"Всъщност: къде е запетаята? "Наистина ли е" разделени със запетаи?

Има такива завои на руски език, които не могат да бъдат незабавно разкрити, са встъпителни конструкции или членове на присъдата, което, разбира се, създава определена сложност при формулирането на препинателни знаци. Днес разглеждаме един такъв случай. Трябва ли да се разделя със запетаи "всъщност"?

Самата правило

Номинално нищо не може да се обърка. Ако обектът на изследване е встъпителна комбинация и е подобен по смисъла на израза "правилно говорене" и "всъщност", тогава винаги се поставят запетаи. Но когато смисълът е "действително" и "в действителност", тогава запетайките са напълно излишни.

Вероятно читателят беше ужасен от тънкостите на изолацията или обратно, не изолира, нека не се отчайва. Практиката показва, че авторите на художествената литература предпочитат да не разбиват мозъка си над запетаи или да ги използват в този случай.

Освен това, в крайна сметка, всичко, което може да се каже, е много трудно да се разбере дори самият автор дали изразява емоция, т.е. "в действителност" се откроява с черти или установява факта, който се е случил в действителност. Всичко това е много противоречиво и условно. Ами ако имаше един автор. И внезапно има редактор, който вижда текста малко по-различно. Във всеки случай дайте примери:

• - Ван всъщност пие един литър мляко.
• "Аз, всъщност, вече съм натъпкал неща и дойдох да кажа сбогом."

Ментално заменете второто изречение "всъщност" с "строго казано" и нищо няма да се провали.

Единственият проблем е, че тук е възможно и двойно тълкуване. В края на краищата, безименният герой наистина събра неща. Ето защо, каквото и да кажем, е необходимо да се признае мъдростта на авторите на художествената литература, които отрицателно отговарят на въпроса: "В действителност" е разделена със запетая? "

Можете да премахнете дизайна и да забравите за него

Най-лесният начин да се спасите от страданието е да премахнете интроекцията от фразата, дори и да не е така. В много изречения, където има обект на изследване, последният, разбира се, добавя някои цветове, нюанси на смисъл, но те могат да бъдат пренебрегвани, за да се отърве от езиковите мъчения.

Например:

• "Цветът на колата беше наистина син".
• - Лена всъщност можеше да играе Шопен.

Честно казано, във второто изречение все още искам да премахвам запетаи и това от своя страна доказва верността на нашата предишна мисъл: в такива конструкции "всъщност" могат да бъдат премахнати без каквито и да е ограничения и да се повреди смисъла.

Друг начин е да се стремим към по-голяма яснота

Чрез практикуването на езика трябва да напишете изречения, така че да не са двусмислени. С други думи, можете да се отървете от първите думи, дори и да не са въобще. В два примера над нищо няма да се промени, ако премахнем "всъщност", а запетайките няма да имат нищо общо с това - колко е прекрасно!

Ако наистина не можете да се измъкнете от обекта на изследването, тогава можете да го използвате смело. Освен това традицията не настоява за разпределението й, например в такива предложения:

• - Не, Серижо, ти не казваш всичко такова, всъщност всичко е така.
• "Аз не получих" 4 ", всъщност имам" 5 "."

Тук всъщност няма съмнение, след като "всъщност" е поставена запетаята или не. Всичко е очевидно. И когато няма противоположност на две гледни точки, тогава може да се отнася и към двете, и така нататък.

Синоними - това е спасение

Правилният инструмент е да го замени със синоним, или по-скоро семантичен аналог. И това не трябва да бъде заместител един на друг, зашит на сапун. Предложението следва да се смени или с въвеждаща комбинация, или с елемент от изречение, който не е необходимо да бъде изолиран.

Но когато няма повече правомощия да избирате и страдате от въпроса, "в действителност" се разпределя със запетая или не, може да се прибегне до замествания и по този начин да се сложи край на мъките. Опции за подмяна:

• всъщност (обикновено не изисква черти, но авторът може да направи каквото и да е);
• практически (не се нуждае от изолация);
• всъщност (подобно на предишното);
• се оказва (може да се разпредели и може би не зависи от контекста);
• наистина (подобно на предишната).

С други думи, ако можете безболезнено да замените изследователския обект с думи, които са взели първите три позиции в списъка, тогава не са необходими запетаи.

Автор, редактор, читател

Темата е сложна и двусмислена. И всъщност нищо не може да се каже за това, защото тук волята на автора реши много. Читателят като адресат ще приеме позицията на автора. Ако е достатъчно образован, той ще намери обяснение за това защо на едно или друго място "в действителност" е разделено със запетаи или, напротив, не е отделено. Читателят в този смисъл е по-толерантен към редактора.

От друга страна, редакторът може да има различно мнение относно текста, който е пред него. В крайна сметка е важно кой е последният пример, за когото е написано.

Руският език е толкова сложен, че почти всяко трудно правило има няколко изключения, така че не можете да избирате един начин за писане. Когато човек е напълно изтощен и не може да разбере, след като "всъщност" ви е необходима запетая или не, тогава нека се обърне към думата "се оказва". Истината тук също трябва да бъде разгледана в контекста. Например, три изречения:

• - Обаждам го, аз звъня и той, оказа се, спи.
• - Ударя го, чукам, но той всъщност не чува.
• - Той се озовава там, където винаги е мечтал.

Първите два случая изразяват отношението на оратора, а в третия "фактически" по никакъв начин не може да се замени "се оказва", защото значението на изречението "плава".

Но добрата новина е, че не сме уморени от повтарянето, традицията настоява за липсата на препинателни знаци. Следователно, крайният отговор на основния въпрос е следният: не са необходими запетаи.