Кабарския език - езикът на автохтоните на Кавказ

Kabardians наричат ​​себе си "Адигея" - това е народът на Кабардино-Балкария, аборигени от Кавказ, които през Средновековието, наречена черкезите. Статията разглежда езика на кабардите, неговите черти, историята на формирането, разпространението, кабарския фолклор и литературата.

Функции на езиковото име

Kabardians език е официално наречен Кабардино-Черкезия, в говор на живущите Кавказ самите го наричат ​​"adygebze" - е официалният език на Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкезия.

Някои учени смятат, че Adygei, кабардиан и черкезки литература - диалект на черкезки език, обаче, Kabardians, например, те наричат ​​своя роден език "adygebze", което означава "Adygei".

Но има учени, които отделно са отделили кабарските, адигейските и циркасианските езици отделно.

Разпространение на езика

Кабардино-циркасийската литература се отнася до езиковото семейство Абхаз-Адиге - това е група от северозападните кавказки езици.

В момента, на езика, са разпределени главно в Русия (Кабардино-Балкария, Адигея, Карачаево-Черкезия, Краснодар, Ставропол, Моздок област Северна Осетия), Близкия изток (Турция, Йордания, Саудитска Арабия, Сирия), в САЩ и Германия.

Брой говорещи в Кабардиан

Според преброяването през 2010 г. в Русия този език е собственост на 510 хиляди души, но от тях 416 хиляди са също руски.

Има около 1 милион 600 хиляди души, които притежават кабардиан езика, от които 37 000 да го кажа и не притежава никакви допълнителни (monolinguals) само. През 1995 г. става държавен език в Кабардино-Балкария заедно с балкарски и руски, а през 1996 - държавен език в Република Карачай-Черкес.

диалекти

В кабардиан език разпредели 8 казва: Кубан, се казва още и Little Kabarda, Моздок, Khabez, Baksan, Malkinskiy, Beslenei.

Диалогът на Великата Кабарда стана основата на литературния език. Несъответствието между всички други диалекти се проявява главно във фонетика и морфология. Диалето се различава значително от литературния език.

писане

До началото на XIX век имаше няколко опита да се създаде писмен език на арабски език.

През 1829 г. учителят на университета в Санкт Петербург I. Grazilevsky създава кабарската азбука, базирана на кирилската азбука.

През 1832 г. кабарското просветител Шора Ногмов компилира първа азбука, базирана на кирилицата, а след това на арабска графична основа.

До 1924 г., както кирилица, така и арабска азбука, През 1930 г. се използва латински, но от 1936 до сега кабарския език е написан на кирилица.

Кабардската модерна азбука се състои от 19 двойни, 5 тройни знака и една, която се състои от четири букви - "khyu".

Уникалността на азбуката се дължи на факта, че кабардийският език има огромен брой фонеми, а руската азбука има ограничен брой герои, така че трябваше да прибягна до комбинация от писма.

Кабарската литература

Кабардино-балкарският език е написан от циркасиански и кабарски поети и писатели, най-популярните от тях:

• Кабардиан: Shortanov Askerbi, Puchev Bekmurza, Shogentsukov Адам и Али Balkarova Fousat, Kuashev бета Сокуров Musarbi, Shomakhov Amirhan, Beshtokov Khasab, Теун Khachim, Keshokov Алим Thagazitov Zuber.
• Черкезки: Hanfenov Алим Abitov Владимир и Hazir, Кох Tsutsa, Bekizova Лейла Gashokov Husin, Abukov Халид Мохамед Dyshekov Ахметов Muhadin, брат Gabasov.

В кабарския език се публикуват книги, списания и вестници, например "Circassian heku", "Adyge psalye". Има сайтове в Интернет, посветени на морфологията на езика, неговата история. И в Интернет, така и в печатно издание има книги и преводачи от Кабар до руски и обратно. На него са написани литературни произведения, но фолклорът на фолклора заема специално място сред тях, в който вокалните произведения на този народ са най-уникални.

Кабардска песен

Вокалните фолклорни творби са многобройни и разнообразни: песни, исторически песни, Наръчници от нарцианците, песни - ламетации.

Огромната популярност сред кабардите се радва на трудови, комични и домашни песни.

Много народни песни от Кабардин, разкази и приказки бяха ритуалистични. Старите песни са изпълнявани предимно соло, съпроводени от басните ноти на хор, прекъснати от хор на хор.

Например, има една древна песен, известна в Кабардино-Балкария, която се нарича "Плач на абсурда на Зелимхан". Жанрът на песните, съставени във връзка с голямата скръб, се нарича "gybbe". Авторът на кабарските думи на това произведение е неизвестен, но Зарамук Кардангушев беше забележителен изпълнител на нашето време. Той е и колекционер, изпълнител и разказвач на вокални фолклорни произведения, известен писател, етнограф и художник.