Носенето на стойността с непрекъснатост. Метонимия: Определение

Терминът "метонимия" идва от гръцката дума, която означава "преименуване". Тази пътека, която е трансфер на стойност от непосредствена близост - случаен или редовен - на името на определен клас обекти, или отделно един за друг или клас, свързан с него за участие в дадена ситуация или съприкосновение.

Какви имена могат да бъдат прехвърлени

В основата на метонимия са пространствени, концептуално, събитие, логически и syntagmatic отношенията между някои от категориите, които принадлежат към реалността и нейното отражение в човешкото съзнание, залегнало в специфичните значенията на думите - между хората, предмети, действия, събития, процеси, събития, социални институции, време, място и т.н.

Можете да прехвърлите името:

1) от контейнера до обема на съдържанието или самото съдържание, например: "стъкло" - "мярка за свободни и течни маси", "съд за пиене";

2) от материала до произведените от него продукти: "мед" - "медни пари" и "метал";

3) от селото, на място, на свързания случай или да зададете на живот на неговите жители: "Цялото село се присмива", "Road" - "пътуване", "път положи за движението", "времето за пътуване";

3) конкретно действие в своя резултат, предмет, участващи в проекта (оръжие, обект, предмет) или населено място: "Спри" - това е мястото, където се извършва превозът, и конкретното действие, "свирка" - устройство, което да пинг и самото свирене;

5) от формата на изразяване на определено съдържание или неговото конкретно, материално внедряване на съдържанието като цяло: "интересна книга" се отнася до съдържанието и "дебелата книга" се отнася до субекта;

6) трансфер на значението от съседство от науката, от областта на знанието към неговия обект и обратно: "граматиката" е и "езиковата структура" и "езиковата секция";

7) от събитието, социалното събитие на участниците: "Конференцията ще се проведе през юни" и "Конференцията постигна съгласие за важно решение";

8) от институцията, социалната организация до помещенията, съвкупността от служители: "фабрични стачки" и "ремонтна фабрика";

9) от части към цяло и обратно: "круша" - "плод" и "дърво" (прехвърляне на името от частта към цялото се нарича synecdoche - това е специален случай на metonymy);

10) от определено емоционално състояние до причината, която го е причинила: "ужас" - "ужасно събитие" и "страх";

11) името на автора може да се използва за означаване на стила, модела или произведенията му, създадени от него: "публикувайте, прочетете Толстой", "Bull" мебели с някакъв декор и "име на капитана".

Редовна метонимия

Метонимията, което отразява взаимодействието на понятия, категории и / или предмети, тя се превръща в редовна, когато тя създава семантични модели на видове словообразуване и двусмислени думи, често комбиниране на различни видове стойности: събитие, показателно, предмет (бетон и абстрактно). Например имената на действията се използват редовно, за да се отнасят до някакъв обект ("състав", "работа", "история", "решение", "строителство").

Suffix polysemy

Ако аналогичен трансфер се извършва редовно в рамките на думата, образуващи вид, неговата последица може да бъде многозначност наставка вместо субстрат (за сравнение, например, на стойност като устно суфикси -enie, -anie). Асоциацията на определени обекти със съседство, както и с логическата близост на понятията се превръща в свързаност на значенията. Метоксимията от този вид служи за определени цели - номинална и насърчава развитието на лексикални езикови средства.

Какво причинява метонимията

Тези пътища пораждат механизми на различни синтагматични трансформации. Настъпили редовно въз основа на предложения или фрази, метонимия, което е резултат от т.нар елиптична намаляване на текст, обикновено запазва известна степен на своите ограничени условия за използването му, без да се създава контекстуално независима нова стойност, например: "В музея има две Ван Гог" (което означава "две картини на Ван Гог "), но не можете да кажете: "Един ван Гог изобразява една млада жена."

Връзка с контекста

Най-твърда връзка с контекста е такава, метонимия (примери в руски език, виж по-долу), в които определянето на дадена ситуация, въз основа на предикат, се намалява само на стойностите на компонентите на обектите: "Какво става ;" Сърце (глава, зъби, гърло) "- в смисъл на" болки в сърцето (главата, зъбите, гърлото). Това използване е ограничено до специфични семантични и синтактични контексти. Така че, някои фигуративен смисъл (примери - "сърцето", "глава") не може да се комбинира с процесуалните глаголи и прилагателни, които определят характера на заболяването и болката. Не можем да кажем "силно (болезнено, остро) сърце" или "сърцето се влошава (изостря се, засилва се)". В този случай прехвърлянето на стойността с последователност не създава смислено попълване на думата, която е независима от контекста. Той служи като средство за разкриване на семантичните варианти на неговото използване. Преносимата стойност, примерите от която са споменати по-горе, са тясно свързани с контекста.

Как се използва metonymy?

Използва metonymy (synecdoche най-често) като приемане на някаква ситуационна номинация на обект, в съответствие с неговите външни индивидуализиращи детайли. Нека илюстрираме нашата мисъл. Вземи такива изречения с metonymy, като "Хей, брада!", "Шапка чете вестник". Подобна употреба е аналогична на неговите производни, обозначаващи принадлежността - субтипизирано прилагателно и съществително, вж. "брада" и "брадат", "брадат". Този вид metonymy (примери на руски език - Little Red Hood, Dwarf Nose и др.) Често служи като средство за създаване на псевдоними, псевдоними.

Определяне на социална група

Ако елементът се нарича метонимия, е типична за много хора, тя може да пусне корени на езика и като наименованието на определена социална група, например, думата "лико" може да означава, руски селянин в предварително революционен период. Но такава метонимия е лишена от денотационна (семантична) стабилност. В различни исторически контексти името "брада" се използваше за позоваване на мъдреци, селяни, боляри, старейшини и определена група младежи. Metonymy, примери на руския език, който току-що отгледахме, е много разпространено.

Синтактичните позиции на метонимията

Използването на тази пътека (синекдохе преди всичко) главно за обозначаване на обекта на речта го обединява със синтаксичните позиции на субекта, лечението и допълненията. Като предикат, ситуационното прехвърляне на стойност чрез съседство е необичайно, тъй като не изпълнява никаква характерна функция. Ако метонимията се използва в предикат, тя се трансформира в метафора, например "шапката" е "разрастването", "галошът" е "разруха". Използването на имена в смисъла на партивизма в предикат, обикновено служещи за целите на аспектирането на темата, в повечето случаи не се счита за трансфер с непрекъснатост. Нека илюстрираме нашата мисъл. Да вземем пример: "Той беше непокорен ум" - характеристиката се отнася до специфичен аспект на личността, по-точно до нейния интелектуален грим.

Не се използва synecdoc във всички екзистенциални присъди или техните еквиваленти, които въвеждат обект в наративния свят. Например, не можем да започнем разказ с такива думи като: "Имаше (една, някаква) червена шапка." Тази употреба не се възприема като означение на човек, а като въплъщение на обект.