Изявление за руския език на руските писатели. Кратки твърдения за руския език

Руснакът е един от международните езици и е включен в първите пет от броя на хората, които го говорят. Това е държавен език в Русия, междуетнически в страните от бившия СССР, служител на Организацията на обединените нации. Уникалността на съдържанието на информацията, изобилието на стилови, езикови, изразни средства и възможности - това е една малка част от тези добродетели, които са наследени през вековете на нейното съществуване, на руски език. Изявленията на великите писатели, славянската култура и специалното място в нея на нашия език (то се отнася до източния бранш) подчертават, че с течение на времето неговата роля в световна общност

Не е достатъчно обаче да се овладее само неговата разговорна форма. Един истински грамотен човек е този, който е усвоил законите и особеностите на литературния език, създаден по всяко време от най-добрите писатели и поети на Русия.

Какво имаме - не складирайте-

Но, за съжаление, на този етап на руската държава (и двете разговорен и литературен) език е причина за повече противоречия и получава смесена оценка. Някои вярват, че всеки ден ние трябва да отразява изцяло реалностите на живота, и затова се позволи използването на голямо количество дълг (те са винаги там, но имаше мярка), младежки жаргон и жаргон, оскърбително, а дори и с нецензурни изрази. Други, обикновено хора с филологически образование, са свързани с факта, че вековната гордостта на хората (не забравяйте многобройните изявления на изключителни автори на руски език), могат да престанат да бъдат в бъдеще. И това е съвсем разбираемо. Много често на телевизионния екран или на висока политическа платформа (ако приемем, че има образовани хора) чуем речта с много граматични грешки и orthoepic, видими дори с обикновен студент. Но съвсем наскоро професията на говорител или говорител изискваше специална подготовка, а самото представяне беше стандарт грамотна реч за всеки жител на огромна страна.

Какви са причините за възникването и толкова бързото развитие на руския език на негативните явления, засягащи неговата държава?

Да говорите правилно не е модерно

Тъжно, както звучи, но е така. Понякога слушателите са по-привлечени от възможността да изобразяват една красива дума, особено чуждестранни, в събеседника. Няма значение, че е уместно, ако се използва (струва си да се да цитирам V. Belinsky, който пише, че употребата на чужди думи, вместо съществуващата руснакът може да се възприема като обида за "здрав разум и вкус ...") и дали неговото значение е изкривен. Често се оценява в обществото и способността да се откроява от тълпата, дори и да демонстрира пълна невежество или да пренебрегва приетите стандарти за етикет. В тази връзка, не си спомням едно изявление за руския език на руските писатели. Например, това по някакъв начин се занимава с езика - и мислене, също, по някакъв начин (А. Толстой). Чехов, което отразява на качествата на един интелигентен човек, каза, че да се говори лошо "трябва да се разглежда като неприлични, че да не бъде в състояние да четат и пишат" за него. Би било добре да знаем и да си спомним това на нашите политици, културни дейци, телевизионни и радио работници, които се подготвят за различни видове публични изказвания.

Спасяването на думи е знак за бързо течащо време

Друго негативно явление, което води до обедняване на руския език, е активното използване на мобилни телефони и Интернет в ежедневието. С всичките си заслуги не можем да не отбележим, че съвременните хора практически спряха да пишат и четат. В условията на постоянна бързина, кратките SMS-и се превърнаха в основно средство за комуникация не само за подрастващите и младите хора, но и за по-възрастните. И тъй като традиционните писма, които съществуват в продължение на векове, са напълно изчезнали, те са заменени от електронни послания, обикновено съставени от няколко кратки фрази, набрани набързо. От една страна, разбира се, добре е, че съвременното поколение се научава да изразява своите мисли по един кратък начин и да реагира на ситуацията по мобилен начин. В края на краищата Н. Некрасов настояваше да каже "така че думите да са близки, а мислите - просторни". Само такива кратки твърдения за руския език и предимствата на лаконичното говор често се възприемат буквално. В резултат на това краткотрайността става проява на ограничено мислене, липса на лексика, а не на остър ум.

Голяма сила на артистичното изражение

Истинската неприятност на сегашното поколение, както вече беше отбелязано по-горе, е, че той практически престана да чете. Класически творби, които преди няколко десетилетия отново се появяват горещо и няколко пъти, днес за много ученици - и не само! - са се превърнали в претрупан труд. Какво е наистина там, за да се насладите на прекрасна поезията на Пушкин, Лермонтов, Блок, Есенин, Цветаева ... или истинска съпричастност към героите на Гогол, Тургенев, Толстой, Бунин, Чехов, Bulgakovahellip- днес победи обобщение им - вече е успех. В същото време, цитати и поговорки за руска литература потвърждава познатото дълго, за да всички мисли, четене добри произведения на изкуството помага да се научат как да се говори красиво и правилно, кратко и точно да изразят своите мисли. Например, М. Ломоносов своевременно книгата се разглежда като източник на "красота и величие, сила и богатство на руски език." Р. Декарт наричал също четене на добри книги "говорейки най-много най-добрите хора минали времена ... ". И само за тези, които напълно могат да се насладят на езика художествена работа, истинският смисъл на фразата на Паутовски ще се отвори: "Много руски думи излъчват поезия на Хейлип ;".

Power pop и жълта преса

Какво получават младите хора в замяна на класическата литература, която утре ще представлява и управлява нашата държава? Предимно кратко, но запомнящо се "Musi-pusi" и "Clap мигли" в безсмислени поп песни с ритмична музика. Или безкрайни измивания на кости и примитивни истории в нископрофилни публикации: жълтата преса, таблоидните детективи и любовните романи. И които са вече тук, ще си припомним изявленията на великите писатели на руски език, който той нарича "гъвкав, буйни, inexhaustibly богат, интелигентен, поетичен инструмент" (Толстой), помага в живота, или "себе-ценното нещо", в която "всички зърнеста , голяма, подобна на самата перла "(Н. Гогол).

Любовта към страната започва с любов към езика

Подобно разсъждение води до друга важна мисъл. Всеки човек трябва винаги да си спомня едно нещо: без добро познаване на родния език е невъзможно да станеш патриот, което се потвърждава от кратки твърдения за руския език. Националният език е "историята на народа, пътят на цивилизацията и културата" (А. Куприн), "изповядването на народа, душата му и живота му" (P. Viazemsky). Ето защо много често заедно с източниците документални за пълното разбиране на процесите, които протичат по време на развитие на страната, да се запознаят с творчеството на фолклора (особено поговорки, песни, епоси), шедьоври на класическата литература, академична лексика.

Накратко, искам да обърна внимание на добре известните думи на Н. Карамзин, че човек не може да се нарече патриот без любов към родния си език.

Място в света

Безразличието на много хора към собствената им реч е особено обидно на фона на признаването на ползите от нашата граматика от чужденците. Например, най-добрите твърдения за руския език на чуждестранни фигури подчертават превъзходството си пред други известни езици. Най-богатите сред всички "европейски диалекти", "езикът на поезията" го наричали Френски писател P. Merimee, "красив", "най-мощният и богат жив език" - Е. Енгелс. Би било подходящо тук да говорим за руския език на руските писатели. Световното признание и превъзходство на руската граматика бяха отбелязани от поетите М. Ломоносов и М. Державин. Според Е. Достоевски, едва след като изучавате майчиния език напълно, човек може да научи чужд език. Забележителна и гледната точка на Л. Толстой, който владееше френски език. Той призна, че последният е способен да "мига", но сърцето на сърцето може да говорите само на руски език.

- Руският език е един от най-богатите езици в света на Хайлип -

Така че написа повече от един и половина века преди В. Белински. Внимателно прочетете изказванията на великите писатели на руски език, можете постепенно да разбере законите на перфектен реч, които са станали, както вече бе отбелязано, рядкост в наши дни. "Няма звуци, цветове, образи и мисли, за които няма да има точен израз", отбеляза Паутовски. И Чехов, опитвайки се да спаси своите съвременници и потомци от прекомерна изисканост с думи, предупреди: "Езикът трябва да е семпъл и елегантен." След това, в способните ръце на него, помисли си той A.Kuprin, ще бъде "красиви, мелодични, изразителни, гъвкави, послушни, умни и просторни," и, според K.Paustovsky, с него можете да "направят чудеса".

Любовта и уважението са изпълнени с всяко изказване на руски поети за руския език.

- Велики, могъщи, верни и свободни -

Такива епитети почитат родния език на И. Тургенев, автор на стихотворение в проза, известно на всички жители на страната. Вижда се писателят "подкрепа и подкрепа", от която се нуждае далеч от родината си. Работата е продиктувана с неизчерпаема любов към основното съкровище на хората, което помага да се прецени обективно какво се случва в страната. Подобни чувства изпитва Иван Сергеевич и във връзка с руския народ - носител на великия език. Тези две понятия са неразделни в съзнанието на писателя, както е видно от кратко изявление на руски език: "Невъзможно е да се повярва, че такъв език не е била дадена велик народ."

"Майчин език"

Напълно противоречиво е възвишеното и донякъде трагично стихотворение на символиста В. Бришов. Поетът е откровен в признанията си, че езикът за него е въплъщение на най-добрите постижения на руския народ. Той дава на инициираните крила, спестява в "часовете на безсилие", потапяйки се в мистерията на странни звуци. Въпреки това, на руски език за поета не е само "истински приятел", но и "коварен враг", "цар", които поставят окови си и не пусна. Защото Брисуов законно изисква за себе си цялото си богатство чрез наследственост. Такова изявление за руския език на руски писатели и поети доказва тяхната специална мисия на земята: да запазят голямата дума, дадена на народа, и да я дадат на потомците. "Твоят свят - завинаги моята обител" - черпи линия под мислите си В. Бришов, определяйки мястото на руския език в живота му.

Работи от К. Балонт

Река и степ простор изпълнен с писъци орел и вълк рев, звънци поклонение и си гукат гълъби, мърморейки ключ и пролетен лъч, той вижда на руски език в същата поема. Думата на майстора помага на поета да опише уникалната красота на родната си страна, да изрази любовта си към къщата на отечеството и Русия, която той трябва да изостави завинаги.

В тази статия цитати, поговорки за великия руски език отекват думите на друго произведение от К. Balmont - "Руски език: Волята като основа на творчеството." В него поетът нарича своето родно слово "вярно, първобитно, чисто, върховно", което е "един от основните талисмани" на великата Русия. Достатъчно е само да докоснеш руския език и той ще даде великолепна картина, позната на всички от детството. И вече за Балмон, добре познатите линии на Тургенев, копнеещи за чужди земи, звучат за нас.

"Кураж"

Друга голяма поема принадлежи на А. Ахматова, е написана през 1941 г. в обсаден Ленинград. Ахматова говори в най-трудния момент за страната на цяло поколение лицата, които защитават страната и основното национално богатство: «hellip- ние ще ви запази, руски rechhellip;". Това е първата й приоритетна задача като поет и гражданин, способна да "вдъхновява и подкрепя сънародници" с "великата руска дума". И като клетвата, последните редове на поемата звучат: "Свободни и чисти ще носите хелип и от плен ще спасят завинаги. "

Всъщност такива изказвания на руски писатели за руския език, красиви стихотворения за неговата сила и силата многократно са подкрепяли хората в най-тежкото време за него и за страната.

Обобщение

Несъмнено руският литературен език е златният фонд на нашата страна. И писмените върху него произведения на изкуството са включени в съкровищницата на световната литература. И за всяко изказване на руски език руски писатели, поети и други художници след десетилетия и векове бяха пропити със същата гордост от факта, че те са носители на езика, вярата му в сила, трябва да се поддържа, че дадена ни като наследство.