Литературният език е ... Историята на руския литературен език

Литературен език - това е едно, на което има писмен език на определен народ, а понякога и на няколко. Това означава, че на този език има училище, писане, социално взаимодействие, за да се създаде официален бизнес документи, научни трудове, художествена литература, журналистика, както и всички други прояви на изкуството, които са изразени с думи, често писмено, но понякога устен , Следователно, устно-разговорните и писмени книжни форми на литературния език са различни. Тяхното взаимодействие, корелация и възникване са предмет на определени закономерности в историята.

Различни определения на понятието

Литературният език е феномен, който по свой начин е разбран от различни учени. Някои смятат, че това е национално, просто дума, обработвана от майсторите, т.е. писатели. Поддръжниците на този подход означават преди всичко концепцията за литературен език, отнасяща се до новото време и в същото време сред народите с богато представена фантастика. Според други, литературният език е книга, написана, която се противопоставя на живата реч, т.е. говоримия език. Основата на това тълкуване са тези езици, в които писането е старо. Други обаче смятат, че това е език, който е общовалиден за определен народ, за разлика от жаргон и диалект, които нямат такава обща валидност. Литературният език винаги е резултат от съвместната творческа дейност на хората. Това е кратко описание на тази концепция.

Връзка с различни диалекти

Особено внимание трябва да се обърне на взаимодействието и корелацията на диалектите и литературния език. Историческите основи на някои диалекти са по-стабилни, толкова по-трудно е за литературен език да се обедини езиково всички членове на нацията. Досега диалектите успешно се конкурират с общия литературен език в много страни, например в Индонезия, Италия.

Концепцията взаимодейства и с езиковите стилове, които съществуват в границите на който и да е език. Те са разнообразие от него, които се развиват исторически и в които има набор от характеристики. Някои от тях могат да се повтарят и в други различни стилове, но уникалната функция и определена комбинация от характеристики отличават един стил от другите. Днес голям брой говорители използват разговорни и разговорни форми.

Различия в развитието на литературния език сред различните народи

В Средновековието, както и в съвременните времена, историята на литературния език се развива различно между различните народи по различни начини. Сравнете, например, ролята на която беше с латинската култура в Германия и латинци ранното средновековие, функциите, изпълнявани в Англия, френски език, преди 14-ти век, взаимодействието на латински, чешки, полски език през 16 век, и т.н.

Развитието на славянските езици

В епохата на формиране и развитие на нацията се развива единството на литературните норми. Най-често това се случва първо в писмен вид, но понякога процесът може да се осъществи едновременно писмено и устно. В руската държава от периода 16-17 век е започнала работа за канонизиране и рационализиране на нормите на бизнес-държавния език заедно с формирането на единни изисквания на разговорната Москва. Същият процес се случва и в други Славянски държави, в която има активно развитие на литературния език. За сръбски и български език това е по-малко характерно, тъй като в Сърбия и България не съществуват благоприятни условия за развитието на бизнес канцеларски и държавен език на национална основа. Руски, заедно с полски и до известна степен чешки е пример за националния славянски литературен език, който е поддържал връзка с писаното древно.

Станете по пътя на почивка със старата традиция национален език - тя е сръбско-хърватска, а също и отчасти украински. Освен това има славянски езици, които не се развиват непрекъснато. На определен етап това развитие бе прекъснато, така че появата на национални езикови особености в някои страни доведе до прекъсване с древната стара писмена традиция или по-късно - това са македонските белоруски езици. Нека разгледаме по-подробно историята на литературния език в нашата страна.

История на руския литературен език

Най-старият от литературните паметници, които са оцелели, датира от 11-ти век. Процесът на трансформация и формиране на руския език през 18-19 век възниква въз основа на противопоставянето му на френския език - на езика на благородните. В творбите на класиката на руската литература активно се проучват неговите възможности, въвеждат се нови езикови форми. Писателите подчертават богатството си и посочват предимствата по отношение на чуждите езици. По този въпрос често възникват спорове. Налице са например спорове между славяфили и западняци. По-късно през съветските години беше подчертано, че нашият език е езикът на строителите на комунизма, а по време на управлението на Сталин дори беше проведена цяла кампания за борба с космополитизма в руската литература. И в настоящия момент продължава да се формира историята на руския литературен език в нашата страна, тъй като нейната трансформация непрекъснато се осъществява.

Устно народно изкуство

Фолклорът под формата на думи, притчи, епоси, приказки с корените си се връща към далечната история. Проби фолклор, предавани от поколение на поколение, от уста на уста, както и съдържанието на фини им настройка, така че само най-останаха стабилни комбинации и форми на актуализираната език като развита.

И след като се появи писането, устното творчество продължи да съществува. Към селския фолклор в съвременните времена са добавени градските и работещите, както и крадците (т.е. затворническите лагери) и армията. Устното народно изкуство днес е най-широко представено в анекдотите. Той засяга и писмения литературен език.

Как се развива литературният език в Древна Рус?

Разпространението и въвеждането на писането в Русия, което доведе до формирането на литературен език, обикновено се свързва с имената на Кирил и Методий.

В Новгород и други градове от 11-15 век в курса бяха брезови буци. По-голямата част от оцелелите са лични писма, които са от бизнес характер, както и документи като съдебни записи, търговци, разписки, завещания. Има и народни (инструкции за икономиката, гатанки, училищни шеги, парцели), литературни и религиозни текстове, както и запис, носеше характер обучение (детски драсканици и рисунки, училищни упражнения, складове, Морз).

Въведена през 863 г. братята Кирил и Методий Църква славянската писменост се основават на език, като Старобългарски език, които са настъпили в началото на диалектите южнославянските, или по-скоро, от стария български език, неговият македонски диалект. Литературната дейност на тези братя е преди всичко в превеждането на книгите на Стария и Новият завет. Учениците им били прехвърлени от гръцки в църковнославянския комплект от религиозни книги. Някои учени смятат, че Кирил и Методий въвеждат Глаголик, а не кирилица, а последният вече е разработен от техните ученици.

Църковна славянска

Езикът на книгата, а не разговорен, беше църковно славянски. Той се разпространява сред много славянски народи, където е действал като език на църковната култура. Църква на славянската писменост се разпространява в Моравия при западните славяни, в Румъния, България и Сърбия - южен в Чехия, Хърватия, Влашко, както и в Русия, с приемането на християнството. Църковна славянска беше много различен от говоримия език, текстовете бяха подложени на промяна в кореспонденцията, постепенно бяха облъчени. Думите, които се приближаваха до руснаците, започнаха да отразяват характеристиките, характерни за местните диалекти.

Първите граматически книги са събрани през 1596 г. от Лавренти Зинани и през 1619 г. от Мелетий Смотрички. В края на 17-ти век процесът на формиране на такъв език като църковнославянската е до голяма степен завършен.

18 век - литературна реформа

MV Ломоносов през 18 век направи най-важните реформи в литературния език на нашата страна, както и системата за обобщение. Той написа в 1739 г. писмо, в което формулира основните принципи на олицетворение. Ломоносов, който се бореше с Тредяковски, пише, че е необходимо да използваме възможностите на нашия език, вместо да заемаме от други схеми. Според Михаил Василиевич, можете да пишете стихове в различни спирки: дислибализирани (trochee, iamb), (амфибрахия, анатезис, дактил), но вярва, че разделянето на спондеи и пирхич е погрешно.

В допълнение, Ломоносов състави и научна граматика на руския език. Той описа в своята книга своите възможности и богатство. Граматиката беше преиздадена 14 пъти и по-късно стана основата на друга работа - граматиката Барсов (написана през 1771 г.), която беше ученик на Михаил Василевич.

Модерен литературен език у нас

Създателят му е Александър Пушкин, чиито творения са връхната точка на литературата в нашата страна. Тази теза все още е релевантна, въпреки че през последните двеста години езикът е претърпял големи промени и днес има ясни стилистични различия между съвременния език и езика на Пушкин. Въпреки факта, че нормите на съвременния литературен език се промениха днес, все още го разглеждаме като модел на работата на Александър Сергеевич.

Самият поет, междувременно, посочва главната роля при формирането на литературния език на Н.М. Карамзин, тъй като този славен писател и историк според Александър Сергеевич освобождава руския език от игото на друг и му връща свободата.