Врагът на врага ми е мой приятел: откъде идва този израз?

Много от нас са чули фразата "врагът на врага ми е мой приятел", но не всеки знае откъде произлиза тази фраза, кой е първият, който го е казал. Защо този израз намира толкова активно въплъщение в човешката култура? Защо все още се използва от хората?

Ще се опитаме да намерим отговори на тези въпроси.

Откъде дойде тази поговорка?

Има много версии, където произлиза поговорката "Врагът на врага ми е мой приятел". Някои източници го отнасят към арабската история, като твърдят, че тази фраза е произнесена от принца на арабска страна, предадена от собствените си племена, а след това тежко екзекутирана.

Според историците на литературата най-вероятно този афоризъм се отнася до това източна мъдрост. Това може да се види от разделянето на изречението, основано на отричането: онзи, който е враг на врага ми, става приятел за мен.

Невъзможно е обаче да се разбере кой е авторът на фразата "Врагът на моя враг е мой приятел" днес. Тази поговорка днес може да се разглежда като извадка от ориенталски фолклор, който остава в търсенето в съвременния свят.

Значението на изразяването в живота на хората

В живота на хората често се случва хората да се обединяват, за да отмъстят на обикновения извършител. Такова явление в психологията се нарича "асоцииране на основата на общ мотив". Този мотив може да бъде положителен или отрицателен. В този случай можете да сте приятели с човек, с когото сте обединени от обща омраза и жажда за отмъщение към определен човек.

Обаче такова приятелство всъщност не е приятелство, защото то е само временно обединение на хора въз основа на общ мотив.

Ето защо изразът "Враг на врага ми е мой приятел" е противоречив от психологическа гледна точка. С врага на врага си можете да се съедините временно, но е малко вероятно да сте приятели с него. Ако такова приятелство се случи, това е голяма рядкост.

Същността на този израз в човешката история

Източната поговорка "Врагът на врага ми е мой приятел" най-вероятно се появи в западните страни през века преди последното, когато масовата колонизация на източната Западните страни -Членки. Западните лидери обаче не оценяват целия смисъл на този израз.

Разликата между източната и западната култура се крие във факта, че на Изток напълно различни, отдавна антагонизирани държави могат да се обединят пред външната опасност. Това ще бъде пример за много странно приятелство, но такова временно обединение е възможно.

В съвременния свят геополитиката често прилага този афоризски израз, имайки предвид отношенията между Русия и Китай. Двама от тези велики съседи преживяха различни периоди на взаимоотношенията си, въпреки че те бяха открито враждебни към тях много рядко. Сега отношенията между Китай и Русия са достатъчно топло, което се свързва с присъствието на техния общ враг - Съединените щати.

Китайците като цяло не крият, че САЩ са както конкурент, така и враг за тях. Същото може да се каже по отношение на нашата страна, който след края на "студената война" между Съветския съюз и Съединените американски щати (която официално приключи с помирение на страните) смята, че американците чрез измама не успяха да унищожи Съветския съюз и да поеме контрола над част от руската икономика, вкарвайки на бившия си съперник в бездната на бедствията през 90-те години. 20-ти век.

Ето защо за Китай и Русия поговорът "Враг на врага ми е мой приятел" остава релевантен. Кой го каза - няма значение, важно е, че тя отразява същността на руско-китайските отношения днес.

Експресия в съвременното изкуство и в живота

Афористичният израз, разглеждан от нас, намира своето отражение в произведения на изкуството. Тези произведения са много. Например текстът циркулира в мрежата, авторът на който е Федоров АА - "Врагът на моя враг е мой приятел", който предлага кратка информация за приключенията на вампир.

Съществуват и други произведения, изпълнявани в различни жанрове на изкуството, за които се отнася изразът, разглеждан в тази статия. Това са филми, художествени картини и театрални пиеси.

По принцип този израз намира приложение в човешката култура. Въпросът обаче най-често се поставя под него: е врагът на врага приятел? Възможно ли е или невъзможно, и трябва ли такъв приятел да бъде лекуван с увереност?

Тази парадоксалност дава интерес към този израз, който най-вероятно ще оцелее през века.