Възприемане на времето

Психологията на възприемането на времето е една от най-интересните и малко изследвани теми на психологията. Много философи и психолози смятат, че времето е субективно понятие. Часовете, минутите и секундите са създадени от човека само за удобство при организирането на техните дела. Всъщност такова разделение няма значение за нашия вътрешен свят.

Времето за нас протича съвсем различно, в зависимост от вътрешното състояние, от възрастта. В някои минути остаряваме по-бързо, в някои - по-бавно. Много хора мечтаят да спрат времето или най-малко да забавят работата си. В края на краищата тя неизбежно ни приближава до старостта и смъртта.

Помислете какво се крие в основата на нашето възприемане на потока от време.

IM Сеченов, въз основа на експерименталните данни, твърди, че психофизиологията на възприемането на времето е свързана с слухови анализатори и слухова памет. В много отношения възприемането на времето зависи от кинестетичните усещания. Те са отговорни за точното определяне на интервалите от време за работата на така наречения вътрешен часовник.

Човешкият живот в традиционните култури е по-подчинен на природните цикли. И само с появата на технологичния прогрес и цивилизацията хората започват да асимилират социалните стандарти за продължителността на времето, които съставляват системата от времеви везни и мерки.

Не е необичайно човек, който не е свързан със специфичен график в живота си, "превключва" към индивидуалното възприемане на времето, нещо, което пасва на тялото и психиката му. Следователно имаме определени вътрешни механизми, които контролират възприемането на времето, но обикновено не ги забелязваме, тъй като те са подчинени на общоприетата измервателна система. С други думи, за всеки човек възприемането на времето се състои от две характеристики. На първо място, това възприятие собствени вегетативни процеси и доброволни движения, и второ, то е система на социални стандарти, разработени в култура.

Защо в детството времето тича по-бавно, отколкото в зряла възраст? Има една гледна точка, че характеристиките на възприемането на времето зависят от новостта на получената информация и настроението за живот в настоящия момент. Детето непрекъснато получава и обработва нова информация, той е напълно потопен в настоящето, докато пълнолетното лице действа "на машината", без да полага усилия за възприемането на новото. Забавянето на субективното усещане за време е възможно, ако сте наясно с всеки жив момент. Това повишава качеството на осведомеността и качеството на живот, респективно, независимо от броя на живите години, животът ще се почувства по-пълно и по-дълго.

Възприемането на времето винаги зависи от емоционалното ни участие в процеса и дълбочината на живота му. Например, при скучно събитие, където сме "отделени" от времето, времето се проточва немислимо бавно. Ако станем участници в вълнуващи събития, часовете минават като един миг. В този случай, в ретроспекция, всичко се оценява обратното. Смущаващите събития не се запомнят или се възприемат като бързо прелети, а интересни се запомнят от дълго време и се чувстват по-дълго.

Психофизиологичните механизми на възприятие, които стоят в основата на тази характеристика, са както следва. Колкото по-активизирани са процесите на възбуждане в мозъчната кора, толкова по-бързо е метаболизмът в организма, поради което чувстваме, че часовникът върви по-бързо. Ако преобладават процесите на инхибиране, метаболизмът се забавя и времето преминава субективно бавно.

Възприемането на времето зависи и от характеристиките на професията на човека и дори от неговата религия. Известно е, че на Запад и на Изток има два различни модела на възприемане във времето. В западните страни времето е линейно и е насочено към бъдещето. На Изток, сегашният момент, дълбокото му възприятие и живот е от голямо значение.

Също така при ситуации, свързани с опасност, времето се променя. Всички процеси в тялото стават многократно по-бързи и човекът успява да направи това, което не би могъл да направи при други обстоятелства. В резултат на това, субективно, може да изглежда, че времето е спряло.

За планиране на действията във времето, фронталните лобове на мозъка отговарят и когато са ранени, човек губи такава способност.

Проучването на времето е интересна и многообразна тема, много работи са посветени на него. Проблемът с изминалото време се изследва както от физици, така и от философи. Досега обаче много неща остават неясни за науката, така че в тази област човек все още не е направил много интересни открития.