Социални диалекти: определение и примери

Лингвистите знаят, че езиковите диалекти могат да бъдат териториални и социални. И днес темата на нашата статия е втората категория. Но първо, нека накратко да се докоснем до идеята за териториален диалект. Какво е това?

Какво е териториален диалект

Това езиково образование е отражение на езиковите варианти и различията в миналите периоди - от примитивната комунална система и епохата на феодализма до наши дни. Също така, местните реклами могат да бъдат резултат от движението на народи и групи в различни територии и държави.

Този или този териториален диалект може да се превърне в основата на общ език за цялата нация. Пример за това е московският диалект - основата на съвременния литературен език у нас.

Както подсказва името, появата на местен (териториален) диалект говори за разделението на езика в географски смисъл (за разлика от социалните). Но това езиково разнообразие се отнася и за социалните категории, тъй като той има строго дефиниран кръг от хора в местния диалект. Като правило говорим за по-възрастното поколение жители на селските райони. Лингвистите подчертават, че всеки териториален диалект до известна степен може да се счита за социален диалект.

Основни свойства на териториалния диалект

Всеки от тях изпълнява определена социална функция, ограничавайки обхвата на неговите носители до възраст и до известна степен сексуални характеристики. Най-често местното послание се използва от възрастни жители на селата. Обхватът на използването му е ограничен до кръга на домашни и семейни ситуации.

В резултат на сливането и взаимодействието на различните диалекти се формират полудиалекти. Специалната реч се изравнява с влиянието на образователната система и се обогатява с елементи от литературния език.

Говорейки за руски език национален език, могат да се разграничат няколко групи териториални диалекти. Има само три от тях: Северна Руска, Средна Руска и Южна Руска. Всяка група има характерен брой функции, присъщи на речника, граматиката и фонетика.

Кои от тях?

Примерите за диалектите на всяка от споменатите три групи са познати не само на лингвистите. По този начин, представители на една от най-северните руски диалекти (живеещи в Вологда, Новгород, област Архангелск) често е "okayut", "тракане", "да се обединим" някои гласни в личните форми на глаголите и не се прави разлика между определени форми на случаи.

Представители на диалектите Юг-руски, живеещи в Тамбов, Орел и Воронеж региони, често "yakayut", по специален начин се произнася звукът "Y" в глаголна форма се използват меки "да бъде." Централните руски диалекти станаха основата на съвременния литературен език в нашата страна. Именно поради тази причина присъщите черти ("Акане" и т.н.) не се възприемат от нас като външни.

В допълнение, всеки от тях е присъщ и определени черти на лексикална природа. Днес има постоянно разрушаване на местни диалекти под влиянието на литературните форми на езика.

Нека да поговорим за социалните диалекти

Но обратно към темата на нашата статия. Днес бихме искали да се докоснем до идеята за социален диалект (или socioselect). Този термин се отнася до съвкупността от определени езикови особености, присъщи на определена социална група. Тази група може да бъде клас, професионалист, възраст и т.н. Всеки от социалните диалекти е ограничен до рамката на определена подсистема на нейния национален език.

На практика много малко хора мислят за това, но в ежедневието непрекъснато се сблъскваме с тези или други проявления на езиковата субкултура. Като пример, е необходимо да се цитират особеностите, присъщи на съвременния език на училището, арогантността на крадците и жаргон (професионален жаргон) на компютърните учени.

Относно характеристиките на концепцията

Самият термин "социални диалекти" се е появил поради удобството му като концепция, обозначаваща различни езикови формации, които имат основно обединяваща функция - те всички служат на комуникативните нужди на социалните групи, които са социално ограничени.

Нито един от социолитетите не е пълна комуникационна система. То е само за характеристиките на речта, изразени във формата на комбинации от думи, отделни думи и синтактични конструкции. Това е така нареченият лексикален речник. Речникът и граматичната основа, на която се основава всеки социолект, е практически същата като общоприетата в съответния национален език.

Сланг и конюгирани, комбинирани в изречения и т.н., думи на жаргон и всякакви специфични бележки според общи модели и правила на езика. С изключение на специфичния речник, дори и в професионалните социални диалекти, се използват предимно общи езикови конструкции.

Условия на социолозите

За да различите социалните диалекти помежду си, използвайте няколко термина. Кои точно?

Арго, според тълкуването на добре известни речници (например Росентал), се класифицира като език на индивидуалните социални групи, създадени изкуствено и имащи за цел да изолират езика. Понякога арго се използва като "таен" език. Основната му характеристика е присъствието на думи, които не могат да бъдат разбрани от непосветените.

Жаргонът е по-груб, с "пейоративен" оттенък, нещо като арго. Речникът на жаргон е най-често характерен за маргинална среда.

Сланг (много често срещан термин в наши дни) е набор от думи и изрази, които се използват от представители на конкретни професии или социални слоеве.

Група, използваща определено езиково обучение, може да бъде изолирана както професионално, така и социално от други общества. Пример за специфично професионално езиково обучение е компютърен жаргон или жаргон, вариациите на социалните специфични подкодове са руски жаргон на студен жаргон или крадци.

Понякога група от оратори на социалния диалект може да бъде разделена както от социална, така и от професионална гледна точка. Тогава речта на неговите представители съчетава свойствата на различните видове жаргон. Като пример може да се цитира съобщението на войниците в техния "език" (военният бизнес е независима професия, нейните представители живеят в отделен, социално отделен живот от цялото общество).

Какво е народно?

Несигурността се нарича отделна подсистема на националния руски език, която няма ясно ориентиране в определена територия. Това е един вид език, в който общува по-малко образованото градско население (тези, които не разполагат с литературни норми). Народна личност се е появила в резултат на объркването на различни диалекти в условията на града, където имаше постоянен приток на селяни.

Каква е разликата между народните и териториалните диалекти? Основната характеристика е, че локализацията на народа не е типична в специфични географски рамки. Това го отличава от всеки от териториалните диалекти. В същото време, народен език не може да се нарече част от книжовния език, дори и варианти му като говорим език, поради присъщите свойства anormativnosti, nekodifitsirovannosti и смесения характер на средствата на езика.

Къде мога да чуя

Народната му реч бе приета само устно. В този случай тя може да бъде отразена в някои образци на художествената литература и в частната кореспонденция на лицата, които са нейните носители. Места, където народен език се осъществява най-често - семеен кръг (общение на роднини), на заседание в градовете си, контактите в съдилищата (често народен грях свидетелство), както и лекарски кабинет (където пациентите са разделени на жалби). Функционирала се е в доста тясна сфера, ограничена от комуникативни ситуации от семейна и домашна природа.

Лингвистите, учените разграничават в съвременния език на двете отделни слоеве от различни времеви имоти - определени старите традиционни средства с ясно изразен диалект произход и формиране на относително нови езикови форми ", прехвърлени" в този вид диалект най-вече заради социален жаргон. По този начин можем по традиция да говорим за първия и втория вид на народа.

Какви са тези видове?

Първият вид е типичен за възрастни граждани, които имат много ниско културно и образователно ниво. Носителите на втората са представители на млади и средни поколения, също недостатъчно образовани и не притежават високо културно ниво. Тук можем да говорим и за възрастовата (и също сексуалната) диференциация на носителите на всеки от тези два вида. За първото от тях, преобладаването на възрастните жени е характерно за последните, по-младите мъже.

Що се отнася до езиковите взаимоотношения, и двата вида просто се различават помежду си от редица характеристики - от фонетични до синтактични.

Голям брой езикови елементи, които преди това принадлежаха на ограничено използване на социално или професионално използване, сега са заимствани от литературния език. Това се дължи на втория вид на народа. Много примери за израз на жаргон в наши дни се смятат за доста литературни и можете да ги срещнете не само в произведенията на отделни автори, но и в медиите.

Примери за диалекти

Курсът е пълен стабилна фразеология и видове лични преобразуване (примери - "подобно", "Аз кратко", "седи по този начин", и така нататък.) Една от най-характерните черти включват използването като препратки родствени термини или социални роли - "баща", "приятел", "човек", "шеф", "майка", "майстор", "командир" и т.н.

И двата сорта на народа служат за предаване на послания в комуникативните сфери, които са тясно свързани с домакинството. Най-често те се реализират в речеви актове на обвинение, отрицателни и др. характер. Ние говорим за кавги, раздори, старши злоупотреба по отношение на по-младите, и така нататък. Н. Но с други видове средства за комуникация на използване социална диалект е prostorechivoy разнообразие от руски език заради невъзможността да се премине към по-висша форма на комуникация.

Универсален жаргон

Трябва да се спомене и концепцията за кони, характерна за мегаполисите. Съвременни социолингвистика счита този срок Interdialect, в качеството на средство за всекидневното общуване на хората, които използват най-различни социални или регионални варианти на родния си език. Имаше тази езикова форма в живота в големия град с разбъркване огромна маса от хора, които говорят съвсем различен езикови умения. За междугруповата комуникация при такива условия се изискваше да се разработи универсално средство за комуникация, разбираемо за всички.

Обобщавайки кратко обобщение, може да се заключи, че на националния език в страната ни от практическа гледна точка, се реализира под формата на голям брой различни подсистеми - социални диалекти на руски език, предназначени да се погрижат за всички многообразието от сфери на обществения живот и нуждите на специфични групи. Като универсална подсистема на националния език лингвистите разпознават съвременния литературен руски език, функциониращ в областта на образованието и медиите. Неговата задача - консолидация на всички съществуващи социални групи и запазването на идентичността на езикова общност, поради наличието на основното стъбло - езикова норма, социална и културна роля, която не може да се надценява.