Социална адаптация: проблеми и решения

Социалната адаптация е процес, при който личността или социална група се адаптира към непрекъснато променящите се социалната среда. С други думи, това е приспособяване на човек към социална група или общество, в което живее или ще живее.

Осъществявайки се в определена група и следвайки установените норми на тази група, човек в процес на адаптация може да бъде почитан и уважаван, но унищожаването на тези норми, като не ги подчинява, може да бъде отхвърлено от групата. Всеки човек зависи в по-голяма или по-малка степен от хората, които го обкръжават, така че адаптацията има голямо влияние върху развитието на човека като човек.

В обществото има установени норми и закони, които всеки е длъжен да изпълнява. Но има неписани закони и правила, присъщи единствено на тази или онази група от обществото. Например, едно дете, отишло в детска градина, трябва да се адаптира към група от своите връстници. По-сериозни проблеми се появяват на първокласника, когато не посещава детската градина, и веднага ходи на училище. Човек обикновено принадлежи към няколко социални групи едновременно и той трябва да отговаря на изискванията на всеки един от тях. Например, възрастен в семейството е глава на семейството, а на работното място - представител на някаква професия или длъжност. Във всяка от социалните групи човек трябва да се адаптира към нормите и правилата, които са присъщи на всеки от тях. Това означава, че адаптацията е постоянен процес.

Човек, който може бързо да се адаптира, се нарича нормален, но за различни социални групи тази концепция може радикално да се различава. Проблемите с адаптацията могат да възникнат, преди всичко, поради приетите в обществото правила. Например, чужденците могат да имат проблеми поради различията в културата и нормите на поведение, приети в родната им страна. Проблемите могат да възникнат поради индивидуалните характеристики на дадено лице. Например, тих, срамежлив и плах човек не може да бъде лидер в отбора.

Юношите също имат много проблеми, свързани с адаптирането. Лицето, което влиза в самостоятелен живот, обикновено има два основни проблема: как да определиш мястото в заобикалящия ви живот и как да намериш смисъла на живота. Социалната адаптация на личността на отделните юноши е много трудна: те постоянно се притесняват за мястото си в живота, за целта на тяхното съществуване, за значението на тяхното съществуване на тази земя. И почти никой от възрастните не може да помогне на тийнейджър в това. Ето защо в юношеството има толкова много самоубийства.

Проблеми с адаптирането възникват при възрастните хора. В пенсионна възраст понякога има "депресия, свързана с възрастта". Той изпитва дълбока криза, преживял остро поради много неща, има много конфликти с другите. Възрастният човек е повлиян от факторите на етапите на живот, когато анализира живите години. Понякога по това време той не очаква нищо повече от живота, не разчита на нищо, очаква само нещастие. И в този труден период такъв човек изисква специално внимание, подкрепа, участие. Социалната адаптация на човек в обществото е безболезнена, като се вземат предвид както здравните фактори, така и социални фактори. Адаптирането на зависимостта изисква самота.

Адаптивните проблеми често могат да причинят такъв интензивен стрес, че в резултат на това възникват здравословни проблеми: неразположение, нервност. Понякога при определени условия тези проблеми са причинени от сериозни заболявания като астма, язви, артрит. Емоционалното свръхексплоатация може да предизвика душевна болест.

Социалната адаптация може да предизвика особени проблеми за децата на чужденците, живеещи временно в страната ни. Несъответствието на човешките роли в различните социални групи също може да доведе до проблеми.

Особено често има проблеми с адаптацията в обществото при инвалиди. За хората с увреждания, хората с увреждания създават много проблеми, особено за хората с увреждания. Тези хора стават специални социално-демографска група. Те имат ниско ниво на доходи, ниска възможност за получаване на образование, почти никаква заетост на работа. Повечето хора с увреждания не създават свои собствени семейства, нямат интерес към живота, желание да направят нещо полезно и необходимо. Ето защо социалната адаптация на хората с увреждания трябва да бъде насочена към въвеждане на идеята за равни права и възможности за хората с увреждания в общественото съзнание. Докато това се случи, човек с увреждания не може да бъде в "потока" на обществения живот.

От всичко казано по-горе може да се твърди, че социалната адаптация е холистична структура, която има свои специфични проблеми, чието решаване ще доведе човек до възможността да се развие и да се промени.