Корейски йероглифи и тяхното значение

Ханча е корейското име за китайски символи и думи, чието произношение е корежировано. Много от тях се основават на китайски и японски думи, които някога са били записани с тяхна помощ. За разлика от японските и континенталните китайци, които използват опростени символи, корейските йероглифи остават много подобни на традиционните символи, използвани в Тайван, Хонг Конг и отвъдморските общности. От самото начало ханча играе роля в създаването на системи за ранно писане, но последвалите езикови реформи намалиха значението им.

История на събитието

Китайски йероглифи в корейски се появяват чрез контакти с Китай между 108 г. пр. Хр. д. и 313 г. сл. Хр. когато династията Хан организира няколко области на територията на днешна Северна Корея. В допълнение, друго голямо влияние върху разпространението на ханча беше текстът "Хиляди класически символи", написани в много уникални йероглифи. Този тесен контакт с Китай, в съчетание с разпространението на културата на съседната страна оказва силно влияние върху корейски език, тъй като това е първата чуждестранна култура, взети назаем китайски думи и символи в собствената си система за писане. В допълнение, Koryo империя допълнително допринесе за използването на символи, когато в 958, държавните служители са въведени изпити, изискващи познаване на китайската писменост и литературни класици на Конфуций. Въпреки че корейският сценарий е създаден чрез въвеждането на ханча и разпространението на китайската литература, те не отразяват правилно синтаксиса и не могат да се използват за писане на думи.

Фонетичната транскрипция отива

Системите за ранно писане, предназначени да пишат корейски думи, използвайки учудване, отидох, кугел и опростен ханча. Бях транскрипционна система, основана на значението или звука на китайските логигограми. Освен това, в движение може да има случаи, при които един символ представлява няколко звука, а няколко знака имат същия звук. Системата е била използвана за писане на официални документи, правни споразумения, както и лични писма по време на династията Goryeo и Чосон и е бил използван до 1894, независимо от факта, че тя не е в състояние да се отрази на корейския граматиката прав.

Недостатъци на хакване

Въпреки че системата върви и позволява транскрипция на корейски думи въз основа на тяхното значение и звук, системата Kugel е разработена. Тя помагаше да разбере по-добре китайските текстове, добавяйки собствените си граматически думи към изреченията. Подобно на тях, те използват значението и звука на логограмите. По-късно най-често използваните ханча за граматически думи бяха опростени и понякога обединени, за да се създадат нови опростени корейски знаци. Основният проблем, който върша и Кугел, е използването на звук без връзка със семантиката смисъла на знак, или само стойности с пълно изхвърляне на звук. Тези ранни системи за писане заменят корейската азбука и реформата от 1894 г. на Кабо, което доведе до използването на смес от ханч и hangeul за трансфера на морфологията на думите. След края на Втората световна война през 1945 г. се възстановява използването на корейския език и правителствата на Северна и Южна Корея започнаха да прилагат програми за реформиране.

Северен вариант

Политика на езика реформата в КНДР се основава на комунистическата идеология. Северна Корея наречен стандарт "Мунхуа" или "културен език", в който много японски и китайски заеми бяха заменени с нови измислени думи. В допълнение, правителството на КНДР успя да реши "проблема с омофони", които са съществували в китайско-корейски думи, като премахнете от речника на някои думи с един и същи звук. През 1949 г. правителството официално премахнати използването на ханче в полза на Hangeul, но по-късно през 1960 г. им позволи да учат, защото Ким Ир Сен е искал да запази културни връзки с чужбина корейци и тъй като е необходимо да се овладеят "културен език", в която все още съдържа много заеми. В резултат на това в КНДР се изучават 3 000 ханча: 1500 за 6 години в средно образование, 500 за 2 години техническо образование и накрая 1000 за четири години университетско образование. Независимо от това, йероглифи в Северна Корея не са собственост на мнозина, защото те са изправени пред тях само когато ги изучават.

Южен вариант

Подобно на ръководството на Севера, правителството на Южна Корея се опита да реформира езика, като спаси лексикона от японските заеми и насърчи използването на първични думи. Независимо от това, за разлика от КНДР, политиката на републиката към ханча беше непоследователна. Между 1948 и 1970 г. правителството се опита да премахне корейските йероглифи, но се провали поради влиянието на заемите и натиска от академичните институции. Поради тези неуспешни опити Министерството на образованието през 1972 г. разрешило факултативно изучаване на 1800 ханчи, 900 от които са преподавани в началното училище и 900 знака в средното училище. В допълнение, през 1991 г. Върховният съд разреши използването само на 2 854 знака за лични имена. Различната политика по отношение на ханч показва как езиковите реформи могат да бъдат вредни, ако са политически и националистически мотивирани.

Въпреки това, корейските йероглифи продължават да се използват. Тъй като много заеми често са съгласни, ханча обяснява термините, като помага да се установи смисъла на думите. Обикновено те се намират в скоби до Hangeul, където се посочват лични имена, наименования и термини. Освен това, благодарение на логигограмите, те различават подобни имена, особено в официалните документи, където са записани и с двата скрипта. Ханча се използва не само за обясняване на смисъла и разграничението на хомонимите, но и на имената на железниците и магистралите. В този случай първият йероглиф е изваден от името на един град, а друг е свързан с него, за да покаже кои градове са свързани.

Корейски йероглифи и тяхното значение

Въпреки че ханките все още се използват, правителствената политика по отношение на тяхната роля в езика доведе до дългосрочни проблеми. Първо, тя създава възрастови ограничения на грамотността на населението, когато по-възрастното поколение едва прочита текстове в Хангул, а по-младите - трудно да дадат смесени. Нарича се "поколението Хангеул". На второ място, политиката на държавата доведе до рязко намаляване на употребата на ханча в печатни медии, а младите хора се опитват да се отърват от синиките. Тази тенденция се осъществява и в КНДР, където йероглифите вече не се използват и мястото им е заето от идеологически думи от рода на предците. Въпреки това, тези реформи се превърнаха в сериозен проблем, защото държавата заменя думите на китайски произход по различни начини (например, вертикалната писмото в Южна Корея, наречена serossygi сравнение с neressygi КНДР). И накрая, напоследък на езика се наблюдава разпространение на английските заеми поради глобализацията и голям брой южнокорейски потребители на интернет, което доведе до замяната на думи с китайски произход.

Бъдещето на Хангул

Китайски йероглифи, които дойдоха в Корея под формата на ханча в началото на царуването династията Хан, постепенно повлияха на корейския език. Въпреки че даваше писмения език, не беше възможно правилно да се предадат някои думи и граматика, докато не се развие корейската азбука Hangul. След Втората световна война Северна и Южна Корея започнаха да реформират езика в опит да я изчистят от японски думи и исторически китайски заеми. В резултат на това КНДР вече не използва ханча, а Югът няколко пъти промени политиката си към тях, което доведе до лоша собственост на тази система за писане на населението. Въпреки това и двете страни са били в състояние да замени много думи, написани с помощта на китайски йероглифи, корейски и тенденция към увеличаване на използването на Hangeul и думи на корейски произход, което се дължи на ръста на национално съзнание.