Японски хокей. Японски хакку за природата. Поезия на Хоку

Красотата на поезията омагьосва почти всички хора. Нищо чудно, че те казват, че музиката може да укроти дори и най-свирепия звяр. Така че красотата на творчеството потъва дълбоко в душата. Как се различават стихотворенията? Какво е толкова атрактивен японски trehstishiya hokku? И как да се научат да възприемат дълбокия им смисъл?

Красотата на японската поезия

Светлината на луната и крехката нежност на сутрешния сняг вдъхновяват японските поети да създадат трицифрена необичайна яркост и дълбочина. Японският хокуку е стихотворение, което се отличава с неговия лирикизъм. Освен това тя може да е недовършена и да остави място за въображение и замислено размисъл. Стиховете от хокуку (или хайку) не понасят бързина или грубост. Философията на тези душевни творения се насочва директно в сърцата на слушателите и отразява скритите мисли и тайни на писателя. Простите хора са много любители на тези кратки стихотворения, за да създадете формула, в които няма излишни думи, сричка хармония премества от фолк в литературни, продължава да се развива и производството на нови поетични форми.

Появата на национална поетична форма

Оригинални форми на стихове, толкова известни в Япония - пинтария и триестикия (танк и хокей). Резервоарът буквално се интерпретира като кратка песен. Първоначално т. Нар. Народни песни, които се появяват в зората на японската история. В литературата Японски резервоар изгони нагагата, която се различаваше в прекомерна дължина. Във фолклора запазени епични и лирични песни с различна дължина. След много години японският хокуку се отделя от резервоарите в разцвета на градската култура. Хокку съдържа цялото богатство на поетични образи. В историята на японската поезия имаше периоди на просперитет и упадък. Имаше моменти, когато японският хокей можеше да изчезне напълно. Но в продължение на дълъг период от време стана очевидно, че кратките и обширни форми на стихове са необходимост и спешна нужда от поезия. Такива форми на поезия могат да бъдат съставени бързо, при буря от емоции. Неговата гореща идея може да бъде затворена в метафори или афоризми, правейки запомнящо се, отразявайки я с похвала или укор.

Характерни особености на японската поезия

Японски хайку поезия се отличава с желанието си за краткост, стегнатост на форма, любовта на минимализма, че е присъщо на японския национален изкуството, който е универсален и може да с равен виртуозност да създаде минималистичен и монументални изображения. Какво е толкова популярно и привлекателно за японския хокей? На първо място, това е съкрушена мисъл, отразена от мислите на обикновените граждани, предпазливи от традициите на класическата поезия. Японският хокку става носител на една огромна идея и най-вече отговаря на нуждите на поколенията. Красотата на японската поезия е в изобразяването на онези предмети, които са близки до всеки човек. Тя показва живота на природата и човека в хармонично единство на фона на сезоните. Японската поезия е силака, с ритмика, базирана на редуването на сричките. Римирането в хокей не е важно, а основната звукова и ритмична организация на триадата.

Размер на стиховете

Само невъзпитаният мисли, че този оригинален стих няма параметри и ограничения. Японският hokku има постоянен метър с определен брой срички. Всеки стих има свой номер: в първите пет, във втория - седем, а в третия - само седемнадесет срички. Но това не ограничава поетичната свобода. Истинският създател никога няма да разчита на метъра за постигане на поетична изразителност.

Малкият размер hokku дори и европейският сонет прави монументален. Изкуството да пишеш японски хакку е точно в способността да изразяваш мисли в кратка форма. В това отношение hokku има прилика с народните притчи. Основните разлики между такива притчи и хокуку се крият в жанровите характеристики. Японски хокуку - това не е предупредителна поговорка, не белязана острота, а поетична картина, украсена с няколко удара. Задачата на поета е в лирично вълнение, полет на въображение и детайлност на картината. Hokka японски примери дори в произведенията на Чехов. В писмата си той описва красотата на лунните нощи, звезди и черни сенки.

Необходими елементи от работата на японските поети

Начинът на създаване на японските три линии изисква максимална активност на писателя, изцяло потопена в творчеството. Колекцията от хокуку е невъзможно просто да се движи през очите, без да се фокусира вниманието. Всяка поема изисква внимателно четене и философски размисъл. Пасивен читател няма да може да изпита импулса, съдържащ се в съдържанието на творението. Само когато работим заедно четец мисли и създател роден истинско изкуство, както и на вълната на носа и се разклаща низ музика се ражда. Миниатюрен размер хайку не улеснява задачата на създателя, защото това означава, че малък брой думи е необходимо да побере огромното и дълга експозиция на мислите му просто няма време. За да не изразява бързо смисъла, във всеки феномен писателят търси кулминация.

Героите на японския хокку

Много поети изразяват своите мисли и емоции в hokku, като прехвърлят основната роля на конкретен обект. Някои поети отразяват светския възглед на хората с любящо изображение на малки форми и утвърждаване на правото им на живот. Поетите се застъпват в своите творения за насекоми, земноводни, прости селяни и господа. Следователно примерите на японските хокейти triestich имат социален звук. Акцентът върху малките форми позволява да се направи картина от голям мащаб.

Красотата на природата в стиха

Японският хокку за природата е близък до рисуването, тъй като често става трансфер на сюжета от картини и източник на вдъхновение за художниците. Понякога hokku е специален компонент на картината, който се поднася като калиграфски украсен надпис под него. Забележителен пример за подобна работа е трицифрената фигура на Бусън:
"Цветята изгарят наоколо, слънцето гасне на запад, луната се издига на изток."
Широки полета са описани, покрити с жълти цветя от рапица, които изглеждат особено ярки в лъчите на залеза. Огнената слънчева топка ефективно контрастира с бледността на изгряващата луна. В hokku няма данни, показващи ефекта на осветлението и палитрата от цветове, но той предлага нов поглед към картината. От поета зависи групирането на основните елементи и детайлите на картината. Лаконичният начин на изображението е подобен на японския hokku с цветно гравиране ukiyo-e:

Пролетният дъжд пада!
На начина, по който говорят
Чадър и мино.

Това Hussock Busona е жанрова сцена в духа на гравирането ukiyo-e. Значението му - в разговор между двама минувачи под пролетния дъжд. Един от тях е покрит с чадър, а вторият е облечен в сламено дъждобран - мино. Характерна особеност на този hokku е свежият дъх на пролетта и финия хумор, близо до гротеската.

Изображения в стиховете на японски поети

Поетът, който създава японски hokku, често дава предпочитание не на визуалните, а на звуковите изображения. Всеки звук е изпълнен със специално значение, чувство и настроение. Стихотворението може да отрази вихрушката на вятъра, цикадите, виковете на фазан, пеенето на славей и чучулига, гласът на кукувица. Това е начинът, по който се запаметява един хокк, описващ цял оркестър, който звучи в гората.

Ларкът пее.
Силен удар по-често
Фазанът му отвърна.
(BaSO)

Преди читателите няма обобщена панорама от асоциации и образи, но мисълта с определени посоки се събужда. Стиховете напомнят за едноцветен чертеж на мастило, без ненужни подробности. Само няколко умело подбрани елемента помагат да се създаде блестяща картина от края на есента в нейния лаконизъм. Чувство за предсказано мълчание и тъжна тишина на природата. Светлият контур на изображението все пак притежава увеличен капацитет и омагьосвания с дълбочината си. И дори ако в поемата се описва само природата, тогава се усеща състоянието на душата на поета, болезнената му самота.

Полет на въображението на читателя

Привлекателността на hokku се крие в обратната връзка. Само тази форма на стихове ви позволява да имате равни възможности с писатели. Читателят става съавтор. И може да се ръководи от вашето въображение в изобразяването на изображението. Заедно с поета, читателят изпитва тъга, споделя копнеж и се промъква в дълбините на личните преживявания. През дългите векове на съществуване древният хокей не стана по-малко дълбок. Японският hokku не се показва, а подсказва и подсказва. Неговият копнеж за покойния детски поет Иса, изразен в хокуку:

Животът ни е розмарин.
Оставете само капка роса
Нашият живот - и все пак ...

Роза е метафора за преходността на живота. Будизмът учи краткотрайността и ефимерността на човешкия живот и ниската му стойност. Но все пак бащата не може да се примири със загубата на любим човек и не може да се отнася към живота като философ. Неговото мълчание в края на стента говори повече думи.

Не се притеснявайте в хокуку

Задължителен елемент на японския hokku е несъгласието и възможността независимо да продължи линията на създателя. Най-често стихът съдържа две смислени думи, а останалите - формалности и възклицания. Всички ненужни подробности се отхвърлят, оставяйки голи факти без разкрасяване. Поетичните средства се избират много пестеливо, защото, ако е възможно, не се използват метафори и епитети. Също така се случват и японски стихове от хокуку разгъната метафора, но директното значение се крие в подтекста.

От сърце на божур
Бавно пчелата излиза ...
О, с каква нежелание!

Башо написа това поема по време на раздялата с къщата на приятеля си и ясно предаде всички емоции.

Японският хокей е бил и остава иновативно изкуство, принадлежащо на обикновените хора: търговци, занаятчии, селяни и дори просяци. Искрените чувства и естествените емоции, присъщи на всеки човек, обединяват представители на различни класове.