите години на Сергей Александрович.