Притежаващи местоимения на руски език. Техните черти, примери за използване в устойчив оборот.

Руският език е богат, изразителен и универсален. В същото време това е много сложен език. Че има само съкращения или конюгации! И разнообразието на синтаксисната система? Как да бъдем, например, англичанин, свикнали с факта, че на родния си език предлагат ясна структура? Помислете за английската фраза "Днес отиваме в нашия музей". На руски език това изречение може да бъде преведено по различни начини:

1. - Ще отидем днес в нашия музей.
2. "Днес ще отидем в нашия музей".
3. - Днес ще отидем в нашия музей.
4. - Днес ще отидем в нашия музей.

В зависимост от реда на думите, значението на изречението също се променя. В първия случай се предоставя информация за намерението да отидете в музея (това е най-неутралната опция). Във втория случай вниманието се съсредоточава върху това как хората ще стигнат до музея (пеша, а не на транспорта). В третото - е посочено, че събитието ще се случи едва днес. И в четвъртата оферта хората казват, че ще отидат в определен музей "нашият", а не в друг. И тук е уместно да говорим за такава част от речта като местоимение. Ще обясним още защо са необходими властовите местоимения на руски език.

местоимение

Какво е местоимението? Това е независима част от речта, която може да замести всяко друго - съществително, прилагателно, рекламно послание и дори цифра. Намеренията включват думи, които не се отнасят конкретно до обекти, количества, знаци, а просто насочват към тях. Съществуват следните категории местоимения:

• Лично: аз, ти, ти, ние. В тези части на словото се посочват въпросните лица.
• Индикативен: това, че, това, това, това.
• Окончателно: всички, всеки, и другият.
• Отрицателен: никой, нищо.
• Несигурност: няколко, по някакъв начин, някои.
• Притежава: моя, наша, твоя, твоя.
• Върнете се: сами.
• Интеррогат: кой? какво от това? кой? чийто?
• Относителна. Те съвпадат с интервюта, но се използват в ролята на думите на съюза в подчинените клаузи.

Както виждаме, местоимението, присъстващо в горния превод на английската фраза, се отнася до привлекателните местоимения. Нека да поговорим за тях.

Кои местоимения се наричат ​​притежателни?

Притежаващите местоимения на руски играят важна роля. Притежаващи са местоимения, които посочват принадлежността на обект към някого или нещо подобно. Те отговарят на въпросите: "Чия?", "Чия?", "Чия?", "Чия?".

Представяме Ви списък на притежателните местоимения на руския език на присъстващите:

• мой, мой, мой, наш, наш, наш, наш;
• Ваше, ваше, ваше, ваше, ваше, твое, ваше;
• неговата, нея, те.

Понякога тук условно се включва местоимението "неговата" като завръщане-притежател.

Промяна на притежателните местоимения

Горният списък не е случайно разделен на три реда. Така че е възможно да се разбере по-бързо как се променят притежателните местоимения на руския език. Първо, те се трансформират от лица: на първо място са местоживеенето на първото лице, а вторият - на втория човек, на третия ред - на третото лице. В таблицата по-долу можете да видите, че притежателните местоимения варират по пол (мъжки, женски, среден) и числа (единични и множествено число).

Как да се променят по собствено желание (или отхвърлени)? Примерите, представени по-долу, ще изяснят този въпрос с възможно най-големи подробности:

• За тях. (кой?): Аз и майка ми отидохме днес в зоологическата градина.
• Родът. (кой?): Майка ми не беше днес у дома.
• Дати. (кой?): Майка ми обичаше да ходи в зоологическата градина.
• Вина. (кой?): Майка ми не се уплаши в зоологическата градина дори с лъв.
• Tv. (от кого?): Гордея се с майка ми.
• Prop. (за кого?): Ще кажа на всички в класа за майка ми.

Има и такива модификации:

• За тях. (какво?): Ходих на училище и сега имам собствени учебници.
• Родът. н. (Какво?): Докато отидох в детската градина, нямах собствени учебници.
• Дати. н. (за какво?): Сега съм ученичка и съм много доволна от учебници.
• Вина. (какво?): Често разглеждам моите учебници, дори и да не мога да чета всичко.
• Tv. (как?): Горд съм с моите учебници: те са добре обвити.
• Prop. н. (За какво?): Вече съм бушувал всички уши на майка ми и баща ми за учебници.

Методи разлики

Както вече споменахме по-горе, собствените местоимения на руски отговори на такива въпроси: "Чия?", "Чия?", "Чия?". Благодарение на такива въпроси е лесно да се разграничат личните местоимения и личните местоимения по смисъла на владението на руски език. Този нюанс може да се запомни чрез изучаването на такива примери:

• Обадих я на посещение. На кого? - нея. Местоимението е частно.
• Аз случайно забелязах майка й на улицата. Мамо, чия? - нея. В този случай има изрично указание за принадлежност. Това означава, че виждаме притежателно местоимение.

Има особени особености в личните местоимения и в смисъла на притежание при спадане. Тази точка е представена в следните примери:

• Номинален случай (кой?): Моята приятелка, сестра и родителите им бяха хванати в дъжд днес.
• Гениална (от кого?): Моята приятелка, сестра и родителите й не са вкъщи днес.
• Datelny (на кого?): Моята приятелка и сестра й ще заминат от родителите си днес, защото те напуснаха без предупреждение.
• Акцентивен (от кого?): Моят приятел и сестра й бяха посрещнати от родителите си и ги заведеха у дома.
• Въпрос: Възхищавам се на приятеля си и на родителите му, защото обичат да прекарват времето си заедно.
• Предложение (за кого?): Понякога казвам на баба ми за моята приятелка и нейните родители.

В таблицата по-долу може да се види, че личните местоимения в смисъл на притежание остават непроменени, докато самите притежателни се отклоняват. Значи вече знаете какво представляват местоимения. В това е неразделна част от речта.

Притчи и думи

Хората дойдоха с много думи и притчи, в които има завидни местоимения. Най-популярните от тях са такива думи:

• Това беше твоето, това беше наше.
• Думата ми е като гранит.
• Ризата му е по-близо до тялото.
• В странно око виждаш слама, но в дневника си не забелязваш.
• Кажи ми кой е твоят приятел и ще ти кажа кой си.