Хипотеза на езиковата относителност: примери

Хипотезата за езиковата относителност е плод на много учени. Дори в древни времена някои философи, включително Платон, говореха за влиянието на езика, който човек използва при общуване, мислене и мироглед.

Тези идеи обаче бяха най-ярко представени само през първата половина на 20-ти век в произведенията на Сапир и Уорф. Хипотезата за езиковата относителност, строго погледнато, не може да се нарече научна теория. Нито Сапир, нито неговият студент Уорф не формулират идеите си под формата на тези, които могат да бъдат доказани в хода на изследването.

Две версии на хипотезата за езиковата относителност

Тази научна теория има две разновидности. Първият от тях обикновено се нарича "строга" версия. Привържениците на нея вярват, че езикът напълно определя развитието и характеристиките на умствената дейност в човека.

Поддръжниците на друг, "мек" сорт са склонни да вярват, че граматическите категории влияят върху светогледа, но в много по-малка степен.

Всъщност нито професорът от Университета в Йейл, нито Сапир, нито неговият студент Уорф споделиха своите теории за корелацията на мисленето и граматическите структури с всякакви версии. В писанията на двата учени по различно време имаше идеи, които могат да бъдат приписани както на строго, така и на меко разнообразие.

Погрешни преценки

Името на хипотезата за езиковата относителност на Сапир-Уорф също може да се нарече погрешно, тъй като тези колеги в Университета в Йейл всъщност никога не са били съавтори. Първият от тях само представи накратко идеите си по този въпрос. Неговият студент Уорф разработи тези научни предположения по-подробно и засили някои от тях с практически доказателства.

Той намери материал за тези научни изследвания, главно да изучава езиците на коренните народи на американския континент. Разделянето на хипотезата в две версии беше предложено за пръв път от един от последователите на тези лингвисти, които самият Уорф смяташе за недостатъчно опитен по въпросите на лингвистиката.

Хипотезата за езиковата относителност в примерите

Следва да се отбележи, че този проблем беше решен от самия учител на самия Едуард Сапир, Баес, който в началото на 20-ти век опроверга популярната теория за превъзходството на някои езици над останалите в Съединените американски щати.

Много лингвисти по това време се придържаха към тази хипотеза, според която някои по-слабо развити нации са на такова ниско ниво на цивилизация поради примитивността на средствата за комуникация, които използват. Някои от привържениците на това виждане дори препоръчват местните жители на Съединените американски щати, индийците, да бъдат забранени да говорят в диалектите си, защото това според тях възпрепятства тяхното образование.

Баез, който сами изучава аборигенската култура в продължение на много години, опроверга допускането на тези учени, доказвайки, че няма примитивни или силно развити езици, тъй като всяка мисъл може да бъде изразена чрез всеки един от тях. Ще се използват само други граматически инструменти. Едуард Сепир е бил в много отношения последовател на идеите на учителя си, но той е бил на мнение, че особеностите на езика в достатъчна степен влияят на световния външен вид на хората.

Като един от аргументите в полза на неговата теория, той даде следната мисъл. На земното кълбо няма и няма два езика достатъчно близо един до друг, в които човек може да произведе буквален превод, еквивалентна на оригинала. И ако феномените са описани с различни думи, тогава и представителите на различните народи мислят различно.

Като доказателство за неговата теория Baes и Whorf често цитират следния интересен факт: за определянето на сняг на повечето европейски езици има само една дума. В диалекта на ескимосите този природен феномен се обозначава с няколко дузини термини, в зависимост от цвета, температурата, последователността и т.н.

Съответно, представители на тази нация на север възприемат снегът, който току-що е паднал, и този, който лежи няколко дни, не като едно цяло, а като изолиран феномен. В същото време повечето европейци виждат това природно явление като едно и също вещество.

критика

Опитите да се опровергае хипотезата за лингвистичната относителност в повечето случаи са имали природата на атаки срещу Бенджамин Уорф, защото той нямаше научна степен и следователно, според някои, той не можеше да се занимава с изследвания. Такива обвинения обаче са сами по себе си некомпетентни. Историята знае много примери, в които големи открития са направени от хора, които не са свързани с официалната академична наука. В защита на Уорф и факта, че неговият учител Едуард Сепир признал произведенията си и считал този изследовател за квалифициран експерт.

Хипотезата на Уорф за лингвистичната теория на относителността също е била подложена на множество атаки от опонентите му, защото учените не анализират връзката между характеристиките на езика и мисленето на неговите превозвачи. Много от примерите, на които се основават доказателствата на теорията, са като анекдоти от живота или имат характер на повърхностни преценки.

Случаят в склада на химикалите

При представянето на хипотезата за езиковата относителност, между другото се цитира и следния пример. Бенджамин Лий Уорф, специалист в областта на химията, в младостта си работи в едно от предприятията, където има склад за запалими вещества.

Тя беше разделена на две стаи, едната от които съдържаше резервоари запалима течност, а в другия същите танкове, но празни. Работниците в завода предпочитат да не пушат в близост до кабинета с пълни кутии, докато съседният склад не им причинява страх.

Бенджамин Уорф, специалист по химия, знаеше добре, че един много опасен резервоар не е напълнен със запалима течност, но съдържа останките от него. Те често образуват експлозивни изпарения. Ето защо, пушенето в близост до тези контейнери застрашава живота на работниците. Според учения, всеки от служителите е добре запознат с особеностите на тези химикали и не би могъл да не осъзнава предстоящата опасност. Въпреки това, работниците продължиха да използват като стая за пушачи стая в непосредствена близост до опасен склад.

Езикът като източник на илюзии

Ученият отдавна е мислил за това, което би могло да причини такова странно поведение на работниците в предприятието. След продължително обсъждане автор на хипотезата на езиковото относителността стигнах до заключението, че персоналът чувствах безопасността на тютюнопушенето на подсъзнателно ниво в близост до резервоара незаети поради измамната думата "празен". Това повлия на поведението на хората.

Този пример, поставен от автора на хипотезата за лингвистична относителност в едно от неговите творби, многократно е бил критикуван от противниците. Според много учени, този единичен случай не може да бъде доказателство за такава глобална научна теория, толкова по-причината неблагоразумна поведението на работниците, корен, най-вероятно, не е в особеностите на езика им, и по-банални стандартите за безопасност пренебрежение.

Теория в тези

Негативната критика на хипотезата за езиковата относителност е изиграла в полза на самата теория.

По този начин най-усърдните опоненти Браун и Леннеберг, които обвиняват този подход в отсъствието на структура, разкриват две основни теми на неговата теза. Хипотезата за езиковата относителност може да бъде обобщена, както следва:

1. Граматическите и лексикални черти на езиците засягат мнението на техните носители.
2. Езикът определя формирането и развитието на мисловните процеси.

Първата от тези разпоредби формира основата на мека интерпретация, а втората - строга.

Теории на мисловните процеси

Като се има предвид накратко хипотезата за езиковата относителност на Сапир-Уорф, заслужава да се отбележат различните тълкувания на феномена на мисленето.

Някои психолози са склонни да го възприемат като един вид вътрешна реч на човек и следователно може да се приеме, че тя е тясно свързана с граматичните и лексикални черти на езика.

От тази гледна точка хипотезата за езиковата относителност се основава. Други представители на психологическата наука са склонни да възприемат мисловните процеси като явления, които не са засегнати от никакви външни фактори. Това означава, че те са еднакви за всички човешки същества и ако има някакви разлики, те нямат глобален характер. Това тълкуване на този въпрос понякога се нарича "романтичен" или "идеалистичен" подход.

Тези имена са прилагани от тази гледна точка, защото те са най-хуманистични и считат възможностите на всички хора равни. Въпреки това, в момента голяма част от академичната общност предпочита първия вариант, т.е. признава възможността за езиково влияние върху определени характеристики на човешкото поведение и светоглед. По този начин може да се каже, че много съвременни лингвисти се придържат към мекия вариант на хипотезата за езиковата относителност на Сапир-Уорф.

Влияние върху науката

Идеите за езиковата относителност са отразени в много научни трудове на изследователи в различни области на знанието. Тази теория предизвиква интерес както сред филолозите, така и сред психолозите, политолозите, историците на изкуството, физиолозите и много други. Известно е, че съветският учен Лев Семьонович Виготски е запознат с произведенията на Сапир и Уорф. Известният създател на една от най-добрите учебни помагала в психологията е написал книга за влиянието на езика върху човешкото поведение, основана на изследването на тези два американски учени от Университета в Йейл.

Лингвистична относителност в литературата

Тази научна концепция е основата за парцелите на някои литературни произведения, включително фантастичния роман "Аполон 17".

И в анти-утопичната работа на класиката на британската литература Джордж Оруел "1984" героите разработват специален език, в който е невъзможно да се критикуват действията на правителството. Този епизод на романа е вдъхновен и от научни изследвания, известни като хипотезата за езиковата относителност на Сапир-Уорф.

Нови езици

През втората половина на 20-и век някои езиковеди се опитват да създават изкуствени езици, всеки от които е предназначен за конкретна цел. Например, едно от тези средства за комуникация е предназначено за най-ефективното логическо мислене.

Всички инструменти на този език са предназначени да предоставят на хората, които го говорят, способността точно да се направят изводи. Друго създаване на лингвисти е било предназначено за комуникация между представителите на справедливия пол. Създателят на този език също е жена. Според нея лексикалните и граматични черти и творчеството й дават възможност да изразим най-ясно мислите на жените.

програмиране

Постиженията на Sapir и Whorf се използват многократно от създателите на компютърни езици.

През шейсетте години на 20-и век хипотезата за езиковата относителност е подложена на силна критика и дори подигравка. В резултат на това интересът към него изчезна в продължение на няколко десетилетия. Но в края на 80-те години редица американски учени отново насочиха вниманието си към забравената концепция.

Един от тези изследователи беше известният лингвист Джордж Лакоф. Едно от неговите монументални произведения е посветено на изучаването на такива средства за художествена експресивност, като метафора в условията на различни граматики. В своите писания той разчита на информация за характеристиките на културите, в които функционира определен език.

Можем да кажем с увереност, че хипотезата за езиковата относителност днес е релевантна и на нейно основание и в момента се правят открития в областта на лингвистиката.