Правилата на пунктуацията. Стойността на пунктуацията на руски език

Културата на речта винаги е била определяна от нейната коректност. Първата стъпка е познаването на принципите на руския език.

Норми на руския език

Нормата (извлечена от латинската норма - буквално "квадрат", преносимо значение - "правило") - общоприетата задължителна заповед. Всички секции на езика се управляват по определен начин. Съвременният руски език се ръководи от различни правила. Това са норми за правопис и пунктуация. Те са орфоепични (фонетични) и фразеологични, морфологични и синтактични, стилистични.

Например, нормите за правопис регулират избора на графично писане на дума. Пунктуацията определя изборът на препинателни знаци, както и тяхното подреждане в текста.

Норми на пунктуация

Правилото за пунктуация е правило, указващо употребата или неизползването на определени препинателни знаци при писане. Изучаването на пунктуационните норми определя знанието на литературния език. Тези принципи определят културата на словото като цяло. Правилното използване на пунктуацията трябва да осигури взаимно разбирателство между писателя и читателя на писмения текст.

Използването на препинателни знаци се определя от правилата. Правилата за пунктуация регулират избора на варианти за конструиране на предложения. Тя също така контролира речта на говорителя. Вярно е, че оценката на "истинската грешка" по отношение на степента на пунктуация зависи до голяма степен от темата. Руската пунктуация е изключително гъвкава.

Той съдържа както правилата, така и избора на препинателни знаци по преценка на писателя. Използването в писмена реч на определен вариант на пунктуация може да зависи от смисъла на текста или стилистичните характеристики на писането.

Стойността на пунктуацията

Пунктуационните знаци (т.е. спирания, удари) са не-азбучни знаци, които служат за отделяне на текста. Правописът и пунктуацията са в основата на нашия правопис.

При писането е невъзможно да се отрази интонацията чрез правописа или реда на думите в изречението. Вероятно пунктуация възниква в тази връзка. АП Чехов сравнява пунктуационните бележки с бележки, водещи читателя в посоката, която авторът поиска. С помощта на пунктуация възприемаме текста.

Тя служи за отделяне на речта върху буквата графично. Пунктуацията също така показва разделението на текста по отношение на смисъл, интонация и структура. Избирайки препинателни знаци, разчитаме на значението на речта. Концепцията за степента на пунктуация е практически идентична с концепцията за нормата на езика. Характеризира се със стабилност, широко разпространение, принуда и традиция. Всичко това са качествени норми.

В този случай самият той може да варира, тъй като обектите, към които се разпространява нормата непрекъснато се развиват. Стойността на пунктуацията на руски е да отразява промените, които се натрупват в неговата структура и семантика. Пунктуацията трябва да постигне съответствие на писменото послание с намерението на автора. Това ще бъде спазването на нормата.

Как действа?

Първата пунктуационна функция е семантична. Помнете класическата фраза "Не може да бъде направено помилване"? Символите за интерпретации могат да променят смисъла на изречението в напълно различна посока.

Втората основна функция на пунктуацията е формирането структура на текста. Отразява различията в структурата на изреченията.

Точки за поставяне на знаци в този случай:

• Отделни структури;
• изолирате семантичните единици в текста.

Основи на пунктуацията

Принципите са основните принципи на пунктуационните норми и правила. Те определят използването на препинателни знаци.

1. Граматическият принцип.
2. Принципът на разбиране. При прилагането на всяка фраза на устно слово в писмо, значението трябва да бъде запазено.
3. Историческият принцип. На руски е допълнително. Знаците за интерпретации са склонни да отразяват ритъма и емоционалното оцветяване на устната присъда. Интонацията обаче не се дължи на твърда зависимост от определени препинателни знаци. То може да засегне пунктуацията. Както и напротив.

Няма да е възможно да се изградят всички правила на отделен принцип. Например, ако се стремите да отразите пълната интонация на една фраза, ще трябва да маркирате всички паузи със знаци. И това би направило пунктуацията много объркваща.

Граматичната структура на изречението не винаги е отразена в подробности. Например: "Какво не беше там просто: кафяви дати и жълти банани, рубинено сладки череши и портокалов грейпфрут." Ако всичко е подробно тук, то тогава пред съюза "и" също ще се постави запетая. Руската пунктуация се основава на едновременното действие на трите принципа, изброени по-горе.

задължение

Знаците, използвани за структуриране на предложението, се наричат ​​задължителни:

• точка е пунктуационен знак, обозначаващ завършването на присъдата (Започваме първия си урок.);
• запетаи, разделящи части от комбинирано изречение (Алекс и Вика отидоха в кафенето след края на работния ден.);
• Знаци, изолиращи конструкции, които не са членове на изречение (Тази пролет, може би е страхотно.) О, Боже мой, къде си толкова размазан?);
• в конструкцията на изброяването на равноправни членове на присъдата (Коледното дърво блестеше с червени, жълти, зелени светлини.) -
• Знаци, които отделят приложенията и дефинициите (В парка само едно момиче - продавач на сладолед - бавно завъртя количката си).

Задължителните знаци осигуряват нормативно фиксирана връзка между писмения и говоримия език.

Какво да направя с определенията?

Обикновено грешките на пунктуация се появяват, когато се избират определенията в изречението.

Необходимо е да се изолират:

• Дефиниции, изразени чрез притчи или прилагателни с зависими думи (Красотата, скрита от очите, не носи радост). В същото време дефинициите от този тип не се изолират, когато са след неопределено, индикативно или притежателно местоимение (Представих си нещо като облак.) Моята избягала булка, напусната от таксито, тези наскоро купени портрети изглеждаха перфектни).
• Два или повече хомогенни определения, ако са зад основното съществително (Последвала есента, суха, топла). С основните думи от този вид трябва да има допълнително определение (Съседният град, малък и уютен, е заобиколен от зелена лилава зеленина.).
• Неразпределената дефиниция, която се отнася до обекта, е обстоятелство (лисицата, предупредителна, застанала като статуя).
• Определение - обстоятелствата, пред които е изправен темата (Объркан от поведението на заека, лисицата не можеше бързо да се ориентира).
• Дефиницията, разделена с главната дума от другите членове на изречението (Дъждовен от дъжд, пролетната земя вдъхна мъгла).
• Определение, свързано с личното местоимение (натъжен, отидохме у дома). С удивителни присъди дефиницията не прави разлика (О, ти си малък!).
• Неоторизирано дефиниране на собственото си име (Федор, с куфарче, спря автобуса).
• Дефиницията, изразена чрез прилагателно в сравнителна степен, с зависими думи (Неизвестна планета, неизмеримо красива, се издига над хоризонта).

Този труден съюз "как"

Ще анализираме пунктуационните норми на руския език върху примера на съюза "как".

Уверете се, че сте разграничили, когато пишете:

• сравнителна скорост (Матвей, като леопард, вървеше леко и гъвкаво.);
• изграждане на подчинени клаузи (Знаем колко страшно е студено.) -
• когато използвате завоите "hellip-none other than helllip" и "hellip-none other than helllip;".

Запетайката не е необходима:

• В случаите, когато оборотът със съюза "as" означава идентификация (Тя изглежда луд.) -
• конструкцията е обстоятелство (Венчелистчетата се разпаднаха като сняг.) -
• една търговия, имаща съюз "като", е предикат (Тези хора са като семейството му.) -
• съюзът "как" се използва във фразеологията ("бях като заек", "се случи като в приказка", "се появи като от земята") -

Правила за пунктуация на дебелото черво

Двоеточие се използва:

• предложението съдържа причината за действието (Всички промени бяха мълчаливи: не можеха да се възстановят от удара.) -
• Следващата част съдържа обяснение или допълнение (Лятото мина: листата паднаха и често проливен дъжд.) -
• В първата част на изречението има глаголи, след което съюзът "какво" (Вчера чу: в гората вълци викаха.)-
• втората половина от присъдата е пряк въпрос (Кажи ми: къде беше той, какво направи той?).

Кога е тире?

Правилата за пунктуация на руския език предвиждат поставянето на тире в случай на:

• описва бърза промяна на събитията (Той включи музиката - отдолу те подслушваха батерията.) -
• една част се противопоставя на другата (Добре е да гладувам зле.) -
• изречението завършва (Дългите видения са ненужни сълзи.) -
• означава съюзи "когато", "ако" (Той мина покрай - видя празника.) -
• се използва сравнение (Той ще го види с рубла.) -
• между двете части на изречението означава съюзът "какво" (Тя предупреди - това е опасно тук.) -
• Изречението съдържа конструкцията на съединяването, може би съдържанието на думите "така", "такива" (Щастие завинаги - така е заповядал човекът).

точка

Най-малкият препинателен знак е точка. Коренът на тази дума се отразява в името на няколко пунктуационни знаци. През 16-18 век. въпросителен знак Името беше "точка на въпрос", а удивителният знак се наричаше "точката на изненада".

• Точката завършва известието (Тази година е невероятно топла зима.).
• Въпросът се определя, ако присъдата за стимулиране не съдържа удивителен удивление (Моля, вземете папката.). Преди да пишете съюзи, можете да поставите точка (Изглежда, че сега всичко е в нейната сила). И тя отиде на сцената.).
• Ако подчинените съюзи са в началото на изречението в свързващата структура, те могат да бъдат предхождани от точка (Тя остави танцува бързо и ненатрапчиво, защото гледането на щастието на двамата беше извън нейната сила).
• Изречението, което се отваря за по-нататъшно разказване, завършва с точка (Нека разгледаме как еволюира процесът на преселване на човешките племена в Европа.)

Грешки и спонтанни процеси

Грешките, свързани с неправилно използване на препинателни знаци на буквата, се наричат ​​препинателни знаци.

Те са разделени на няколко типа:

1. Предайте задължителния знак за препинателни знаци.
2. Използване на препинателен знак, когато не е необходимо да се поставя.
3. Прескачане на една от двойките препинателни знаци (кавички, скоби, тирета, запетаи).

В сравнение с правилата за правопис - пунктуацията е по-малко строга. Възможността да избирате от няколко варианта дава основание дори и на концепцията за автор на пунктуация. Това се случва, когато авторите са склонни да прилагат някакъв любим знак. Например, тире или дебелото черво, или дори период. Понастоящем таблото активно замества други знаци. Преди всичко те често заместват дебелото черво. Сега се използва по-рядко.

Използването на точка и запетая в печат намалява. То се заменя с точка. Вземи кратки изречения. Тази тенденция може да бъде проследена във вестниците. Гъвкавостта на руската система от препинателни знаци позволява спонтанни тенденции за промяна на пунктуационните норми. Пример за такива процеси, които не са ограничени до стриктни правила, е намаляването на използването на котировки. Изглежда, е незабележима пунктуационна точка. Той бил агресивно използван знак в съветско време.

Друг спонтанен процес е опитът да се напишат руски съкращения с точки, както е обичайно на Запад (V.I.P. и VIP). На английски, съкращенията могат да бъдат написани с точки и без тях. Това се дължи на факта, че английското съкращение се изразява в отделни букви. На нашия език съкращенията се обявяват заедно като дума. И някои преписи не се запомнят веднага (служба по вписванията, бункер). Изявлението в такива думи на точки ще бъде грешка при пунктуацията.

Руски език не е за нищо, наречено голямо и могъщо. Но не е фиксиран и непроменен. Руската реч е наситена с неологизми и думи, които идват от други езици. Правилата за пунктуация също се приемат в опит да се отрази процеса на интеграция. Но човек никога не трябва да забравя за уважението към езика като наследство, оздравяно от вековната история на нашия народ.