Какви са функциите на прилагателните? Списък, примери за използване в речта

Части от речта - добре координиран механизъм, в който няма нито един излишен елемент. Изненадващо, на всеки език този механизъм е подреден по свой начин. Фактът, че на един език може да се изрази в две или три думи, на друг език ще изисква изграждането на доста сложна присъда. Ето защо е изключително важно при изучаването на чужди езици да не отидете на граматиката след ръкавите, а да размишлявате над всяко правило, защото между тях няма празни и безсмислени.

прилагателно е една от ключовите части на речта, давайки възможност на хората да описват ясно света. Също така, той има свои собствени нюанси на различни езици на света. Това е структурата, мястото в изречението и координацията с други части на словото и, разбира се, функциите, които се налагат върху прилагателното. В статията ще разгледаме и сравним функциите на това части от речта на някои европейски езици.

Общи свойства

И така, какви са характеристиките на прилагателните? Списъкът е достатъчно голям.

На първо място, прилагателното обозначава непроцесорната характеристика на обекта. Това означава, че се описва постоянната собственост на живо или неживо нещо (истински приятел, уютна къща). Непроцесорните признаци също се обозначават с реклами, само тези атрибути вече не се отнасят до обекта, а до действието (да се изпълнява бързо, красиво да се нарисува).

Ако прилагателното е пряко свързано с съществителното, то трябва да може да се адаптира към своя "шеф". На различни езици съществителните имат различни категории: брой, пол, случай, спад. Всички тези категории приемат прилагателните си - списъкът на категориите за тях изглежда съвсем същите.

връзка

Също така прилагателните са тясно взаимосвързани с други части на словото, проникващи един в друг и правейки по-богати. Тази връзка ясно се проявява с местоимения и цифри. На кръстопътя на тези части на речта навреме и имаше корични числа, отговаряйки на въпроса "коя от сметката?", Както и относителните и интеррогатни местоимения "кои" и "които". Заслужава си да отбележим субекта, описващ темата чрез действие, причастието, към което са родени глаголи и прилагателни. Списъкът на тези форми е много голям (плаващ кораб, пълзящ тигър). Съпричастието също така се съгласява с темата и дава своя процедурен знак.

Прилагателни трансформации

Вторичният характер на името на прилагателното се подчертава от начина, по който се формира. Най-често тя се формира от съществителни, фокусирайки се върху някои ключови свойства или характеристики. Така че зърната на малините ни даде червеникав цвят, а ъгълът - ъглова походка. Приложенията, които показват, че принадлежността на даден обект към някого е най-яркият пример за тясната връзка на тази част от речта с съществителните. Такава гъвкавост е руският език, където притежаващи прилагателни се формират често: книгата на дядо - книгата на дядото.

На английски и немски език няма такива форми. В книгата на английския дядовко, притежанието на книгата на дядото е посочено от притежателното дело на съществения дядо. На немски има почти идентична опростена форма, която се използва със собствени имена: Annas Auto. Най-често обаче тази роля се изпълнява от специален гений: das Buch des Grossvaters, с темата на първо място, а не със собственика му.

Английският е известен с преобразуването - пълен преход на една част от речта към друг без видими промени. Преобразованията и прилагателните са предмет - мокър (мокър) може лесно да се превърне в съществително със значението на "влага". И тънък в смисъла на "тънък" в определен контекст ще бъде глаголът "тънък".

На немски подобен механизъм превръща прилагателното в а абстрактно съществително. Шварц в смисъла на "тъмно", когато добавяте статия, ще придобие значението на "тъмнината". Има също така е възможно да конвертирате в именуване на живите същества със знак, наречен производство прилагателно, дер неза - «луди», дер Тоб - «глух». Добавянето на статията към прилагателното работи на френски: Le Ciel Bleu est (прилагателно) - Le Bleu (съществително) дю Ciel. Bleu синтактична функция на мястото му в едно изречение, както и наличието на статията дава основание да се смята льо Bleu съществително. Така съществително Le Bleu, с изключение на основната стойност (обозначението цвят - синьо, синьо), а другата има, например: защитно облекло, синя риза, начинаещи, натъртване синьо.

Заимстващи прилагателни

Има няколко вида заети чужди прилагателни, в зависимост от степента на тяхната адаптация към реалностите на приемащия език. Във връзка с това могат да се разграничат няколко вида:

• Пълно калкус - думата не претърпява никакви промени, не приема системата за отклоняване на езика. Обикновено това включва конкретни термини, обозначаващи стил (ретро, ​​рококо), както и сложни цветови нюанси (маршала, индиго).
• Наставлението е най-обемната група на присвоени прилагателни. Интересен е фактът, че аналозите на приемащия език и чуждестранните наставки на прилагателни. Техният списък е достатъчно голям. Френските суфикси - aire, -ique и -if са мутирали в -ar- и са допълнени от естествената суфикс -num. Също така популярен е наставката -ic: legendaire - легендарният - diplomatique - дипломатически. Гръцката наставка - на руски език, се трансформира в -ic, хигиенни, фотогенни, героични.

Велики и мощни прилагателни

Списъкът с прилагателните на руския език е много голям поради производствения потенциал на тази част от речта.

Функцията на прилагателните в едно изречение е или определение (Той чете добра книга), или част от комбиниран номинален предикат (днес съм много енергичен). В първия случай, прилагателното е поставено пред съществителното, а второто - след него.

Чрез функциите и производствения потенциал е възможно да се разделят всички прилагателни. Списъкът се състои от три елемента:

1. Качествен - показващ непосредствен признак, който може да се усети от сетивата (червено, силно, солено). Такива прилагателни варират по отношение на сравнението (по-силни - най-силните) и могат да имат кратка форма (важна, тежка). Ако има нужда от засилване на смисъла, прилагателното може да се повтори: синьо-синьото небе. От качествени прилагателни се формират обложки и абстрактни съществителни: красиво - красиво - красота.
2. Относително - свързване на описания обект с друг обект или концепция (алуминий - изработен от алуминий, шиене - предназначен за шиене). Те нямат нито една степен на сравнение, нито кратка форма, нито пък могат да образуват думи.
3. Притежаващо - посочва принадлежност към някого (човек или животно) - тютюн на дядото, заешко зеле.

Понякога е възможно името на прилагателното да бъде прехвърлено от съответната категория към качествена. В този случай, смисълът също се променя: лисица опашка - лисица усмивка (в смисъла: труден, лъжа).

Важна характеристика на руските прилагателни е способността за упадък - промяна в пола, броя и случая в съответствие с управляващото съществително (тухлена къща - тухлена стена - тухлени стълбове).

Езикът на Шекспир

Има някои функции, които за разлика от руснаците нямат английски прилагателни. Техният списък е малък, но достатъчен.

За разлика от руснаците, английските прилагателни са напълно непроменими. Червена лисица, червени цветя, червена стена - във всички тези фрази думата "червено" остава така, както е, независимо от броя и вида на съществителното.

Качествени и относителни прилагателни на английски език се отличават. Списъкът с техните характеристики е почти същият като на руски, с изключение на един факт - английски прилагателни нямат кратка форма.

Също така, прилагателното може да отиде в абстрактно съществително (тайнственото - нещо мистериозно). Болните (болни) ще добавят статията към болните (пациенти, пациенти). Както на руски, английското прилагателно в ролята на определението ще предхожда съществителното (празна къща), а в ролята на предикат - да го завърши (Къщата е празна).

Причините за липсата на притежателни прилагателни вече са обсъдени.

Езикът на Гьоте

Много прилики имат английски и немски прилагателни - списъкът с техните функции е почти идентичен. Има обаче една основна разлика, която обединява немските прилагателни с руснаците: способността да се опираме. Ein billiger Haus - "евтина къща" в множествено число става billige Häuser. Завършванията променят пола, броя и случая на прилагателното (добрият вид - доброто дете, доброто дете - доброто дете, доброто - доброто дете).

В зависимост от това дали е специфичен или произволен обект, прилагателните са склонни да бъдат слаби (der gute Vater - това добър баща), силен (готвач Ватер - добър баща) или смесен (тип на добър баща).

Езикът на любовта

Много общи с германците имат френски прилагателни - списък с прилики е достатъчен. Те се различават по пол (Il est Joli - тя е красива, Elle EST Джоли - тя е красива) и номера (Le Livre intéressant - интересна книга, ле ливри intéressants - интересни книги), дело упадък не е нужно. Те също варират в зависимост от степента на сравнение (Grand - Plus grand - Le plus grand).

Интересна особеност на френските прилагателни е способността да се променя значението в зависимост от това дали са преди съществителното или след него. Негодникът е храбър човек, а смел човек е хубав човек.

Езикът на спокойствието

Списъкът с прилагателни в финландски език е много голям и се различава по сложност. Както на руски, прилагателните са съвместими с съществителното в броя и случая (и всички във финландски от 14 до 16).

Някои прилагателни не се променят по случай:

eri - различни;

viime - миналото;

ensi - следващото;

коко - цяло.

Прилагателното може да се сблъска с определена дума: kaunis talo - красива къща - и след нея - Talo on kaunis. - Къщата е красива. Съществуват и степени на сравнение (iloinen - hilarious-iloisempi - по-весел, по-весел - илозис - най-весел, весел).

Общи и различни

Така че, на всички разглеждани езици, прилагателните изпълняват функцията за определяне на качествата на даден обект. Координацията с темата на различните езици има своите особености. Списъкът от прилагателни на фински и руски език ще има както общи, така и отличителни черти. Същото важи и за други езици, въпреки близостта на техния лексикон и граматика.