Ахматова, "Реквием": тълкуване на стихотворението

Една наистина значима фигура в руската литература е Анна Ахматова. "Реквием" учените наричат ​​върха на текстовете си. В работата на поета органично вплетени всички теми: любовни преживявания, поет и история, поет и власт, култура на XIX век, "сребърна" възраст на Съветския realiihellip- Ахматова живял дълъг живот: разглезено момиче, който е роден в предварително революционна Русия, младият поет от водещите светлини е предопределена да се запознаят с пълната тежест на съветската рок зорницата. Естествено е, следователно, че ширината на творческия й диапазон може да се нарече комплексни: любовни поеми, гражданска поезия, фолклорни елементи, антични теми, библейски сцени.

"Реквием", Ахматова: резюме

Работата по поемата продължава от 1935 до 1940 г., по време на най-трудното, кърваво и ужасно време. В него поетесата успява да комбинира биологично хроничната линия и жанровата традиция на погребалния плач. От латинския език "Реквием" се превежда като спокоен. Защо това име даде своята работа на Ахматов? Реквием е погребална служба, традиционна за католическите и лютераните църкви. По-късно този термин придобива по-широк смисъл: отбелязване на починалия. Поетът, така или иначе, се погребва, приятелите му в нещастие и цялата Русия.

Ахматова, "Реквием": семантични планове

Съвременните литературни учени разграничават четири стила в поемата: първата е очевидна и е "на повърхността" - скръбта на лиричната героиня, описваща нощния арест на любим човек. Тук трябва да се отбележи, че поетът разчита на личен опит: по същия начин синът й е арестуван своевременно Л. Гумилев, съпруг Н. Пудин и колега О. Манделстам. Страх, объркване, объркване - кой може да знае повече за това от Ахматова? "Реквием" обаче не се ограничава до това: сълзите на лиричната героиня в текста се сливат с плача на хиляди руски жени, които страдат от същите проблеми. По този начин личната ситуация се разширява, става все по-глобална. В третия семантичен слой на стихотворението съдбата на героиня се третира като символ на епохата. Тук изследователите посочват възникналата в тази връзка тема на "паметника", която се връща към творчеството Derzhavin и Пушкин. Но за Ахматова паметникът не е символ на слава, а по-скоро е въплъщение на живот и посмъртно страдание. Затова тя моли да бъде поставена близо до затвора, където жената прекара толкова ужасни часове заедно с нежеланите си "приятелки". Образът на паметника от камъка се слива с мотива на "вкаменелостта" - този епитет е един от най-честите в "Реквием". В епилогът паметникът става видимо въплъщение на метафората на "вкамененото скръб". Образът на страдащата поетеса се слива с образа на ужасната ера, разкъсан, умиращ Русия - това е Анна Ахматова. "Реквием" има четвърти семантичен план. Това е скръбта на майка, която била потисната от нейния син. Тя корелира с мъките на Божията Майка, наблюдавайки изкачването на Исус Христос на Голгота. Според поетесата мъките на всяка майка, която губи сина си, са съпоставими с страданията на Дева Мария. Така личната трагедия на една жена и едно дете става изцяло човешка.