Накратко за теорията на "три спокойствие" Ломоносов: защо е важно за развитието на руския език

MV Ломоносов е не само велик поет, но и талантлив учен, чийто принос за науката е трудно да се надцени. Той не се ограничаваше с никое академично направление или насока в изкуството. Един от най-големите приноси е създаването на основите на граматиката на руския език. По-долу ще опишем накратко теорията на "трите спокойствие" Ломоносов, благодарение на което езикът получи стилистичен дизайн. Разбира се, това самото учение не е отваряне, но Михаил Василиевич успя да систематизира руския език с негова помощ.

Теорията на "три спокойствие" Ломоносов: резюме

Тази доктрина принадлежи към реторичната област и се използва в древната римска средновековна литература. но заслуга на Ломоносов в това, че адаптираната дадена теория към особеностите на руския език. Трите стила, които са в основата на учението, са следните: висок, среден и нисък. Кратко резюме на теорията на Ломоносов за "три спокойствие" ще бъде разгледано в таблицата.

Ученият установи, че стилът директно зависи от темата на презентацията. Съответно, възвишеният субект трябва да бъде обсъждан с висок стил, само по аналогия се избират други стилове. Същността на тази теория е, че основната роля в литературния език трябва да бъде написана и говорила, която комуникира голяма част от обществото. И за да остане разбираемо и правилно, беше необходимо да се проследи фактът, че езикът не беше претоварен със стари славяни и заимствани думи, които невинаги са подходящи за речта.

Висок стил

В историята за теорията на "три спокойствие" Ломоносов накратко трябва да се напише за характеристиките на всеки стил. Високото спокойствие се състои от думи, които се използват в обичайните руски и църковнославянски - включва и думи, които се използват само в църковната реч. Но едно условие е задължително - всички думи трябва да са на славянски език.

Близкия стил

За този вид ученът е по-лоялен. Индикатор за това отношение е, че за разлика от високото спокойствие, това е допустимо съчетание на църковнославянските и народните части. Той съчетава елементи от нисък и висок стил. Ако високата има ясни морфологични и фонетични граници, то това различава несъответствието, поради което за специалистите е трудно да установят тези показатели.

Нисък стил

Този сорт се характеризира с използването на народна, често срещани думи, което предполага невъзможността за използване на църковните славяни. Отличителна черта на ниския стил е способността да включва думи и изрази, които не са на славянски език. По-долу ще бъде представена накратко теорията на "трите спокойствие" Ломоносов в таблицата.

Защо езика се нуждае от тази теория

Също така в теорията на "трите стила" на Ломоносов, в едно кратко изложение трябва да се говори за предпоставките за реформа. Преди ученият да систематизира лексикалното и граматическото ниво, в литературния език имаше смес от всички видове езикови елементи. Тя се състоеше от остарели думи, значението на повечето от които вече било неразбираемо за обществото и заимствано, което станало още по времето на Петър Велики. В резултат на това руският език губи своята индивидуалност, изпълнен с различни варварми и имал трудно синтактично конструиране. Езикът, лишен от национални характеристики, без ясна структура и систематизиране, не може да бъде езика на науката и културата. Ето защо беше необходима реформа.

Но Михаил Василиевич не само даде руски език стилистичен дизайн, но и дефинира рамката, в която може да се използва този или онзи сорт. Въвеждането на тази реформа е предизвикало публичен резонанс, обществото обсъжда темата за "старата и новата сричка". И преди Ломоносов беше обсъден въпросът, че руският език се нуждаеше от промени. Но известен учен открива най-ефективния метод за преодоляване на двуезичието, което вече е остаряло и не позволява развитието на литературна реч.

Приносът на Ломоносов за развитието на руския език като наука е огромен, защото се е опитал да вземе предвид литературната реч от научна гледна точка. В бъдеще много поети и писатели разчитаха на това учение. Средният стил беше езикът на просветените хора, така че е толкова нестабилен, той включва елементи от два други стила. Но смесването на високи и ниски стилове се смяташе за неприемливо. Следователно, от една страна, такива правила правят възможно запазването на чистотата на езика, от друга страна те ограничават писателите. И въпреки че, въпреки двусмислената оценка на съвременниците на учения, това учение беше голяма крачка напред в развитието на руския литературен език.