Николай Язиков. `Plovets`

Николай Михайлович. Знае ли ви този автор? За съжаление, малък брой дори запалени читатели могат да се похвалят, че са запознати с работата на този поет, въпреки че славата му не е пряко пропорционална на силата на работата му.

Руски "неизвестен" поет

Николай Яников - Руски поет от 19-ти век, съвременник на "слънцето" на руската поезия А. Пушкин. Независимо от факта, че днес малко хора знаят стихотворенията на Йъжеков, по едно време те бяха прочетени и поставени на едно ниво с Пушкин. Най-известното му стихотворение, свързано по всяко време, езици, наречени "плувец". Поемата е оживена, наситена с ярки цветове. Езикът "плувец", подобно на платноходка, се проточва във времето и днес не губи значението си.

Морето на живота

"Това не е нашето море, денем и нощем шумолене ..." Така започва стихотворението "Плувец" Николай Язиков. По-нататък се казва, че в необятността на това море са били погребани много проблеми. И така, какво е това море? Четейки стихотворение, вие разбирате, че това е нашият живот. Всеки ден той шумоля и кипи. И в този шум не забелязваме колко тъга ни заобикаля и тази скръб не ни заобикаля. Поемата описва живота на ветрилото, което преминава през вълните, през вала, през бурята. Той плава бързо, защото някъде там, където го чака, е "благословена страна" и може да има само силно платно. В това стихотворение, Parus е, разбира се, човек. Като плувец на езика, така че всеки човек работи през целия си живот, бие, прави нещо, се стреми към нещо по-добро. Чакай, кога ще дойде най-блаженото време, когато ще бъде възможно да се успокоиш.

Езиците в "плувеца" обобщават, че не всеки може да влезе в тази "благословена страна". Само силен и търпелив, който адекватно ще премине всички трудности ще получи. Езикът "плувец" е важен не само за 19 век, но показва, че времето минава, но нищо не се променя: човек все още ден след ден грабва всяка слама в морето, за да чака блаженство.