Елчин Сафарли "Сладка сол на Босфора": резюме, история и рецензии

Всяка страница от романа "Сладката сол на Босфора" на Елчин Сафарли се пропива с миризмата на Истанбул, очарователната атмосфера на Изтока, аромати на подправки и екзотични ястия. Турската столица, с очите на автора, е външно жива и леко претенциозна, загадъчна и красива, а понякога и глухо и изпълнена с отчаяние. Неговите жители са поразително различни един от друг и показват на читателя невероятните реалности на турската реалност: традиции, обичаи и живот. Техните съдби са ястие от красива история на любов, отчаяние, изпълнени надежди и разрушен живот, гъсто ориентирани към особеностите на ориенталския цвят. Те са отражение на турската столица, която се пее в романа на Елчин Сафарли.

"Сладка сол на Босфора": резюме

За мнозина Истанбул е град на привлекателни перспективи, а за други - скрит подслон. Някой иска да го напусне и да потърси щастието в Европа, някой се крие в ръцете си от обикновения живот на западния живот. За посетителите Истанбул винаги е лотария. Спечелете в него единици. Журналист от Баку, основният герой на книгата "Сладка сол на Босфора", нарича турската столица "градът на душата". За него Истанбул е мечта, която през есента мирише на шам-фъстъци и през зимата е покрита с пудра захар. На героя й води трънлива пътека, изтъкани от лични трагедии. Предателството и бързата смърт на любимата жена го карат да бърза между Баку и "града на душата". Изгорелите билети за самолета до Истанбул, стаята на мъртвите Айда, гроба й са от едната страна, мечтата е от другата. Там го чака кучето Айджинлиг, червеникавият мълчалив художник Гюлбен и огнената птица на върха на хълма Чамлиджа. В Истанбул познатия мирис на силно кафе-спокоен луна над Босфора, верен приятел, бягайки от odinochestva- сладко сърце джамия и величествената катедрала Света София.

Истанбулският призрак

По пътя към магазина на сладкарница един журналист срещна Арзу - жена, която прогнозира богатство за избраните. Тя е образ от традицията, призракът на Истанбул, който е в дъждовно време. От половин век Арзу е починал. Тя се самоубива, като се е научила за смъртта на любимия си съпруг. Аллах не прости грешника, който сложи ръце на нея, и тя повярва в вечното скитане през града, покрит с дъжд. Арзу каза пред журналиста, че в Истанбул ще срещне любовта и ще намери дома си. Тя изчезна в мига на окото, оставяйки чифт червени обувки в краката му - тихо доказателство за срещата им. Предсказанието на призрачната жена се сбъдна. Журналистът наистина се пресели в "град на душата" завинаги и се срещна там с красивия Зейнеп, бъдещата му съпруга.

Истанбул е "градът на душата"

В Истанбул, от сърцето на един млад мъж, се стичаха фериботи. Журналистът вдъхна свобода в пълна гърда и почувства безкрайно щастие да намери мечтата си в града. Тук всичко е различно. Рожден ден, който преди беше свързан с безполезна интроспекция и плахи надежди за светло бъдеще, се превърна в бурна почивка с шумно ястие и ясни планове за живот. В Истанбул имаше атмосфера на свобода. Младежът първо почувствал, че живее според желанията си, вярва в себе си, действа без съмнение. Истанбул му се струваше ангел-пазач и родно огнище, величествен град, който не толерира раздялата. Където и да е журналист, той винаги се връща. Светът на младия човек беше улиците на любимия му Истанбул, апартамент с дъбов под, аромати на подправки в египетския базар, Златният рог и хората, за които пише в бележките си. Това е, както вярва Elchin Safarli, сладката сол на Босфора. Писмата на книгата е отражение на това твърдение, но понякога силно изкривена. В крайна сметка, за главния герой, Истанбул се превърна в приказка, а за другите - адски ад.

Каскади на образи на Елчин Сафарли

Пред очите на читателите има много контрастни образи, които създават неразделна картина на живота в турската столица. Журналистът описва в своите скици жените и мъжете в Истанбул, техните възгледи, мечти и начин на живот. С неговия турски приятел Айша млад мъж танцува на клубове сутринта, бръмча песни, ходи из града и обсъжда на вечеря европейските стереотипи за турските жени. Жителите на Запада смятат, че мюсюлманските жени все още се молят от сутрин до вечер, изоставяйки ползите от цивилизацията и обличайки безформени дрехи. Айше се съгласява с това твърдение само наполовина. В Истанбул жените са модерни и светли, мисли момичето, но за съжаление признава, че в други части на Турция правата им все още се нарушават. Типичен жител на столицата може да се нарече Шинай, редактор на вестника, в който работи журналистът. Тя вярва и се гордее с нея, но тя не покрива главата си, пуши наргиле и може да освободи силна дума.

Сол на Босфора не е сладък за всички

Друга героиня на книгата на Сафарли "Сладката сол на Босфора" - Сун, и на всички мечти за бягство от Турция. Тя мрази Истанбул и Босфора се сравни с запушено блато. Момичето е убедено, че турците са загубили лицето си под влиянието на Европа. Самата тя се гордее с нейния произход и никога няма да се отнесе към тенденциите на Запада. Сена смята себе си за вярващ. Журналистът обаче намира исляма на приятелката си малко детински. Облеклото й е изключително зелено, което обичаше пророкът Мохамед. Аллах Сина не е божество, а добър старец, който винаги е готов да слуша и да помага. Тя пуши много, не покрива главата си. Момичето е сигурно, че Бог е съгласен с нея по този въпрос. Сена в живота имаше трудно време. Тя извади бъбреците, носеше носа. Сега Сена има възпален лицев нерв. Тя отива в болницата по-често, отколкото в джамията, но не оставя мечта да се премести в Лондон.

Векове наред традиции през очите на жителите на турската столица

Турските традиции Сафарли посвещава голяма част от романа си "Сладката сол на Босфора". Съдържанието на всяка глава е нова история. Някои герои са обект на вековни обичаи, други се борят за лично право на свобода и щастие. Спортният колумнист Mahsun е успешен млад мъж. Той печели добре, има ярък вид. Къщата му чака съпругата и сина му. Съпругата Махсън уважава, но не харесва. Младият й мъж е избран от майка си. За него Бирсен е просто отлична домакиня и майка на детето си. Машун има огнена темперамента, често се влюбва и редовно превръща романите настрани, но не възнамерява да напусне семейството. Съпругата и децата в Турция са свещени. Журналистът искрено не разбира защо защо такъв виден човек не може да се ожени за любов. Отговорът е обичаен. Пълната противоположност на Mahsun е Tahir. Той се противопостави на волята на майка си и се ожени за руско момиче. Дори след години жената не прие избора на сина си.

Сексуални малцинства в Истанбул

В своята книга авторът се занимава и с теми, необичайни за ориенталската култура. Сред тях - любов от един и същи пол. Турската Дамла и Гулер активно се борят срещу свещеническия морал в романа на Сафарли "Сладката сол на Босфора". Какво мечтаят тези момичета и за какво се стремят? Дала и Гулер вярват, че едномесечните бракове ще бъдат легализирани в Турция някой ден, а дискриминацията на хора с нетрадиционна ориентация ще изчезне от ежедневието на обществото. Те пишат писма до държавните институции, в които открито изразяват своята позиция. Жителите на Истанбул се позовават на този въпрос по два начина: мнозина открито осъждат Дамла и Гулер, а други обвързват връзката си като реалност. Те обаче живеят съвсем удобно. Дамла е сценарист и работи на сериали. Гулер е зает с преводите. Неотдавна купиха апартамент.

Не всеки печели лотарията

Съдбата на емигрантите в Истанбул е друг изгарящ проблем, който авторът на романа обърна внимание. "Сладката сол на Босфора" разкрива на читателя неприятната истина за живота. Не всички, които търсят щастие, печелят лотарията. Женя дойде в Турция от Киев след смъртта на майка си, неспособна да издържи на сексуален тормоз от баща си. Тук работи като проститутка. Тя говори за живота си, не се смущава, но тя говори с безнадеждност от думите си. Женя казва, че турците плащат добре, но не им пука за контрацепция, наивно вярвайки, че обрязването е най-добрата защита. Преди всичко се страхува от СПИН. В допълнение, момичето няма какво да плаши. Един ден един кюрд ухапа ухото си. Самата Женя спря кръвта. Отидете в болницата момиче не смее: визата си е закъсняла. Женя не вярва в бъдещето, защото тя е покрита с мъгла. На фона на трагедията си, историята на руското момиче Света се откроява. Тя също дойде в Истанбул за щастие. Света прекарва много време в търсене на работа и в крайна сметка получава работа като сервитьорка в кафене, където се запознава с бъдещия си съпруг. Момичето признава, че е родена под късмет звезда.

Съдбата на кюрдското население в Турция

Описва Safarli и живота на кюрдското население в Турция. В тази страна те не са нито собствените, нито тези на другите. Турците изкусно скриват неприязънта си за тях зад маска на учтивост. Самите кюрди се чувстват потиснати и мечтаят да създадат своя собствена държава. Но жените не винаги се стремят към това, измъчвани от суровата природа на своите съпрузи. Една от скиците на журналиста е посветена на кюрдското момиче Сана, която с треперене разказва за живота си. Съпругът я бие заради светлината, включена след девет вечерта, може да отрови кученцето на дъщеря си, защото тя е скучна за животните. Семейството живее лошо. Парите са достатъчни само за храна. Санаха мечтае за по-добро бъдеще за дъщеря си: образование и престижна професия. Майката отрича храна, за да си купи друга книга. Това е една от най-тъмните картини, които Елчин Сафарли рисува в романа си.

"Сладка сол на Босфора": съдържание

Изображенията бързо се сменят, като не позволяват на читателя да се досети. Английският учител от Грузия, който е загубил дъщеря си, се крие в тъгата си в Истанбул. На концерт на скандална певица с червена коса, Джандан Ерчетин, експлодира бомба. Мазнината Ширин мечтае да отслабне и мрази Шекер-Байрам за изобилие от сладкиши. Радикалният травестит Хасан от Иран пропуска родината си и отречената майка. Stripper Oksana отказва да продаде тялото си на турците и се надява да се ожени. Говорещата аристократична котка води разговор с журналист в тъмнината на нощта. Всички тези разнообразни истории са заковани в основната история - любовната история на азербайджанската журналистка и турското момиче Зейнеп Четин. Тяхната връзка е проста и непретенциозна, изпълнена с нежност, ужасна чувственост и успокоявана хармония, която никога не е била счупена в цялата книга. Цялото очарование на романа "Сладката сол на Босфора" в контрастиращи образи, положени за идеално щастие в неидеален свят. Четейки книгата, можете да уловите миризмата на Истанбул, да усетите полъха на вятъра, лице в лице с легендарния Константинопол.

Читателите оставят коментарите за романа противоречиви. Книгата Сафарли не оставяше никой безразличен. Много от тях са запленени от страхотната атмосфера на Истанбул и необичайната идея на автора. Въпреки това има много читатели, раздразнени от прекомерната сантименталност и наистина огромно количество гастрономически метафори. Но това е Елчин Сафарли. "Сладката сол на Босфора" е светло, емоционално произведение. Може би, без чувствени отклонения и ориенталски сладки на всяка страница, книгата нямаше да бъде толкова жива.