Как правилно: "чуете миризма" или "усещане"? На някои тънкости на руския език

Руският език има повече от хиляда години история. Някои изрази, които ние, без колебание, използваме в ежедневието, при първоначалния преглед може да изглеждат нелогични или дори странни. Трудно е чужденец, изучаващ руски език, да обясни защо мухата седи на стената, а вазата на масата стои. Също така не е лесно да си спомните как да говорите правилно: облечете се на палто или рокля, чуйте миризма или се чувствайте. Е, фразата "да не, грешно" и стана класически пример за руска логика. В тази статия говорим за това как да кажем правилно: "миризмата се чува или се усеща".

Не само на изток, но и езикът е деликатен въпрос

Задачата е доста сложна. Ясно е обяснено как да кажа правилно: "Миризмата се чува или усеща", не всеки лингвист може. Често, за тълкуването на трудностите на руснака, човек трябва да се обърне към речници, справочници и дори материал на други езици. По-специално, много хора се питат как според правилата на руския - "мирише чувам или чувствам"?

Всяка нация има определена картина на света, която по един или друг начин се отразява в системата на символите. Но самата система има вътрешни закони и собствена логика. Не само правим език, но и ние.

За да разберем каква е разликата между израза "чуване на миризма или усещане", не е необходимо веднага да се обърнете към речниците. Лесно е да се види, че глаголът "да чуеш" означава повече физическа способност да възприемаш звуците, а глаголът "да усещаш" отразява състоянието на ума.

Възприемаме външния свят по сложен начин, защото нашите сетива взаимодействат помежду си. Така например, в картината, има топли и студени нюанси, музиката - тежката музика и др Защото понякога ние образно казано, чувам, че миризма, разбирането на този процес на възприемане на определен аромат ...

Думите, като хората, може да не съвпадат

Терминът "валентност" е познат на много хора дори от училището. Така че, в химията, се нарича способността на молекулата да се свързва с друга молекула. Но езикът, въпреки изобилието от фрази и думи, очевидно без логика, всъщност е разумно организирана система от знаци.

В лингвистиката, валентността се нарича възможността да се комбинира само една дума с други думи. Например, казваме "тънък път", "тънък път", но "тънък човек". Семантично думата "фини" е по-добре комбинирана с неживи предмети или части от тялото, но хората не говорят за хората като цяло. В известния разказ на Антон Чехов един от приятелите му го нарича тънък и не тънък, защото този герой, за разлика от своя "дебел" приятел, е загубил своята идентичност и чест, се превърна в слугинска ласкател.

Чехов използва епитета "фин" за цел, за да направи разказът по-емоционален. Но понякога правим случайни грешки, защото освен нормите на литературния език се говори и език, който често надхвърля нормата. Ето защо, за да разберете как да кажете правилно: "Чух миризмата или усещането", трябва да се обърнете към обяснителния речник и речника за съвместимостта на думите на руския език. Е, логиката на конструирането на тези фрази е спомената по-горе.

Какви речници казват

През първата половина на ХХ век. И двете форми бяха абсолютно равни - "да чуят миризмата" и "да миришат". Това може да бъде потвърдено от DS речника. Ушаков.

От средата на двадесети век обаче. системата на езика се е променила донякъде и сега единствената правилна обща литературна норма е комбинацията от "миризма". В тази форма този израз е представен в речника за съвместимост на думите, публикуван през 1983 г. от Института за руски език. AS Пушкин. В момента това е една от най-авторитетните публикации от този род.

Междувременно, в "оживена" реч,

Лингвистите се занимават с определяне, описване и оправдаване на литературната норма. От 1983 г. обаче почти 30 години са изтекли и езикът се е променил донякъде, защото се развива непрекъснато и непрекъснато. С подобряването на жизнения стандарт на хората се усъвършенства парфюмерната промишленост, появяват се нови видове спиртни напитки, отварят се специални магазини и т.н.

В резултат на това сега виждаме, че изразът "чуване на миризмата" не изчезна напълно от употребата, но се премести в региона професионален речник. Парфюмерите не мислят дали трябва да чуете мириса или усещането. В края на краищата духовете за тях са нещо като музика на тялото, специален език на настроения и желания.

По този начин, ако не знаете, чуете или миришат парфюма, тогава можете безопасно да използвате и двете тези фрази в разговорен говор. В ежедневната комуникация това няма да е грешка. Вярно е, че в официалните документи, ако те трябва да бъдат съставени, трябва да се използва нормализирана комбинация. Ако това е неприятна миризма, то във всеки случай трябва да използвате глагола "усещане".

С какви други глаголи правят думите "мирис"

В допълнение към думата "усещане" с лексеми "аромат", "миризма", се комбинират следните глаголи:

• за усвояване;
• да обичаш;
• да има;
• издателска дейност;
• не толерирайте;
• не прехвърляйте.

Самият мирис може някъде / от някъде да достигне или да проникне, а също и да напомни нещо, да харесва или не.

Как да преведем израза "миризма" на други езици

Интересно е, че на европейските езици с думата "миризма" също се използва най-често глаголът "усещане": fr. "Sentir", engl. "Feel". Вярно е, че трябва да се отбележи, че ако англичаните не мислят за това как да чуят миризмата или усещането, на езика им има и други тънкости. Помнете дори известната песен на Нирвана "Мирише като тийнейджърски дух". В края на краищата, "мирис" означава буквално "вдишване", възприемайки го като миризма. Как ще се превеждаш Руски е име? Лиретичен превод е невъзможно, нали?

В украински има същите варианти на комбинации, както на руски език. На фона на нормализирания израз "миризма на вихчувати" в разговорна и журналистическа реч, можете да намерите фразата "миришете миризмата" (буквално "чуйте миризмата").

Може би тенденцията да се възприемат аромати на парфюм като музика е характерна за много славянски народи.

По този начин не е налице недвусмислен отговор на въпроса колко правилно: миризмата се чува или усеща. Официалната норма е вторият вариант, но първият е приемлив в разговорен и професионален реч.