Въпреки че вижда око, а зъб или басня, "Фокс и грозде"

Иван Андреевич Крилов работи върху бабите, които вече са написани в древността. Въпреки това, той направи това изключително майсторски, с дял от някакъв сарказъм, характерен за басните. Същото се случи и с известната си превод на баснята "Лисицата и гроздето" (1808), която е тясно свързана с оригиналния La Fontaine, със същото име. Нека бавачката и късата, но тя се вписва в истинския смисъл, а фразата "Макар че вижда едно око, но зъбът не се издига", се превръща в истински крилатен израз.

Съдържание на произведението

След като гладният Фокс (самият Крилов вдигна синонима за "кума") се изкачи в странна градина и там висяха големи и сочни гроздове. Фокс не би било лисица, ако не веднага исках да опитам узрели плодове, и така тя искаше да получите още едно зрънце, че това е не само очите, но дори и на зъбите "възпалени" (В този случай, Иван Андреевич използва интересен глагол, действащ в рамките на като знак на силно желание). Каквото и да бяха яйчниците, те висяха така, сякаш да се качат високо: лисицата към тях и така и ще си отиват, но поне виждат око, да, зъб. Казакът се биеше за един час, скочи, но остана с нищо. Лисицата излезе от градината и реши, че гроздето вероятно не е толкова узряло. Той е хубав, но зелен, дори зрели плодове не могат да се видят. И ако все пак тя успя да опита, там и тогава oskominu (вискозитет в устата) ще запълни.

Морал на бабчето

Както във всеки друг продукт от този тип, не е морално тук, и е установено, че не е пословичен "дори очите на, зъб сърбеж", а в последния ред, който разкажа за погрешни заключения лисица. Съществува мнение, че и ние, когато се опитвате да постигнете нещо, за да се постигне тази цел е не винаги има изход победители, а след това се оплакват и да се сърдят не на себе си, а не на неговата глупост, мързел и несъответствия, както и за обстоятелствата, или такива или други фактори. И наистина, Крилов точно забеляза, че всеки е особен самосъжаление, и след неуспешни опити започваме да се оправдаваме, да кажем, че не искаме да навредим, вместо да продължаваме да се борим, да променяме тактиката. Моралът на баснята може да се отрази в друга поговорка: "Търсете в себе си, а не в селото."

Благодарение на простия език, който пише авторът, читателят ясно разбира смисъла на тази работа. Може да се каже, че баснята е изградена върху някаква опозиция, т.е. първо лисицата се възхищаваше на плодовете и след това започна да търси минусите в тях, за да оправдае техния провал.

Значението на поговорката

Точен морал, интересен сюжет и художествени средства за изразителност не са толкова богати басни. "Макар че окото вижда, но зъбът не се променя" - изразът е не само поговорка, но и второ име на цялото произведение.Това означава нещо, което изглежда близко, достижимо, но е трудно и понякога дори невъзможно да се получи. Подобен израз е равнозначен на обозначаване на цел, сън.

IA Крилов доказва, че работата не е необходимо да заема няколко тома, за да отразява същността на човешкия характер. Поговорката "Макар че окото вижда, зъбът е несметен", а моралността на бабчето предава цялата същност на човешката психология.