Богослужение Славянецки - теолог, философ и преводач

В историята на Русия през 17 век, фигурата на Богоявление Славинец заема специална позиция. Той превежда много богословски и философски книги и също така оказва голямо влияние върху църковния живот на страната. Неговото ново издание на съветника доведе до разцепление в руската православие и появата на старите вярващи.

Личност под прикритието на тайна

Не е известно точно кога и къде се е родил богословът Богородица Славетчецки. Няма надеждна информация дори за неговото световно име. Някои биографи смятат, че са украински или беларуски, но дори и тези теории нямат доказателство за желязо. Датата на раждане може да бъде определена само приблизително - това е краят на 16-ти или началото на 17-ти век.

Името на Богородица Славянецки го укрепи в църквата. Той е взет при обещания в Киев-Pechersk лавра. Също така се смята, че Епифаний учи в местно братско училище. За това заключение историците идват от факта, че монахът напълно усвоил гръцкия език, чийто учебен център беше точно тази институция. Освен това, начинаещият познава Латинска съвършено, което може да означава, че той е завършен в чужбина.

Преводач и гръцкият

След като получил своето образование, самият Епифаний Славенецки започна да учи в Братското училище в Киев. Преподавал древногръцки, църковнославянски и латински езици. Славата на познанията му стигна до Москва. През 1649 Цар Алексей Михайлович помолил го и свещеника Арсений Сатановски да се премести в столицата. В Москва за Киев са построени учени Манастирът "Св. Андрей" на хълмовете на Спароу, където се организираше училище, в което чуждестранни младежи бяха преподавани млади писари.

През 1651 г. Богоявление Славянецки накрая се премества в столицата. Той се заселил в Кремълския Чудовски манастир. Това място не беше избрано случайно. През втората половина на XVII век Чудовски манастир Това беше крепост на партия grekofilov - религиозно и философско движение, която се фокусира върху православната византийска култура и се изправи срещу католическата Западна Европа, както и Старообредство влияние.

Сближаване с Nikon

Веднъж в столицата Йеромонах Богоявление Славетнецки привлича вниманието на най-силните лица на църквата, включително патриарх Никол. Репутацията на експерт и познавач на езици му позволи да поеме най-отговорната работа в живота. Патриархът е направил Епифаний преводач на документите, останали след Константинополския съвет през 1593 г. За руската православна църква станало епоха. В тази катедрала източните патриарси решиха да създадат независима Московска патриаршия.

Независимо от значението на това събитие, преводът на книги, свързани с него, дори до средата на 17-ти век, никога не е бил реализиран. Богатият език на Богородица Славянецки и много таланти му позволиха да вземе сериозно този масивен набор от текстове. Освен това, според решението на местния съвет от 1654 г. той участва в редактирането на остарели литургични книги. След няколко месеца на внимателна работа, йеромонасите представиха на епископския съд собствена програма за промени в Хартата и актуализиран текст на казака.

Новият Мисисипи

При коригирането на старите книги Epiphanius използва модерните венециански публикации на гръцки като референтна точка, която се различава значително от руската традиционна литургична литература. Изборът му е довел до факта, че през 1655 г. се легализира четириседмичният кръст върху профора и други нововъведения, което в крайна сметка води до разцепление в православната църква и появата на старите вярващи.

Докато реформи в средата на XVII век обикновено се свързва с името на патриарх Никон, а именно редактиране и превеждат книги Епифаний се превръща в една от причините за радикална промяна конфесионална. Изданието на новото издание на Букмейкър предизвика буря от възмущение сред стадото. Появили се стари вярващи (или скици) искаха да запазят старите традиции на поклонение. Руската православна църква ги смята за еретици и започва вълна от репресии срещу онези, които не са съгласни с новия ред.

Религиозни възгледи

Въпреки, че е важен превод Богоявление Slavinetsky може да играе в ръцете му, когато се изкачва по стълбата в църквата, той никога не показваше и амбиция да стане епископ, животът му остава скромен ieromonahom. Повечето от свободното време минаваха в четенето на теологични, както и на философски книги.

В своите възгледи Епифаний не беше просто консервативен гръцки догматик - той дори не се опита да разбере спецификата и спецификата на руското разбиране за Православието. Важен знак за това отчуждение беше лексиконът на йеромона. Епифаний често използва чужди вербални конструкции, дори когато той пише и превежда на руски език.

Латинист и проповедник

Въпреки че Йеромонк и гръцки философ, това не го спира да остане един от най-добрите латинисти в страната. Трябваше да работи с много католически венециански книги. Освен това, като филолог-теоретик, Богоявление подготвя "Лексикон Латинка". В своята ниша това беше най-добрият учебник на руски език. Епифаний го състави на базата на речник, написан от Амброзий Калепин.

Ученият интерес към църковния лексикон води до факта, че като проповедник йеромонакът много повече научавал стадото си, отколкото проповядвал на нея. Изследователи креативност Богоявление отбелязват, че неговите текстове винаги са били сухи и необичайни.

Между царя и патриарха

В средата на 17-ти век бе отбелязана не само появата на старите вярващи, но и възникването на съперничество между силата на монарха и патриарха. Богинята Славинецки играе важна роля в тази конфронтация. Биографията на йеромона е еднакво свързана както с цар Алексей Михайлович, така и с Никон. Когато тези двама започнаха да разберат кое е по-важно - "царството" или "свещеничеството", Епифаний зае компромисна позиция.

По времето (началото на 1660 г.), преводачът вече не е просто пратошик-богословски текстове. Той притежаваше значителна тежест в цялата църква, макар че рядко използваше позицията си. Изключението беше самият спор между царя и патриарха кой от тях е най-важната и мощна фигура. Богоявление разглежда монарха като единствен връх пирамида на властта. Зад него философът признава правото да свиква катедрали, да решава делата на църквата и дори да разпределя главните й редове в нейната йерархия. В същото време, Богоявление в полза на ограничаването на правомощията на йерарси под патриарха, и смята, че те (митрополити, архиепископи, и така нататък. Г.) не е имал право да съди Nikon. Това беше органът на Богоявление, който позволи на главата на църквата да остане на мястото си още известно време.

Наследството на писателя

Въпреки че Епифаний се занимава с църковни реформи, както и с уреждането на спорове между царя и патриарха, преводите му са били най-важната част от неговата работа. Йеромонак изоставя само около 150 творби. Беше като преводи и оригинални собствени произведения. Последната група включва 60 проповеди, както и 40 славянски песни.

Епифаниус също превежда Андреас Везалиус (Анатомия) и Еразмус от Ротердам ("Гражданство на обичаите на децата"). Той се занимава с теоретични въпроси на лексикографията - авторството му принадлежи към "лексикалния гръцко-славянски-латински" и "филологическия речник". Всъщност Епифаний е един от първите професионални писатели в Русия. В литературата от 17-ти век само фигурата на Симеон Полоцки, която притежава не само енциклопедично образование, може да съответства на мащаба на неговата личност. Епифаний Славянецки почина на 19 ноември 1675 г. в Москва.