Мъртъв език и живот: латински

Описвайки езиците на света, лингвистичните учени използват различни принципи на класификация. Езиците са групирани според географския (териториален) принцип, близостта на граматичната структура, значението на езиковата значимост, използването в ежедневната реч.

Използвайки последния критерий, изследователите подразделят всички езици на света в две големи групи - живите и мъртви езици на света. Основният знак на първия - тяхното използване в ежедневието разговорна реч, езикова практика от сравнително голяма общност от хора (хора). Езикът на живо постоянно се използва в ежедневната комуникация, променя се, става по-сложно или опростява с течение на времето.

Най-забележимите промени се появяват в речника (речника) на езика: част думите стават неактуални, придобива архаично оцветяване, а напротив, нови и нови думи (неологизми) изглеждат да обозначават нови понятия. Другите езикови системи (морфологични, фонетични, синтактични) са по-инерционни, променят се много бавно и едва ли са забележими.

Мъртъв език, за разлика от живата, не се използва в ежедневната езикова практика. Всичките му системи са непроменени, те са запазени, непроменени елементи. Мъртвият език е отпечатан в различни писмени паметници.
Всички мъртви езици могат да бъдат разделени на две основни групи: първо, тези, които някога в далечното минало, са били използвани за жива комуникация и след това, по различни причини, са престанали да бъдат използвани в живото човешко общуване (на латински, гръцки, коптски, Стари норвежки, готически). Втората група мъртви езици са онези, за които никой никога не е казал - те са създадени специално, за да изпълняват каквито и да било функции (например, се е появил старославянският език, езикът на християнските литургични текстове). Мъртъвният език най-често се трансформира в всеки жив, активно използван (така древната гръцка се отдава на съвременните езици и диалекти на Гърция).

Латински език заема много специално място сред останалите. Без съмнение, латинският е мъртъв език: в жива разговорна практика той не се използва до 6-ти век след Христа. Но, от друга страна, латинската намери най-широко приложение във фармацевтичната, медицински, научни термини, Католическата поклонение (на латински - официалната "държавна" езика на Светия престол и Ватикана). Както можете да видите, "мъртвият" латински се използва активно в различни сфери на живота, науката, познанието. Всички сериозни филологически институции на висшето образование задължително включват латиница в учебната програма, като по този начин запазват традициите на класическото хуманитарно образование. В допълнение, мъртъв език - източник на кратки и интензивни афоризми, които са преминали през вековете: ако искате мир - се подготвят за voyne- помня смъртта лекарят, лекува себе си - всички тия думи "родени" от латински. Латински - много логично и добре сложен език, актьорски състав, тя се използва не само не глупости и устни sheluhi- утилитарни цели (писане на предписания, формирането на научна енциклопедия), но по някакъв начин е образец, еталон език.