Известна легенда: Петел и кукувица в ласкателен диалог

Иван Андреевич Крилов - руски поет, драматург, преводач и академик - е известен по целия свят. Жанрът, в който е особено известен, е басня. Петел и Ку-ку, Лисицата и Crow, The Dragonfly и Мравката, Магарето и славеят - тези и много други образи, метафорично излагане на различни човешки пороци, познати ни от детството.

Как Крилов стана фабулист

За да съчинява басни, поетът става почти случайно: той превежда няколко творения на французина Лафонтен, когото обичаше от ранната си младост, опитът беше успешен. Природният остроумие на Крилов, финото езиково усещане и склонността към добре насочена народна дума съвпадат с ентусиазма за този жанр. Преобладаващият брой от двеста и повече Krylov басни са оригинални, създадени въз основа на личен опит и наблюдения и нямат аналози сред произведенията на други фалулисти.

Всяка нация има своя повече или по-малко известен автор, обогатявайки националната съкровищница с басни и притчи. В Германия това са Лесинг и Сакс, в Италия - Фарно и Вердицоти, във Франция - Одан и Лафонтен. Древногръцкият автор Аезоп играе специална роля в генезиса и развитието на жанра. Навсякъде, откъдето се изискваше да изплюе и точно да се подиграва на явленията, които нарушават и нарушават живота, се появи легенда за спасението. Пещерът и кукувицата в Езоп или друг поет могат да действат под формата на други животни, насекоми или неща, но същността на баснята ще остане непроменена: той излекува неморалността със сатира.

Фейбъл "Кукувицата и петелът"

Парцелът е изграден върху диалога на две зле пеещи птици. Това е много забавна басня. Петела и кукувицата се разхождаха един с друг в пеене. Всеки знае, че крещенето на Кохет изобщо не е мелодично, защото изразът "дават петел", когато става въпрос за счупен глас, не е нищо. Гласът на кукувицата също е трудно да се нарече еуфония. Въпреки това петелът комплиментира кукувицата с първата певица от гората и тя казва, че пее "по-добре от райска птица". Един преминаващ Спароу посочва на интимните събеседници, че колкото и да са преувеличени в хвала, истината е, че тяхната "музика е лоша".

Но може би авторът им се смее напразно и баснята е несправедлива? Петела и кукувицата са добри приятели и се подкрепят взаимно с приятна дума - какво не е наред с това? Нека да разгледаме динамиката на заговора. На първо място кукувицата не е далеч от истината, тя казва, че петелът пее силно и важно. Той в замяна дава по-художествена похвала. Кукувито благоприятно приема ласкателни думи, те са "готови за слушане". Дитирамбите на събеседника стават още по-цветни и напълно неверни, въпреки че Петелът също се страхува, че кукувицата пее "кое е твоето славейче". Тя благодари, ревностна във взаимна хвала и също "според съвестта", уверявайки, че думите й ще бъдат потвърдени от всички. И точно в този момент Спароу отхвърля нежеланите речи на двете птици. Авторът умело подчертава, че заслужените възхвалявания на героите са безсмъртни, че всъщност нито един, нито друг не изпитват възхищението, за което говорят. Защо правят това? Моралът на бабчето "Кукувицата и петел" е очевиден: само защото те получават взаимно ласкателство.

Как започна работата?

Легендата е публикувана в популярния книгата "Сто руски писатели" и е оборудвана с една карикатура, изобразяваща Cuckoo и Cock две съвременниците Крилов - писател Николай Grech и писател Тадеус Българин. Това дует е известен с факта, че и двамата писатели се издигат неуморно в печатни публикации. В оригиналната басня намек за реални събития е по-ярка и морал звучи идеята, че, без значение колко символи или "изгаряне на тамян" помежду си, талантите, от които няма да се увеличи. В заключителната формулировка обаче идеята е извън обхвата на конкретен случай. Благодарение на това, тази басня на Крилов стана толкова актуална. Петелът и кукувицата често се срещат във всеки от нас, когато лицемерно хвалим някого в изчислението, за да получим ласкателни думи в неговия адрес.