Михаил Василиевич Ломоносов като лингвист. Ломоносов на езика

Той, без съмнение, може да се нарече баща на руската наука и култура. Във всяка индустрия, в която Михаил Василиевич работи, той успява да остави яркото си знаме и да донесе на света много големи открития.

Между другото, Михаил Василиевич

Известен от своите връстници от вродена жажда за познание, в ранна възраст се научи да чете и пише.

На възраст 19, младежът отива в Москва и, представяйки се за посещение на благородник, се кредитира като студент в славяно-гръцко-латински академия, където в последствие са получили добра теоретична подготовка и перфектно майстори на латиница. След това, през 1736 г. той е прехвърлен в Санкт Петербург Академичния университет, където с течение на времето то ще бъде изпратено до Германия, за да учи минната и металургичната промишленост. MV Lomonosov продължава образованието си във Фрайбург, където започва да усъвършенства знанията си на практика.

През цялата си научна кариера той смело защитава интересите на народа и изисква образованието да стане достъпно не само за висшата класа, но и за селяните. Именно по инициатива на Михаил Василевич беше създаден университет в Москва, който все още гордо носи името на основателя.

По отношение на езиковата дейност като цяло

Михаил Василиевич даде значителен принос за развитието на езикознанието. Въпреки потапянето му в специални знания, той също намира време за филологически произведения. След завръщането си в Русия през 1757 г. той публикува първата руска граматика, където разкрива ортопед и граматически норми език, базиран на наблюдения на жива реч. Важно е да се отбележи, че Ломоносов беше първият, който се обърна към описанието на граматическите черти на руския език. Като лингвист той започнал това от научна гледна точка и за него също се изследваха понятията за морфология, синтаксис и словосъчетание. Въз основа на неговата "руска граматика" са първите публикувани учебници на руския език.

Ломоносов също има голям принос за развитието на реториката. Неговото ръководство към красноречието стана първата книга от този род на руски език. Той също така установи класификация на части от речта, обсъжда въпроси на правописа и пунктуация, преведени на руски много научни термини.

Филологически заслуги на Ломоносов

Значителен принос за развитието на руския език и литература е направен от произведения на Ломоносов. Като лингвист той се тревожи за развитието на езика, за систематизирането на неговите граматически, ортопедични и стилистични черти. Благодарение на Михаил Vasilyevich важна реформа е извършена по отношение на руския книжовен език, както и на одобрената система на стихосложение, той е дошъл до наши дни.

Като лингвист той говореше за руския език като голямо предимство. Михаил Василиевич е първият, който чете академични лекции на родния си език.

Той се стреми да обогати литературния език, да го направи достъпен, разбираем и в същото време уникален. Ще разгледаме Ломоносов като лингвист. Накратко за филологическите заслуги на този велик човек сега говорим.

"Руска граматика" от М.В. Ломоносов

Основната заслуга на Ломоносов е създаването на солидна основа за появата на нов руски език. С развитието си се свързва и прочутата творба на Михаил Василиевич, наречена "руска граматика", която видяла светлината през 1755 г. Неговата компилация е наистина най-голямото достойнство, което Ломоносов донесе. Като лингвист той за пръв път в "руската граматика" се опита да разграничи такива понятия като руски и църковно славянски.

Ломоносов се придържа към този принцип в своята работа, изолирайки всеки език, признавайки го напълно независим от другия език. Като лингвист той разчиташе на някои научни методи, които му помагат да очертае точно руския език с църковнославянската. Това послужи като достойно начало на по-нататъшното развитие на руската литература. Като лингвист, Lomonosovnovsovyvalsya на изследователски характеристики на езика: той взе дълъг списък от думи или фрази, сравнява и ги сравнява помежду си. И тогава, въз основа на получените резултати, той направи подходящите изводи.

В научните приеми на Ломоносов, които не са претърпели никакви съществени промени, науката остава и до днес.

Теорията на "трите спокойствие" на М. В. Ломоносов

Въз основа на изследователските си методи, великият руски реформатор публикува теорията за "три спокойствие", която намира пряко приложение в създаването на нов литературен език. Михаил Василиевич установява общ принцип на взаимодействие на различни стилове и жанрове в лингвистиката. Всяко "спокойствие" се характеризира с пряка сфера на приложение. Ломоносов използва теорията си, за да опише стилистичните процеси на езика. Като лингвист, той отиде при постоянната комбинация и приравняване на тази красива и ценна, която е и на двата езика.

"Висока спокойствие"

По този начин на "високото спокойствие" се приписват думи, които са били използвани за създаване на всякакви оди, песни, стихове, речи или тържествени речи. Този стил може да се смята за величествен. Въпреки това думите на такова спокойствие рядко се използват от хората в ежедневната реч, но компетентен човек би могъл да ги разбере.

"Средна спокойствие"

"Middle Calm" е предназначен за писане на сатирични пиеси, иронични писма на приятелство или исторически произведения. Тя се характеризира с преобладаване на рускоговорящите думи с рядко допълнение към славянските.

"Нисък спокойствие"

"Low Calm" е изпълнен с руски думи, които не са на славянски език. С помощта на това се създават комедии, песни, описания на "ежедневните дела". В този стил предпочитание се дава на руски, вулгарни думи.

Всички патос на горната Ломонозова теория се характеризират с необходимостта от признаване на правата на руския език и литература.

Приносът на Ломоносов в литературата

Говорейки за него като изключителен филолог, не може да не се споменава литературната заслуга. След като изучавал всякакви теории с по-нататъшно прилагане на практика, Михаил Василиевич се занимавал с други науки.

Докато в Германия той пише есе на нерешени въпроси относно руската версия. В това писмо той въвежда измененията в реформата Trediakovsky, тя се разширява с нови поетични измерения, като анапест, дактил и амфибрахий. За разлика от други поети от времето, той не пренебрегва използването на различни рими в творбите си. Втората част на писмото му беше одеон за приемането на Хотин, който великият реформатор посвети на героизма на руската армия. Тя се различава значително от произведенията на предшествениците си.

След години издава друго произведение, където установява вече споменатата теория за "три спокойствие". Впоследствие той намира приложение в развитието на новия литературен руски език.

Приносът на Ломоносов за формирането на научната терминологична база на руския език

Ломоносов направи ценен принос в руската наука. Той говореше за езика като велика стойност на народа, вечното му свойство. Михаил Василиевич беше убеден, че руският език е много богат и разнообразен, че винаги е възможно да се намерят необходимите думи за обозначаване на определени термини или концепции.

Реформаторът се бори за чистотата и усъвършенстването на руския език, опитвайки се да го освободи от "чуждостта". Следователно той буквално превежда концепцията на руски или просто подбира подходящи еквиваленти. Благодарение на учения думите като енергия, величина, частици, опит, бързо се утвърдиха в домашната терминология. Михаил Василиевич Ломоносов се отличава с изключителна смелост, постоянство и безкрайно остроумие. Като лингвист той допринесе много за създаването на терминологични концепции на руски език.

На първо място, Михаил Ломоносов, като руски лингвист, негодували злоупотребата с чужди думи в литературата или в ежедневието. Той беше разочарован от благородството, които едва успяха да разберат няколко думи на френски и веднага започнаха да ги вмъкват там, където им харесваше. Ломоносов посочи, че безцелното приемане на думи от чужд произход е опасност за компетентното образование на националната култура. С оглед на това той настояваше да почете красотата, многообразието на родния си език и да се противопостави на онези, които допринасят за него "тези неприлични".

И накрая

Производство на Ломоносов като лингвист и най-известният реформатор до днес намира приложение в научната работа. Този велик човек беше първият, който оцени дълбочината, богатството, силата и уникалността на руския език. В творбите си Михаил Василиевич Ломоносов говори за литературата като за изкуството на думата.

Той направи много стъпки в създаването на нов литературен език и очерта перспективите за по-нататъшното му развитие.

Михаил Василиевич служи за доброто на народа. На негова идея е основан университет в Москва, който днес има световна слава. Също така успя да създаде терминологична база, обогатяване, което след Ломоносов беше извършено от известни местни учени от следващите десетилетия. Това беше Ломоносов, руски лингвист. До този ден си спомняме този велик човек и използваме неговите произведения.