Притежаващо местоимения в английската реч

Как можете да посочите елемент в английска реч без да го именувате? И качеството на обекта? Как да заменим такова необходимо части от реч, като прилагателни или съществителни? Използването на притежателни местоимения в тези случаи ще стане помощ за помощ. Група от такива части от речта се нарича притежание Pronouns.

Ако е необходимо да се определи принадлежността на някой от обектите (собственост, обект и т.н.) на всяко лице, то тогава може да се използва собственото местоимение с функцията да се определи това съществително. В този случай местоимението винаги ще бъде пред него.

Притежаващите местоимения се различават в три категории: лица, пол и числа: моя, твоя, негова, нея (моята, твоята, неговата, нейната). Неговата (неговата), нашата - нашата, вашата - вашата, тяхната - тяхната. И те използват тези части на словото в строго съответствие с тези категории. За разлика от руската реч, притежателен местоимения (английски опция) се използват много често. Обозначаване на дрехи или части от тялото, както и семейни връзки, Англичаните непременно определят принадлежността си с помощта на притежателни местоимения:

Тя почисти обувките си. Тя почиства обувките си.

Моят часовник е кафяв и неговият сребърен. Часовникът ми е кафяв и е сребрист.

Съществуват две форми на притежателно местоимения: cojoint - прикрепен и абсолютен - абсолютен.

Притежаващи местоимения, изразени в привързана форма - моята, вашата, нейната, нейната, нашата, тяхната - са поставени пред съществителното, към което отговарят:

Моята малка обява е в полето на таблицата. Моята разпечатка е в чекмеджето на масата.

И същите части на речта, но на абсолютната форма - моята, твоя, неговата, нейната, наша, твоя, негова - винаги я заменят:

Какво харесват котките? - Моята харесва рибата. Какво ядат котките? - Харесва ми рибата.

В случай, че едно прилагателно се използва заедно с съществително, собственото местоимение в правилно конструираното изречение ще застане пред тях.

Запазих новата ми нощница. Държах новите си бижута.

Притежаващи местоимения на руски език може да отсъства, но по подразбиране те ще бъдат запазени, на английски същите думи винаги ще бъдат в изречението:

Тя сложи чантата си в чантата си. Тя пъхна чантата си в чантата си.

Свалете килима си. Извадете килима.

Лично местоимение Аз (i) в единственото в завещаното местоимение на прикрепената форма - моята (моя, моя, моя или моя), а в абсолютно мое.

Същото се случва и с личното местоимение той (той). В приложената форма тя се трансформира в неговото (неговото), абсолютно - и в неговата.

Тя или тя, в приказливата форма на своеволно местоимение, ще звучи като нейната (нейната), абсолютно нейна.

Тя (тя) има само една, прикрепена форма - нейната (нейната, нейната). Абсолютна форма - отсъства. И тя е написана заедно, без апостроф, за разлика от съкратената фраза itrsquo-s (това е), където апострофът е задължителен.

Личните множествени местоимения също имат, освен че са прикрепени, абсолютна форма в притежателните местоимения.

Ние (ние) в прилежащото завидно местоимение се използва като наша (наша, наша, наша, наша), в абсолютна форма - нашата.

Формуляр за прикачване от вас (вас) до английски звучи като твоя (твой, твой, ваш, твой) и абсолютният - като твоя.

И последното лично местоимение в множествено число - те (те) в приказливата форма на собственото местоимение се трансформира в техния (техния) в абсолютна форма в своето.

Притежаваните местоимения, изразени в абсолютна форма, обикновено имат следното значение в изречението:

1. Предмет. Телефонът ми е розов. Неговият е сив. Телефонът ми е розов. Той е сив.
2. Номиналната част на предикат. Тази служба ще бъде твоя и тази служба ще бъде моя. Тази служба ще бъде твоя и това ще бъде мое.
3. Допълнения. Вземи дневника си и Кейт ще вземе своето. Вземи дневника си и Катя ще ги вземе.
4. Определения. Използва се с предлог на. Тя е моя дъщеря. Тя е моята дъщеря.

За разлика от руския език, притежателните местоимения на английски език нямат тенденция.

Местоименията на свързващия формуляр, като дефиниция за принадлежност, никога не се използват отделно от определената дума.

Ако изречението съдържа количествени изрази на всички и двете, тогава собствените местоимения, подобно на статията, се поставят след количествените дефиниции:

Всички мои сингли са в този албум. Всички мои песни са в този албум.

И двете му сестри живеят там. И двете му сестри живеят там.

На английски език, за собственическо местоимение като "а" не съществува, но в случай на съвпадение на лицето, обект и притежателно местоимение може да се използва в превод на руски език. Например:

Намерих моето писмо. Намерих моето писмо.

Тя е публикувала книгата си. Тя публикува книгата си.

Донесоха му ябълките си. Донесоха му ябълките си.

Верскуо-в, взет от нашите речници, е взела нейната? Донесохме нашите речници, но тя може да вземе собствените си думи?