Редът на думите и действителното разделение на изреченията. Действително разделяне на присъдата на английски език

Някои фрази и фрази не означават въобще каквото би се получило от простото добавяне на използвани думи. Защо същото изречение може да бъде разбрано по различни начини, ако пренаредите семантичния стрес от една дума на друга? Ако присъдата е в контекста, тогава думите около нея обикновено дават обяснения, които помагат да не се бъркат. Но понякога е много трудно да се направи правилно заключение. Освен това, това много усложнява възприемането на информацията, защото налага твърде големи усилия, за да се подредят местата на изреченията и фразите. Като се вземат предвид проблемите на обяснението и възприятието, е важно да се раздели синтактичното и действителното разделяне на изречението.

Ако не разбирате в движение, какъв вид член на офертата е основен, а някои - зависи и какво говорителя прави изявление на базата на вече известни факти, както и че той иска да се представи като уникална информация - няма да работи не бегъл прочит или стои диалог с събеседник. Ето защо в представянето е по-добре да хармонизирате думите си с някои правила и установени норми, които са присъщи на използвания език. Спор в обратната посока, процесът на асимилация ще бъде по-лесно, ако сте запознати с принципите на логическата форма на оферти и най-често срещаните случаи.

Синтаксис и семантика

Може да се каже, че действителното разделение на присъдите - това е логическата връзка и акцент, или по-скоро тяхното обяснение или откриване. Понякога възникват недоразумения, когато се говори дори на родния им език, а ако става въпрос за операции с чужд език, освен стандартните проблеми е необходимо да се вземат предвид различията в културата. На различни езици един или друг ред на думи традиционно преобладава, а действителното разделяне на присъдата трябва да отчита културните характеристики.

Ако мислите, че в широки категории всички езици могат да бъдат разделени на две групи: синтетични и аналитични. На синтетични езици, много части от речта имат няколко словообразни форми, които отразяват индивидуалните характеристики на обект, феномен или действие спрямо това, което се случва. Съществителните са, например, ценности вид, човек, брой и padezha- за глаголи тези показатели са времена, деклинация и наклон, спрежение, перфектна и т. Д. Всяка дума е към края си или наставка (а понякога и промени в главната директория), съответните изпълнена функция, която позволява на морфемите да бъдат чувствителни към изменението на климата в офертата. Руски език е синтетичен, тъй като логиката и синтаксис на фразите до голяма степен се основава на променливостта на морфема, и възможни комбинации в абсолютно произволен ред.

Има и такива изолирани езици, в който всяка дума съответства само на една форма, а смисъла на изказването може да се предаде само чрез средствата за изразяване на действителното разделяне на изречението като правилната комбинация и ред на думите. Ако пренаредите части от изречението на места, значението може драстично да се промени, защото преките връзки между елементите се нарушават. На аналитични езици части от речта могат да имат словни форми, но техният брой обикновено е много по-малък, отколкото в синтетични. Тук има определен компромис между непроменимостта на думите, строго определения ред на думите и гъвкавостта, мобилността, взаимността.

Дума - фраза - изречение - текст - култура

Текущ и граматичен разделение на присъдата означава, че на практика език има два аспекта - първо, което означава, че е логическа структура, и второ - на действителния дисплей, т.е. синтактична структура. Това се отнася и за елементи на различни нива - отделни думи, фрази, фраза обороти предложения контекста на предложенията за текста като цяло и на неговия контекст. От първостепенно значение е семантичният товар - защото е очевидно, че това е единствената цел на езика. Действителното картографиране обаче не може да съществува отделно, защото от своя страна единствената му цел е да осигури правилно и недвусмислено предаване на семантичния товар. Най-известният пример? - Не можеш да помилваш екзекуцията. В английската версия, че може да звучи така: «Изпълнение е неприемливо тогава obviation» ( «Изпълнение, е недопустимо след obviation», «Изпълнение е недопустимо тогава, obviation»). За по-доброто разбиране на инструкциите, необходими за да се определи дали настоящите членове на групата "изпълняват", "не може да бъде простено", или групата "не може да се изпълни", "прошка".

В тази ситуация е невъзможно да се направи извод без синтактични инструкции за това - т.е. без запетая или друг препинателен знак. Това е вярно за съществуващия ред на думите, но ако изречението прилича на "невъзможно е да се извърши помилване", съответното заключение може да се направи въз основа на местоположението им. Тогава "екзекуцията" би била пряка индикация и "не може да бъде опровергана" - отделно изявление, защото неяснотата на думата "невъзможна" ще изчезне.

Тема, останки и дялове на разделение

Действителното разделение на присъдите включва разделянето на синтактичната структура на логически компоненти. Те могат да бъдат или членове на присъдата, или блокове от думи, които са тясно обединени в смисъл. Обикновено термини като предмет, остатък и терминология са използвани за описване на средствата за действително членство в присъда. Предметът вече е позната информация или фоновата част на съобщението. Рема е частта, на която се акцентира. Тя съдържа само по себе си фундаментално важна информация, без която предложението би загубило своята цел. На руски REMA като правило е в края на изречението. Въпреки че това не е недвусмислено, всъщност REMA може да се намира навсякъде. Въпреки това, когато реумът се намира например в самото начало на изречението, околните фрази обикновено съдържат стилистично или семантично означение.

Правилното определяне на дадена тема и остатък помага да се разбере същността на текста. Единици на разделение са думи или неделими от смисъла на фразата. Елементи, които допълват детайлите на картината. Тяхното признаване е необходимо, за да се възприема текстът не от уста на уста, а чрез логически комбинации.

"Логически" предмет и "логическо" добавяне

В изречението винаги има група от предмети и група от предсказания. Групата на темите обяснява кой изпълнява действието или кой описва предсказанието (ако предикатът изразява състоянието). Групата на предсказанието говори за това, което субектът прави, или по един или друг начин разкрива неговата природа. Съществува и допълнение, прикрепено към предикат - посочва обект или жив предмет, към който преминава действието на субекта. И не винаги е лесно да се разбере какво е субектът и каква е добавката. В зависимост от пасивен глас е логическо допълнение - тоест обектът, върху който се извършва действието. А добавянето е под формата на логически агент - т.е. този, който изпълнява действието. Действителното разделяне на присъдата на английски език разграничава три критерия, чрез които човек може да се увери, че има тема и че има добавка. На първо място, субектът винаги е в съответствие с глагола в лице и номер. На второ място, тя обикновено заема позиция преди глагола, а добавянето - след това. Трето, тя носи семантичната роля на субекта. Но ако реалността противоречи на някои от тези критерии, първо се взема предвид съгласуваността с глаголната група. В този случай добавянето се нарича "логически" субект, а субектът е съответно "логическо допълнение".

Спорове за състава на предсказаната група

Също така, към момента разпределение на наказанието води до много дебати върху това какво представлява група предикат - пряко глаголът, или глагол и сродните притурки към тях. Това се усложнява от факта, че между тях понякога няма ясна граница. В съвременните лингвистиката Предполага се, че предиката, в зависимост от граматични предложения схема - или действителната глагол (основна глагол), или действителната глагол помощно и модален глаголи (модален глагол и помощни вещества) или глагол-Copula и предикатив , а останалата част не е включена в групата.

Инверсии, идиоми и инверсии като идиоми

Идеята, че нашето изявление трябва да предаде, винаги е съсредоточено в определен момент. Действителното разделяне на присъдата има за цел да признае, че тази точка е върхът и трябва да се обърне внимание на него. Ако акцентът е погрешен, може да има недоразумение или неразбиране на идеята. Разбира се, има определени граматически правила на езика, но те описват само общите принципи на формиране на структури и се използват за конструкцията на шаблона. Що се отнася до логичното подреждане на акцентите, често трябва да променяме структурата на изявлението, дори и да противоречи на законите на образованието. И много от тези синтактични отклонения от нормата са придобили статута на "официален". Това означава, че те са утвърдени на езика и се използват активно в нормативната реч. Подобни феномени се появяват, когато освобождават автора от прибягване до по-сложни и прекалено тромави конструкции и когато целта достатъчно оправдава средствата. В резултат речта е обогатена с изразителност и става по-разнообразна.

Някои имитични завои не могат да бъдат предадени като част от стандартната работа на членовете на предложенията. Например, действителното разделяне на присъдата на английски се отчита едно такова явление като инверсията на присъстващите членове. В зависимост от очаквания ефект, той се постига по различни начини. В общ смисъл, инверсията означава преместване на членовете на нестандартно място. Като правило обектът и предикатът стават участниците в обръщанията. Обичайният им ред е предметът, след това предикатът, а след това допълнението и обстоятелствата. Всъщност, интерротативните конструкции са и инверсии в известен смисъл: част от предикат се прехвърля напред от обекта. Като правило се прехвърля несмислена част от него, която може да бъде изразена чрез модален или спомагателен глагол. Обръщането тук служи за една и съща цел - да се направи семантичен акцент върху определена дума (група от думи), да се привлече вниманието на читателя / слушателя към определена подробност на изявлението, да се покаже, че тази оферта се различава от изявлението. Просто тези трансформации са съществували толкова отдавна, те са станали толкова естествено използвани и толкова универсално прилагани, че вече не ги третираме като нещо необичайно.

Разпределение на вторичните членове

Освен обичайните обект предикат инверсия, може да се види представянето на преден план на всеки член на едно изречение - дефиниция, обстоятелства или допълнения. Понякога тя изглежда напълно естествено и осигурява синтактичната структура на езика, а понякога служи като индикатор за смяна на семантичната роля, и води до останалите участници фраза пермутация. Реалното разпределение на изречението на английски език означава, че, ако авторът е необходимо да се фокусира върху всеки детайл, той го поставя на първо място, ако не може да бъде избран интонацията, или ако може да се подчертае, но неяснотата може да се случи при определени условия. Или ако авторът просто няма ефект, който може да бъде получен чрез интонационен подбор. В същото време, често и на граматична основа, съществуват пермутации на обекта и действието.

Ред на думите

За да се говори за различни видове инверсии като средство за разграничаване на една или друга част от едно изречение, човек трябва да разгледа стандартния ред на словото и действителното разделяне на изречението с типичен, шаблон. Тъй като членовете често се състоят от няколко думи и тяхното значение трябва да се разбира само като цяло, ще бъде необходимо да се отбележи и как се образуват съставни членове.

При стандартния сценарий, обектът винаги минава преди предикат. Тя може да бъде изразена чрез съществително или местоимение в общия случай, gerund, infinitive и подчинена клауза. Предикатът изразено от глагол под формата на действителната infinitiva- чрез глагол, не извършва по себе си особено значение с добавянето на семантична glagola- чрез спомагателния глагол и името на представляваната, като правило, съществително в общия случай, местоимението в обективната случай, или прилагателно. Като а спомагателен глагол може да бъде глагол или модален глагол. Номиналната част може също така да бъде изразена еднакво от други части на речта и фразите.

Кумулативно значение на фразите

Теорията за действителното разделение на изречението предполага, че правилно определената единица за разделяне помага да се научи надеждно какво се казва в текста. В комбинации думите могат да придобият ново, нехарактерно или не напълно отделно значение. Например, предлозите често променят съдържанието на даден глагол, но го придават много различни значения, точно обратното. Определяне, както който може да действа напълно различна част на речта, а дори и клаузи, определящи значението на думата, за които те са свързани. Спецификацията ограничава обхвата на свойствата на даден обект или явление и го различава от масата му. В такива случаи реалното разделение на изречението трябва да се направи внимателно и задълбочено, защото понякога връзката е толкова извратено и изчиства време, че предмет на сдружението с всеки клас, като се позовава само на част от изречението, много ни отделя от действителния факт.

Единицата на разделение може да се нарече текстови блок, който без загуба на контекстуални връзки може да се определи чрез херменевтика - това е, което, в качеството на една единствена неделима, или може да бъде перифразирана прехвърля. Значението му може да се задълбочи по-специално или да се намира на по-повърхностно ниво, но не и да се отклонява от неговата посока. Например, ако говорим за движение, трябва да остане движение нагоре. Характер на дейността, включително физически и стилови особености, е запазена, но остава безплатно при тълкуването на данните - което, разбира се, е по-добре да се използва за най-близо до оригиналната версия на полученото, за да разкрие потенциала си.

Търсене на логика в контекст

Разликата в синтактичното и логическо разделение е следната: от гледна точка на граматиката, най-важният член на изречението е субектът. По-специално, действителното разделяне на присъдата на руския език се основава на това твърдение. Въпреки че от гледна точка на някои съвременни езикови теории това е предикатът. Ето защо ние приемаме обобщена позиция и казваме, че основният термин е един от компонентите на граматичната основа. Когато от гледна точка на логиката централната фигура може да се окаже абсолютно всякакъв член.

Концепцията за действителното разделяне на изречението предполага, под основната фигура, че този елемент е ключов източник на информация, дума или фраза, която всъщност подтиква автора да говори (пише). Също така е възможно да се направят по-обширни връзки и паралели, ако вземем изказването в контекста. Както знаем, граматическите правила на английски език уреждат, че изречението задължително трябва да съдържа както предмет, така и предикат. Ако няма възможност или необходимост да се използва настоящият предмет, се използва формалният предмет, представен на граматична основа като неопределено местоимение, например - "Това" или "там". Обаче предложенията често се съгласуват със съседните и се включват в общата концепция на текста. По този начин се оказва, че членовете могат да бъдат пропуснати, дори такива важни като предмет или предсказание, които са ирационални за цялостната картина. В този случай действителното разделяне на присъдите е възможно само извън точките и удивителен знак, а акцепторът е принуден да отиде за изясняване в околния квартал - т.е. в контекста. А на английски има примери, в които дори и в контекста няма тенденция да се разкриват тези членове.

В допълнение към конкретните случаи на употреба в разказите, по организиран начин, такива манипулации се занимават с индикативни присъди (императиви) и възклицания. Действителното разделяне на просто изречение не винаги става по-просто, отколкото в сложни конструкции, тъй като членовете често се пропускат. В извикванията като цяло може да се остави само една дума, често интервенция или частица. И в този случай, за да се тълкува правилно изказването, човек трябва да се обърне към културните особености на езика.