Литературен анализ на стихотворението "Словото" на Николай Гумилев

Темата на тази статия е анализ на стихотворението "Словото". Гумилев - ярка фигура в руската литература, без която не е възможно да си представим поезия на Сребърната епоха.

"Огненият стълб"

Приключеният пътешественик и мечтаният романтик беше Николай Степанович Гумилев. Поемата "Словото" е едно от по-късните му творби. Беше написана в годината на смъртта на поета.

В младостта си Гумилев посети светлите южни страни. В ранната си работа преобладават цветни екзотични образи. Но имаше един руски поет не само един сбъдъчен авантюрист, но и един безстрашен воин и един честен човек. Той никога не би могъл да се откаже от другарите си и затова беше застрелян през 1921 г., обвинявайки го, че е участвал в антиправителствена конспирация.

В късните произведения на екзотиката и текстовете отстъпва философската тематика. Тя може да се намери чрез анализиране на поемата "Словото". Гумилев използва символи в него, но работата все още е в духа на акуизъм. Поемата е включена в колекцията "Огнената стълба", която е изцяло наситена с философски идеи. От лечението на темата за битието и символичните образи трябва да започне цялостен анализ на поемата на Н. Гумилев.

"Словото"

Първите три столици говорят за нещо високо и разкъсани от земята. По-долу е относително земно положение. Като основател на акризизма, Гумилев даде на продукта си характерните черти на тази посока: точност, яснота, яснота и сигурност на образите. Но поемата се различава от останалите в последната колекция от наличието на символичен баланс между небесното и земното и философското изображение на баланса на живота и битието. Той съдържа различни метафори ("Слънцето беше спряно от думата" hellip ").

Acmeists не придава толкова голямо значение на изображения. За тях красотата на определена метафора беше по-важна. Появата на акселична работа с някои признаци на символизъм може да се види чрез анализиране на стихотворението "Словото". Гумилев не случайно комбинира тези привидно различни поетични традиции. В края на краищата, благодарение на училището на символистите, той стана един от създателите на новата тенденция в литературата.

"Словото разруши града"

Николай Гумилев в младостта си мечтаеше да бъде на всяка цена в далечни страни. Младият поет беше завладян от екзотика и опасност. Той беше разубеден, смятайки, че такива приключения са рискови за живота. Но той отиде на път, желаейки да се наслаждава на красотата на африканския пейзаж. След това създава редица забележителни лирични произведения, изпълнени с далечни екзотични образи.

През 1918 г. руски емигранти се втурнаха в Европа. Вкъщи стана опасна. Но по това време поетът се връща в Русия от Франция. Беше три години преди смъртта му. За светогледа на поета през последните години от живота му дава някакво вникване в анализа на стихотворението "Словото". Гумилев не може да напусне отново Русия. Последната колекция от стихотворения, които можеше да създаде само у дома. Той придава голямо значение на думата както в творчеството, така и в живота. В него, според поета, е божествената сила. Но това, твърди Гумилев, може да бъде ужасно и миризма.

Словото е Бог

Както знаете, времената не са избрани. Но те живеят и умират в тях. Поетът се опитвал да узнае ерата, в която трябваше да съществува. Сравнителен анализ на поемата на Гумилев "Казахте думите emptyhellip" и произведенията, на които тази статия е посветена, отваря верността на поета към темата за човешката чест. Думата не е празна фраза. И този, който подценява значението си, може да предизвика много скръб и страдание. Но в по-късна поема се виждат християнски мотиви, които преди това отсъстваха в работата на Гумилев. Може би, в трудните времена за Русия, единственият изход за поета е вярата?

Библейски мотиви

Думата в Евангелието и в Стария Завет е от особена важност. В християнската култура това е божествено. Думата е истина, благодат, мъдрост.

Когато авторът казва, че в старите времена Словото е спряно от слънцето, той по този начин се позовава на един от епизодите в книгата на Исус. За да победи враговете, наследникът на Мойсей с помощта на божествената сила успя да направи невъзможното. Той спря слънцето.

численост

В работата има антитеза. Анализ на стихотворението на Н. Гумилев "Словото" ви кара да мислите защо основният образ на автора се противопоставя на числата. Поетът им се използва като символ. Номерата не са нищо повече от практически правила, които хората прилагат в ниско-духовен живот. В четвъртата скандинавска сцена, където говорим за сивокоси патриарх, поетът ни казва, че в древни времена хората са се отнасяли със Словото много тревожно. Те се опитаха да не го използват напразно. В края на краищата има огромна мощ.

Словото сред земните проблеми

В петата и шестата станция Гумилев изобразява съвременната реалност. Значителен съюз на "бус" се повтаря многократно. С негова помощ авторът посочва усещането за думата от съвременните хора и тези, които са живели в старозаветната ера. В древни времена хората ценят голямото си значение, но с течение на времето забравиха за това. Поетът смята, че времето, в което живее, е белязано от ужасни събития. Нещо важно се разпада. Николай Гумилев прехвърли тези чувства към работата си. Анализът на поемата "Словото" ви позволява да разберете основните философски идеи в зрялата работа на поета. Поетът вярвал, че след като забрави високото значение на Словото, хората загубиха вяра. Основните християнски добродетели бяха заменени от непривични съждения и опити за организиране на земния живот без Бог.

Поезия и религия

Темата, на която се говори в тази поема, Николай Гумилев е посвещавала няколко статии. Те не заемат последното място в работата си. Вярвайки, че поезията и религията са страни на една монета, руският поет говори за необходимостта от духовна работа. Тази работа не трябва да преследва естетическа или етична цел, а по-висша, непозната на обикновен смъртен. Благодарение на етиката човек се адаптира към обществото. Естетиката развива способността си да получава удоволствие. Религията и поезията са над тези категории. Неспособността на хората да разберат крайната цел на Словото, според Гумилев, води до факта, че той умря.

Поемата "Словото" обхваща различни епохи в историята на човечеството. В това произведение поетът говори преди всичко за високото духовно начало на човека, за забравата на духа, характерна за времето, през което той е живял. За да спаси човечеството може само религия и поезия - сфери, които са над обикновения ум. А основната им категория е Словото.