Съвременна социология

Съвременната социология включва много научни училища и индивидуални упражнения, всеки от които обяснява същността на социологическата наука по свой начин. Съществуват и доста дефиниции на социологията на настоящия етап. Най-често срещани са определенията като "науката за законите на преминаването и развитието на социалните процеси и социалните общности, механизмът на взаимоотношенията между хората и обществото", "науката за законите за формирането, развитието и съществуването на обществото и обществените отношения".

Съвременна социология нарича своето обектно общество или индивидуални социални феномени. Социологията проучва не само самите феномени, но и най-често срещаните им свойства, които не се разглеждат от другите социални науки (история, философия - София, психология, политическа икономия, теософия на закона).

В това отношение можем да заключим това модерна социология Има отделна наука за общите закони на социалните феномени и техните общи свойства. В изследванията социологията не се основава просто емпиричен опит, но и теоретично ги обобщава.

Социологията изучава не само човек като цяло, но изследва целия свят на неговото съществуване, към който социална среда, общност, в която е включена, социални връзки, начин на живот, социални действия. Социологията разглежда света като система. Подобна система се разглежда не само като функционираща и развиваща се, но и като оцеляла криза. Съвременната социология се опитва да изучи причините за кризата и се опитва да открие възможни начини за излизане от нея и една, която ще бъде най-малко болезнена за обществото и най-обещаваща.

Характеристики на съвременната наука се крие във факта, че той се опитва да реши най-острия проблем на нашето време - оцеляването на човечеството за възможностите за по-нататъшно обновление на цивилизацията и издигането й на по-напреднал етап от отношенията. Социологията се стреми да се справи с тези проблеми не само на световно равнище, но и на равнището на отделните социални общности, социалните институции, като учи социално поведение физически лица. Тази наука изследва етапите на формиране, прогресивно развитие и сегашното функциониране на обществата и общностите на хората. Същевременно същността на явленията и техните причини се търсят в дълбоките социални процеси, отношенията между личностите и общностите.

Насоки на съвременната социология се различават според два критерия. Всички училища от съвременната социологическа наука са разделени на две групи. Това е микросоциологически и макросоциологически теории.

В последната група най-голямо влияние упражнява теорията на социалния конфликт и структурния функционализъм. Всички училища разчитат на постиженията на съвременната наука.

Основите на структурния функционализъм водят Толкот Парсънс, който предлага да се гледа обществото като система, състоящ се от взаимосвързани функционални елементи. Към тези елементи той се позовава на личности, колективи, групи и други общности, между които има връзка. В тази теория акцентът е върху стабилността на социалните системи и еволюционните форми на тяхното развитие.

Теорията на социалния конфликт (конфликтологичното направление на социологията) се е развила в противовес на структурния функционализъм. Най-известните представители на тази посока са Л. Козер и Р. Дарендорф.

Козер е автор на теорията за позитивно-функционалния конфликт, според който стабилността на социалната система предполага наличието на задължителна борба на интереси, проявена в социални конфликти и сблъсъци. Дариндорф разработи концепцията за модел на конфликт за развитието на обществото. Основните постулати на неговата теория водят до следното: обществото е в постоянен процес на промяна, конфликтите са неизбежни, всички отделни елементи на обществото допринасят за промените и интеграцията му, в обществото някои членове винаги доминират други.

Микросоциалните теории са насочени към изучаване на поведението на индивидите в техните социални взаимоотношения. Основните теории на микросоциализма включват феноменология, символичен взаимодействие, теория на социалния обмен, етнометодология.

Символичният взаимодействие (Джордж Хърбърт Мийд) казва, че хората действат въз основа на символични значения, които трябва да бъдат интерпретирани. Феноменологията (Алфред Шуц) изследва социалната реалност чрез изучаване на ежедневието на индивидите. Етнометодологията (Харолд Гарфинкъл) разглежда реалността като резултат от интерпретивната дейност на хората. Теорията за социалния обмен (Джордж Хомънс) се основава на принципите на бихейвиоризма за обясняване на социалните процеси.