Литературата и киното са неразделен съюз на два вида изкуства

Киното и литературата са форми на изкуството, които са неразривно свързани помежду си. Единият от тях произхожда от древни времена. Друга - в края на деветнадесети век. Независимо от това, литературата и киното имат тясна връзка, а не отслабване дори в епохата на компютърните технологии. Каква е силата на този съюз?

Литературата и настоящето

Човек от ХХІ век бърза да живее. Той няма време за дълго обсъждане. Той се нуждае от време, за да направи кариера, да придобие нова професия, да получи още нова технология. С други думи, да се изгради живот по модерен начин.

Прочетете тритомната работа на класиката? За какво? Преглеждането на екрана на филмовия екран ще отнеме не повече от два часа. Тази дейност, за разлика от четенето, ще се впише в бързия ритъм на живота. Работата на изключителни режисьори и актьори обаче показва друго. Литературата и киното не са загубили допир. Сравнително нов вид изкуство може да съживи интереса към този, който се появи в древността.

Филмите насърчават четенето на книга

Снимащите се днес и днес се обръщат към произведения на класическата литература. През последните десетилетия не е създадена нито една филмова адаптация. Според романа на Достоевски, например, по-скоро известен директор направи телевизионен сериал. Изненадващо, издателите трябваше да публикуват романа "Идиот" в огромни издания. След като гледаше поредицата, съвременният човек, въпреки липсата на свободно време, започна да чете Достоевски.

Примери за скрининг, стимулиране на продажбите на пазара на книги, много. Но за да разберем каква е връзката между литературата и киното, си струва да си спомним как започна всичко. Кой и кога първо е използвал произведение на изкуството като материал за създаването на филма?

Появата на кинематографията

Кино е създадено през XIX век. Но първият звуков филм излезе много по-късно, през 1927 г. Киното е станал, по думите на Булгаков, отразяващи куче, единствената утеха за жените. Но не само за тях. Киното придоби огромна популярност.

адаптация екран на едно произведение на изкуството, извършване на комуникация на такива форми на изкуството като литературата и киното, се превърна в незаменим жанр. Режисьори и сценаристи се обръщат към творбите на класиците. През 1902 г. е заснет кратък филм, базиран на работата на Зола.

Още преди появата на звуково кино директорите започнали да заснемат известните творения на руски писатели. През 1909 г. Питър Шардинин запозна публиката с тълкуването на стихотворението Dead Souls. Ако обаче трябва да говорим за "руската литература в киното", трябва да кажем няколко думи за адаптирането на историите на Пушкин.

Насърчаване на кинематографията

До 1917 г. са създадени почти всички произведения на великия руски писател. Разбира се, говорим за проза. Екранните версии на началото на ХХ век нямат нищо общо с модерните. По-скоро те бяха някои илюстрации на известни истории.

В ерата на мълчаливото кино, режисьорите се обърнаха към текстовете на Пушкин, които може би бяха свързани с популяризирането на нов вид изкуство. Киното се нуждае от известно име в цяла Русия. Преди революцията в страната действат частни филмови компании. След седемнадесетата година техните дейности бяха преустановени. Въпреки това филмите, основани на прошката на Пушкин, продължават да се създават в трудни времена за Русия.

В историята на съветските адаптации имаше периоди на мълчание. Например, до епохата Размразяването на Хрушчов има само един филм, създаден въз основа на работата на Пушкин - "Дъщерята на капитана".

Лео Толстой

За първи път местните режисьори се опитаха да превърнат войната и мира в екрани през 2015 г. Тогава чуждестранни режисьори са вдъхновени от работата на Толстой. В една от адаптациите ролята на Наташа Ростова се играе от Одри Хепбърн. Но какви американски режисьори, дори и най-талантливите, могат да знаят за мистериозната руска душа? Холивуд режисьор не е под сила да предаде духа на националните особености на романа на Лев Толстой. Така вярваха съветските работници в културата. Затова решиха да направят филм, базиран на книгата на великия писател. И равно на тази филмова адаптация в много отношения, няма световно кино.

Филмът, който влезе в книгата на рекордите на Гинес

Сергей Бондархук бе избран за директор на филма. От фонда са разпределени тридесет хиляди рубли (значителни за тези времена сумата). Художници са започнали работа по скици на костюми и пейзажи. Сценаристът изучава литературни изследвания, кореспонденцията на Толстой, военни и документални източници. Няколко месеца са останали за актьорско майсторство. Снимането беше съпътствано от много трудности. Гласът в началото на работата се е променил многократно.

Руската литература в националното кино има дълга и интересна история. Но никога, нито преди, нито след това, заснемането на произведения на изкуството не беше толкова голямо. Според броя на филмовите звезди, филмът "Война и мир" няма равен в историята.

Фьодор Достоевски

Първият филм за проза писател е заснет през 1910 година. Четвърт век по-късно се появи "Петербургската история", представляваща смес от "Netochka Nezvanova" и "White Nights". След това Достоевски създава картини във Франция, Япония, Италия. Що се отнася до домашното кино, никоя проза не предизвика толкова много противоречия и дебат за методите на интерпретация на екрана, тъй като авторът създаде великата "пет книга".

Филмът в киното от съветския период - е преди всичко филмова адаптация на истории, романи, романи на Достоевски. Неговите герои са толкова сложни, че играенето им в действащата среда се счита за голяма чест. За режисьорите същата адаптация на "Идиот" или някаква друга творба на Достоевски не е просто прехвърляне на парцела на филмов екран. Това е възможност да се даде на зрителите специална представа за идеите на прозанта.

Мистична книга

литература съюз и филм унищожени повече от един път, когато се опитват да снимат "Майстора и Маргарита".

Булгаков е най-тайнственият руски писател. Говори се много за злината съдба, която преследва актьорите, които са играли героите на романа. Заснемането на книгата на Булгаков като правило беше прекъснато. Работата е завършена само от двама директори.

Може би е в мистиката, че заобиколен писателя. Или, може би, има области на човешкото съзнание, което все още не е пресичат литература и кино? Съставът на Булгаков днес няма филмова адаптация, която да съответства на оригинала. Нито един директор не е в състояние да пресъздаде атмосферата на Москва общество, празнота Masters, страдание Маргарита лудории Koroviev и Behemoth, така че усещането за филма са сравними по сила на чувствата, че читателят изпитва. Но да се каже, че прозата на Булгаков не подлежи на филмова адаптация е невъзможна.

- Човешкото сърце, не кучешкото ...

През 1987 г. в едно от литературните списания е публикувана историята "Сърцето на кучето". И една година по-късно Владимир Борто започна да снима филма работата на Булгаков. Резултатът от работата на режисьора, изключителните актьори и известния композитор е най-добрата екранна версия на прозата на този писател в историята на киното.

Режисьорът не премести парчето към филма. Той създава система от образи, основани на прозата на Булгаков. Шариков не би станал толкова интересен и колоритен кинопероназем, ако в създаването на неговия характер сценаристът и режисьорът използваха само текста на оригинала.

Сцени бяха добавени. В създаването на филма режисьорът участваше Джулия Кима. Поетът е написал текстовете за песните, изпълнявани от участниците в срещата, така че не се харесва на Преображенски. Ким също е автор на неподлежащи на отпечатване частошошки, които, в съчетание с танците на Шариков, доведоха професора в състояние на безсъзнание. "Той все още танцува?" Професорът пита слабо. Комиксичката не е в историята на Булгаков. Сценаристът на филма инвестира с тези думи осъзнаването, горчивината, която светът на световната наука преживява при очите на резултата от собствения си експеримент.

Кой е Шариков? Това не е човек със сърце на кучето, както го е казал д-р Борментал. Шариков е мошеник с човешко сърце. И в това според Преображенски лежи причината за ужасните последици от операцията.

Шариков създава своя нов свят на омразата към стария. Той е необразован, упорит и категоричен. Изразява становище за необходимата икономическа реформа накратко, кратко: "Вземете и споделете". Във филма героят на Булгаков не би бил толкова ярък, ако не за пиеса на талантлив актьор, допълнителни, привидно незначителни сцени. Режисьорът даде духа на времето, т. Нар. Опустошение, атмосферата на катастрофа. Трагедията на постреволюционната епоха се предава и от музика, създаваща фон на картината.

Шолохов

При талантливия писател малкият, незначителен характер се издига до нивото на висококачествения герой. В романа "Тих поток Дон" има само такива актьори. Шолохов беше представител на реалистичната тенденция в литературата. Но той не "снима" това, което видя. Начинът, по който писателят издържал опит и впечатления на хартия, може да се сравни с умението на художника. И колкото по-талантлив е авторът, толкова по-трудно е директорът да превежда идеите си на екрана.

Сергей Герасимов успя да създаде достоен адаптация на романа Шолохов. Впоследствие опитите на други режисьори да направят снимка на "Тихия поток на Дон" предизвикаха справедлив гняв на филмови критици и разочарование на аудиторията. Киното е свързано с литературата. Но само ако майсторството на режисьора не е по-лошо от дарението на автора на книгата за писателя, за адаптирането на което той предприема.

Василий Шукшин

Прозата на този автор беше лесна и близо до простия читател. Шукшин е не само писател, но и сценарист, режисьор, актьор. Затова той знаеше по-добре от другите режисьори, колко силна е връзката между такива концепции като литературата и киното.

Днес децата трудно могат да разберат защо четат книга, ако има филм. Такива идеи за литературата ще доведат до факта, че скоро книгата ще се превърне в рядкост. Непрактично и безполезно нещо за сувенири. Шукхин вярва, че никаква екранна адаптация не би могла да замести четенето на произведенията на Толстой, Достоевски, Гогол. Средствата за кино и литература, по негово мнение, не са равни. Камерата е изкуство. Но само четещият може да оцени майсторството на режисьора.

Домашната литература в киното е тема, посветена на много изследвания. Тези сфери имат взаимна връзка. Но литературата може да съществува без адаптация. Кинематографията, обаче, без класическа проза, би представлявала примитивна форма на забавление. Дори филмите на оригиналните теми получават положителна критика само ако са създадени според законите на класическата проза.