Най-добрата екранна версия на класическата литература: списък. Екранната версия на класическите произведения на руската и английската литература

Всяка екранна версия на произведенията на класическата литература винаги привлича вниманието на критиците и зрителите. Читателите са по-взискателни от друга аудитория, защото общоизвестните шедьоври, според мнозинството, трябва или да бъдат добре заснети, или изобщо да не бъдат преглеждани. Мнението на режисьорите и сценаристите често не съвпада с идеята на автора, а тълкуването на твърде свободен стил може да се превърне в пълен провал. Въпреки това, режисьорите не спират това и продължават да въплъщават известни литературни изображения на екрана. Сред многото филми на такъв план има доста неуспешни неуспешни ленти, които са затънали в забвение, но има и такива, които искате да се връщате отново и отново, като препрочитате любимата си книга. Това е много успешна и висококачествена най-добра адаптация на класическата литература. Всеки има списък с любимите си ленти, но си заслужава да се подчертаят онези картини, които са получили световно признание от зрителите и критиците.

Най-добрата екранна версия на класическата литература в СССР

Малцина могат да твърдят с факта, че съветското кино е представило на света много шик филми, които могат безопасно да се нарекат шедьоври. И да правят филми за най-известните световни и домашни произведения в Съюза, те обичаха и знаеха как. Съветските филмови студия са имали успех в прожекцията на класическата литература. Достоевски е един от най-любимите автори на режисьорите, независимо дали руски или чужди, но "Идиот" от 1951 г. не може да бъде надминат от никого. Юри Яковлев, блестящо въплъти изображението Принц Myshkin, за съжаление, не се оттегли във втората част на адаптацията на безсмъртния роман на Фьодор Михайлович, въпреки това екранната версия на първата част се оказа най-вече похвала.

Войната и мирът на Лео Николаевич Толстой е трудно да се овладее в четири тома, а още по-трудно е да се стрелят, но най-големият съветски режисьор Сергей Бондарчук направи почти невъзможно. Едноименният му филмов епик 1965-1967 се издава на четири части - това е най-добрият пример за приспособяване на класическите произведения на руската литература. Всичко е красиво в него - великолепни актьори, възхитителни битки и самата история, подробно предадени на екрана.

Първите мистични съветски филми

Николай Василиевич Гогол, една от любимите домашни класики, чиито творби са присъщи на специален вкус и неподражаем акцент. Филмите "Вечери във ферма близо до Диканка" през 1961 г. и "Wii" през 1967 г. са допълнително доказателство за това. Това са прекрасни адаптации на класическата литература, които предават уникалния стил на Гогол с отлична режисура и изискани актьори, които все още са обичани от толкова много поколения. "Wii" като цяло беше първият такъв филм в СССР, неговият успех беше неописуем, а Наталия Варле дълго време, в противен случай Pannochka не беше наречен.

Сатир в киното

Илф и Петров - това вече е класика на ХХ век и вече активно започва да го заснема. Трябва да се отбележи, че първите опити за въплъщение на екрана "12 стола" не бяха в Русия. През 70-те години на миналия век в СССР се появиха две такива версии на класическа литература. Списъкът включва и двете версии на известния роман. Първият през 1971 г. е двучасов филм на Леонид Гайдай с Архил Гомишавили като Бендер. От гледна точка на продукцията и режисура, този филм ясно печели. И пет години по-късно през 1976 г. Марк Захаров издава телевизионен филм от четири серии, в който ролята на Остап отишла на Андрей Миронов. Интересен факт: Миронов се явява на прослушване за тази роля във филма на Гайдай, но не е уредил режисьора, въпреки че днес е цялото му постсъветско пространство, което се смята за истински Остап Бендер. Така че телевизионната версия на Захаров се оказа по-популярна и обичана.

Без "Майстора и Маргарита" - по никакъв начин!

Различни произведения на Михаил Булгаков се опитват да заснемат всички, на които не е мързел, а не само в нашата страна, но и в чужбина. Но е необходимо да се определи безсмъртната комедия Гайдай, базирана на пиесата на Михаил Афанасиевич през 1973 г. "Иван Василевич променя професията си". Въпреки странното тълкуване на оригиналния текст и адаптацията на режисьора, сценарият стриктно спазваше основите на пиесата, но крилатите фрази бяха взети точно от книгата. Това е пример за отлична неканонична адаптация на класическата литература, която придобива безпрецедентна популярност и публична любов в продължение на много десетилетия. Филмът е важен и за този ден. Но най-зашеметяващ, преместване и точно Филмът получава от две части телевизионен проект "Кучешко сърце" през 1988 г., която бе високо оценена от критиката и е получил много награди, но този филм все още е най-добрият и фаворит за различни аудитории. Режисьор Владимир Борто направи тази адаптация с ефекта на "сепия", за да предаде по-добре атмосферата на времето, което той успя с блясък. Е, основните роли бяха избрани наистина забележителни актьори - Евгени Евстигнеев и Владимир Толкоконков, които невероятно реалистично пресъздадоха образите Професор Преображенски и Шариков.

Пример за най-добрата адаптация на класическите произведения на руската литература в Съединените щати

Странно е, но Холивуд често се опитва да произвежда екранни версии на класическите произведения на руската литература, но уви, в повечето случаи те са по-скоро флоп, защото американците никога не разбират мистериозната руска душа. Обаче не всичките им опити завършват с неуспех, като учудващ пример е адаптирането през 1965 г. на романа на Борис Пастернак Доктор Живаго. Сред всички филми, освободени от компанията "Metro Golden Mayer", тази лента може би е една от най-успешните. Тя също така заема осмо място в списъка на най-големите филми в американската история и получава най-много пет Оскара. Историята се оказа изненадващо много убедителна и проникваща.

Страст към Каренина

Американците също много харесват Лео Толстой, особено неговата "Анна Каренина". Две от едноименния филм адаптация на класическата литература - руски, но с американски привкус - само за гледане. Първата излезе през 1935 г., играе ролята на Анна неподражаем Грета Гарбо, който стана най-добрата актриса на годината, благодарение на този филм, и последното, между другото, спечели Голямата награда на филмовия фестивал във Венеция. Вторият път Холивуд реши да навлезе в голямата работа през 2012 година. Постановка излезе много светъл и грандиозно, и публиката го оценявам най-истинската му струва, че е просто мнението на много от тях, Кийра Найтли не можеше да свикне с образа Каренина. И през 1999 г. дори Пушкин беше прегледан в чужбина и беше успешен. Рафи Файнс и Лий Тайлър се справяха перфектно с ролите си във филма "Онегин", а Тайлър, като най-добра чуждестранна актриса, дори отбеляза Руската гилдия за филмови критици.

Английски романтизъм

Не бъдете чужд на американските режисьори и проверявайте класическата английска литература. Особено обичат да въплъщават на екрана произведения на една от най-обичаните британски писатели Джейн Остин. Например, "Гордост и предразсъдъци" е заснет колкото осем пъти, но най-успешният опит - мини-серия от шест серии през 1995 г. с Колин Фърт и Дженифър Ehle в главните роли. Тази красива обстановка много точно отразява духа на онова време и същността на цялото произведение. Много номинации и престижни награди, както и благодарни зрители - най-добрият показател за качествен проект.

Сестри от Бронте

Същата съдба се оказа и главната романтична книга на всички времена "Wuthering Heights" на Емили Бронте. Това е единственият й роман, но той е заснет петнайсет пъти: от 1920 г. се появиха филми, а след това сериали, базирани на тази великолепна творба. Неговата класическа продукция е филм от 1939 г. с водещи роли на Мерле Оберън и Лорънс Оливие. Въпреки това през 2011 г. бяха пуснати няколко версии на адаптирането на класическия роман на режисьора Андреа Арнолд. Необичайното лечение показа тъмната страна на тази работа и главният герой бе превърнат в афроамериканец, който е много по-близо до сюжета на самата книга. Филмът беше много богат и впечатляващ.

"Джейн Еър" от Шарлот Бронте е претърпял адаптация на малко по-малко, общо девет пъти, но тази красива и тъжна любовна история от най-изразителен и чувствен е подадена в едноименната 1996 филма, режисиран от Франко Дзефирели. Горепосочените филми са най-ярките и интересни адаптации на класическата литература на английския романтизъм.

Английски реализъм

Чарлз Дикенс е господар на оповестяването на човешката природа, пороци, извади най-грозните отстрани. Може би затова книгите му са толкова мощни и вълнуващи. В този случай екранната версия на класическата литература се оказва много силна. Като например филмът на прословутия гений на Роман Полански "Oliver Twist", издаден през 2005 година. И въпреки че режисьорът се е променил много в историята, правейки го по-хуманно, същността на творбите на Дикенс не е изгубена от него, а напротив, е била прехвърлена в оригиналната си форма.

Друг добър опит да се запишат произведения на безсмъртен английски писател е драмата на 2012 г., наречена "Великите надежди", съвместен продукт на Великобритания и Съединените щати. Изящният избор на актьори и несравнимата атмосфера компенсират известна бавна скорост, но духът на английската класика е отличен.

Легендарният кино

Историите за любовта винаги са били в центъра на вниманието на киното, защото публиката ги обича. И ако това е най-известната любовна история, родена от гения на зашеметяващите писатели, тогава такива екранни версии на класическата литература са фокусът на вниманието на първо място. През 1939 г. първият цветен филм с пълна дължина, изстрелян с технология "технически", е мелодрамата "Gone With the Wind", режисирана от Виктор Флеминг, според романа Маргарет Мичъл, който се превръща в култово романтично кино на двадесети век. Тя получава рекорден брой на Оскарите. Вивиън Лий и Кларк Гейбъл или по-скоро героите им Скарлет О`Хара и Рет Бътлър стават символи на своето време.

Класика на американската литература от двадесети век

Сред Американски писатели също така много изключителни личности, които могат безопасно да се нарекат класици и да запишат своите творения. Книга "Сбогом на оръжията" на Ърнест Хемингуей е трябвало да заснеме през целия си живот, и въпреки че самият автор се смути алтернативни финала изпълнения, филм през 1932 г. с неподражаем Гари Купър се оказа просто страхотно. През 1962 г. на екраните извън филмовата адаптация по романа на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник", чрез която, писателят влезе в аналите на класическа американска литература. Основният актьор на този драматичен филм, водещ актьор на Холивуд от онова време Грегъри Пек, получи "Оскар" за ролята на Atticus Finch, както и одобрението и истинския ентусиазъм на автора на романа. Тринадесет години след книгата на "Полет над кукувиче гнездо" освобождаване Кен Киси през 1975 светът видя същия филм с брилянтна Джак Никълсън в главната роля, се превърна почти по-популярен от самата книга. Екранната версия на класическата литература е плодотворно поле в киното. Така че трябва да очаквате нови и интересни снимки.