Президент на Ингушетия Юнус-бек Евкуров

Северен Кавказ е доста специфичен район с огромно влияние върху неформалните кланове и родствените връзки. В резултат на това федералното правителство се стреми да назначи хора в планинските републики, които не са тясно свързани с местния елит и които стоят зад всички спорове, за да се избегне конфликт на интереси между противоположните групи. Една от номинираните за тази вълна е президентът на Ингушетия Евкуров, чиято биография ще бъде описана по-долу. Той е ингуше по националност, но е роден в Северна Осетия и е направил военна кариера в редиците на руските въоръжени сили.

Селян син

Животът на президента на Ингушетия Евкуров започва през 1963 г., когато едно дете е родено от голямо семейство Ингуш в Пригородния район на Северна Осетия. Като цяло Юнус-Бек Бамаджириевич има шест братя и пет сестри. Едно момче е израснало в село Анушет, получава общо средно образование в интернат в Беслан.

Най-краткият начин да се измъкнеш от провинцията за кавказката младеж беше да служиш в съветската армия. През 1982 г. бъдещият президент на Ингушетия започва военна служба в морския корпус на Тихоокеанския флот. В края на задължителния мандат родом от Осетия получи препоръка от командването на звеното да влезе в известното целево училище "Рязан".

След като завършва училище, през 1989 г. влезе в служба при разузнаването на военновъздушните сили на Гвардите в Белорусия. Един способен офицер, Евкуров завършва военната академия "Фрунзе" през 1997 г.

Борба с полковника

По-нататъшният път на Юнус-бек Бамаджириеевич бе белязан от участие в редица военни операции. В ранг на майор той изпълнява мироопазващи функции като част от руските войски в Босна през 1999 г.

С участието на Евкуров е направен прочутият хвърчил на летище Прищина. За това получава награда на правителството. Според някои доклади група от специални части на ГРУ от 18 души задържа и задържа летището до подхода на главните сили на парашутите.

Вече е лейтенант-полковник, Юнус-бек Евкуров участва в Втората чеченска война. Той многократно проявява лична смелост и инициатива в провеждането на военни операции. По време на поста на началник на щаба на гвардейския военен полк лейтенант-полковникът лично ръководи освобождаването на дванадесет руски военнослужещи от плен.

Офицерските подвизи на бойното поле не бяха пренебрегвани. През 2000 г. Евкуров получава титлата Герой на Русия.

От военната служба до политиката

През 2001 г. служител на Ингуш влиза в Академията на Генералния щаб, след което отива в Уралския военен окръг като заместник-директор на разузнаването. Настрана от родния си Северен Кавказ, той извършва услугата си до 2008 г.

По това време в Ингушетия възниква истински конфликт, който заплашва да се превърне в истинска въоръжена конфронтация. Ситуацията се влошава от наличието на ислямистки подземен свят.

Мурат Зязиков подаде оставка, а федералният център решава да назначи Юнус-бек Евкуров на длъжността президент на Ингушетия. Не е член на нито един клан, той трябваше да стане неутрална фигура в ръководството на републиката и да обедини обществото.

Откриването му започна с красив жест - той отказа тържествено откриване, обяснявайки това с желанието си да спаси бюджетните средства. Новият президент на Ингушетия проведе първата среща с гражданите на републиката точно в централната джамия в Назран. Тук той започнал да приканва елита да го подкрепя в изпълнение на задълженията на ръководителя на републиката.

Опити и скандали

Бойният офицер успешно премина тестовете за битки, но най-голямата опасност го очакваше в държавната служба. През 2009 г. Назран бе убит.

Автомобилът на президента на Република Ингушетия бе нападнат от кола с взривни вещества на борда. В резултат на терористичната атака един от пазачите на главата на републиката беше убит, а Евкуров Юнус бик, брат му и членове на службата за сигурност бяха сериозно ранени. Условието на президента на Ингушетия беше оценено като трудно, но след кратък период той преодоля всички трудности и възобнови задълженията си.

Като част от борбата срещу корупцията и кланизма, Йевкуров, при встъпването си в длъжност, обсаден в администрацията на президента на Ингушетия, се отърва от порочното наследство от миналото.

Генералният военен обаче не винаги има връзки със своите съседи. Известният ръководител на близкия Северен Кавказки република обвинява участникът в Втората чеченска война и героя на Русия за либерализъм и нежност към членовете на бандитското подземно.