Основните черти на литературния език

Литературният език е не-диалектна форма на съществуване (подсистема) на националния език, характеризираща се с определени черти. Те включват кодификация, нормативна, стилистична диференциация, многофункционалност, както и висок престиж в обществото, сред носителите му.

В тази статия ще разгледаме характеристиките на литературен език, неговите функции, както и самата концепция, нейните свойства и определение.

Литературният език е основното средство, което служи на социалната среда в комуникативните нужди. Той се противопоставя на другите, които не са кодифицирани подсистеми - диалекти, градски народен език (с други думи - градско койне), както и социалната и професионалната жаргон.

Два начина за дефиниране на концепцията

Книжовен език като понятие може да се определя от езиковите характеристики, които са присъщи на тази подсистема на национален език, както и чрез определяне на границите на общия брой на хората, които са носители на тази подсистема, което го отделя от общото тегло на хората, говорещи този език. Първият е лингвистичен начин за дефиниране, а вторият е социологически.

Литературен език от гледна точка на В.В. Виноградов

От гледна точка на В. Виноградова, литературен език е общ език, на който има писмен език на определен народ или няколко от тях. Това означава, че тя включва езика на всички културни прояви, все по-изразено само писмено, но понякога устно, както и литература, журналистика, наука, писане и ежедневна комуникация, образование, официален и бизнес документи. Следователно, съществуват различни форми на това, като устно-разговорна и писмена книга.

Различни термини, свързани с тази концепция

Този термин е свързан в своя произход с такава представа като "литература", а в етимологичен смисъл означава, че той се основава на "писмото", т.е. на писмото. Следователно това е писмен език. И истината, ако разгледаме езика на Средновековието, ще говорим само за езика на писането, за съвкупността от текстове, които имат литературна цел. Други признаци на литературния език произтичат от това определение с помощта на термина, затова изглеждат разбираеми и логични.

Многобройните термини, които лежат по този въпрос, са само стриктни опити да се измъкнем от задънената улица формална логика: концептуалните атрибути са почитани за принадлежността към несъществуващ обект и самият той се определя чрез тях. Характеристиките на литературния език ще бъдат разгледани по-долу.

Литературен език като функция на националния

От многото дефиниции е най-приемливо да се дефинира като функция на националния език. Тоест, литературният е само един вид използване на руския език, а не отделен, независим език. Това разбиране се крие в основната теория на научната традиция, тя се определя от историческия подход към анализа на литературния език. В същото време това тълкуване обяснява съществуването и развитието на различни сфери на "културно говорене", тъй като съществуването на литературен език като термин е оправдано. Всъщност последната е само форма на съществуване на национален (фолк) език, а не само реч в тесния смисъл на думата. С течение на времето разговорните форми бяха заменени от все по-развиващите се "културни", подборът на езиковите форми като структура на езика се развива и представлява основното съдържание на този исторически процес.

Основните черти на литературния език ще разгледаме по-долу. Да кажем няколко думи за езиковите функции.

Многофункционалност на руския език

Понятието и атрибутите на литературен език произтичат от неговите функции. Всеки достатъчно развит език има две основни разновидности с цел използване: жива реч и литературен език. От детството си усвоихме разговорно слово. Развитието на втория сорт се осъществява непрекъснато, през целия живот и развитие на човека, до неговата много старост.

Руският език днес е многофункционален, т.е. той се използва в различни сфери на човешката дейност. Функционално средствата на литературния език (граматически конструкции, лексика) също са диференцирани. Използването на езикови инструменти зависи пряко от вида на комуникацията. В литературния език (знаците на руския литературен език ще намерите малко по-късно), има две основни функционални разновидности: книга и разговор. Съответно книгата и говореният език се отличават. В устната реч има три стила на произношението: разговорни, неутрални и пълни.

Основното свойство, което характеризира книговия език, е способността да се запази текстът и следователно да служи като средство за комуникация между различните поколения.

Неговите функции са многобройни, както и знаците, нормите на литературния език, всички те стават по-сложни с развитието на обществото.

Водещата роля на литературния език

Сред другите сортове, които се наблюдават на националния език (социални и териториалните диалекти, народна, жаргони), това е литературен език, който неизменно играе основната роля. Той съдържа оптималните начини за назоваване на обекти и концепции, изразяващи емоции и мисли. Има непрекъснато взаимодействие между него и други сортове на езика, не-литературни. В разговорен говор това се проявява най-ясно.

По този начин литературният език е в основата на културата на нашата реч, както и най-висшата форма на съществуване на националния език. Използва се в медиите, образованието, литературата, културата. Поддържа различни области на човешката дейност: наука, политика, формално-бизнес комуникация, законодателство, междуетнически, ежедневна комуникация, телевизия, печат, радио.

Знаци на литературния език

Със самия термин ние го подредихме. Нека сега отбележим основните характеристики на литературния език. Тази стабилност (т.е. стабилност), дръжки (защото това е езикът, на който е бил лекуван от различни майстори думи: учени, поети, писатели, общественици), задължителен за всички хора, които са носители на езика, наличието на определени функционални стилове, както и нормализиране. Ето най-важните признаци на литературния език.

нормализиране

Нормализацията означава определен определен начин на изразяване, който отразява исторически установените модели на развитие на даден литературен език. Тази функция се основава на самата езикова система и се осигурява от най-добрите примери на литературни произведения. Образователната част от населението предпочита стандартизирания начин на изразяване. Като набор от специфични правила за използването на думите нормата е необходима, за да се запази общото разбиране и целостта на националния език, за да се предаде информация от поколение на поколение. Ако не съществува, подобни промени биха могли да се появят на езика, в резултат на което хората, живеещи в различни части на нашата страна, ще престанат да се разбират взаимно.

Обработка и кодификация

Знаците на литературния език също се обработват и кодифицират. Обработката става като резултат от подбора и целенасоченото, всичко най-добро в себе си. Изборът се извършва в процеса на използване на националния език в резултат на проучвания, провеждани от общественици, учен-филолози.

Кодификацията означава последователността на нейните норми в научната литература. Тя се изразява в наличието на подходящи граматически речници, както и в други книги, които съдържат правила за използване на езика.

Тези признаци на литературен език също изглеждат много важни.

Други признаци

Знакът на стилистичното разнообразие предполага съществуването на разнообразие от функционални стилове.

Литературният език също се характеризира с обща употреба и разпространение, съответствие с обичаите, използване и възможности на дадена езикова система.

Разгледахме основните характеристики на руския литературен език. Една от основните задачи реч култура е да го защитим, както и неговите норми, защото литературният език обединява целия народ в езиковия план. Водещата роля при неговото създаване неизменно принадлежи на напредналата част от населението.

Какъв литературен език трябва да бъде?

Разбира се, литературният език трябва да бъде общоприет, тъй като той трябва да може да възприема всички членове на обществото. Той трябва да бъде толкова разработен, че да може да обслужва основните сфери на човешката дейност. Важно е да държите лексикални, граматични, акцентивни и ортопедните норми език. Ето защо една много сериозна задача, пред която са изправени лингвистите, е разглеждане на всяко ново, което се появява в литературния език, от позицията на съответствие с общите му тенденции за езиково развитие, както и с оптималните функционални условия.

Колкото по-точна и точна е речта, толкова по-достъпна е тя за разбиране, толкова по-изразителна и красива е, толкова повече засяга читателя или слушателя. За красиво и правилно изразяване трябва да спазвате определени логически закони (доказателства, последователност), както и нормите на нашия литературен език, единството на стила, да се грижим за еуфонията и да избягваме повторението.

Основните черти на литературното произношение на руския език се формират на основата на централните руски диалекти, тяхната фонетика. Днес, под натиска на нормализирани, литературни диалекти се унищожават.