Лексикалното значение на думата "свят" днес и в миналото. Произходът на това съществително

Основното същество "мир" е едно от най-използваните в съвременната реч. Това е улеснено от факта, че тя няма нито едно, но и няколко значения. Нека да ги научим и да разгледаме и етимологията на този термин.

Произходът на съществителното

Преди да разгледаме смисъла на думата "мир", струва си да научим за произхода на този термин. Корените на това име се връщат към времето на съществуването на протославянския език. В него е изписано съществителното "мира", от което се е случила старославянската дума "мир".

Впоследствие този термин се запазва на повечето славянски езици, като се променят минимално.

Така че в украинската днес активно се използва съществителното "мир" в Беларус - "направени от Мир" в полския - Мир на български - "мир" в Чехия и Словения - Мир на латвийски - mieras т.н.

Лексикалното значение на думата "мир"

Независимо от факта, че въпросният термин се среща на повечето славянски езици, само на руски има толкова голям брой интерпретации.

Основното значение на тази дума (характерно не само за руски, но и за украински, беларуски, български, полски, чешки, словашки и словенски) е състояние на почивка, липса на враждебност или война.

Вероятно това тълкуване е имало термин в протославянския език.

Други значения на думата "свят"

Това съществително на руски е по-често използвано в друг смисъл. Той се използва, когато говорим за вселената, планетата Земя, за човечеството, за обществото и подобни понятия.

Също така думата "мир" е остаряло досега име на селска общност.

В допълнение към всичко казано по-горе, терминът се използва в психологията, за да назове субективното съдържание на човешката психика. В този смисъл външният и вътрешният свят са различни.

В религията тази концепция също е широко използвана, а не в едно значение. Тя се нарича обител на душите на мъртвите вярващи. Това е така нареченият отдъхване, или най-добрият, светът. Подобно явление съществува в преобладаващото мнозинство от световните религии.

В допълнение към тази интерпретация въпросната дума се използва за обозначаване на единството на християнина с Господ - това е духовен мир или мир с Бога.

С разработването на компютърни технологии се появи друго понятие, свързано с изучаваното съществително. Това е така нареченият виртуален свят - синтетична програмирана вселена, със собствени закони и правила. Всеки потребител на компютър, който има Интернет, може да се присъедини към всяка интерактивна виртуална среда. И това явление се използва не само за забавление, но и за бизнес.

На повечето други славянски езици, във всички по-горе тълкувания този термин не се използва. Така че на украински език вместо него се използва името "svit", на полски - świat, в беларуски - "light", а на български - "свят".

Единственото изключение е понятието "мир с Бога". В украински (свят с Бог), белоруски (мир богове), български (свят от Бог), чешки (mier s bohem), словашки (mier s Bohom) и словенски (mir z Bogom) изглежда подобен. Но на полски (pokój z Bogiem) - не.

"Война и мир" или "Война и светът"?

След като разгледахме всяко значение на думата "свят", струва си да научим един интересен парадокс относно предреволюционното писане на това съществително.

Така че в руската граматика в старите времена имаше два термина "мир" и "свят". Звучеха същите, но имаха различни интерпретации. Първият от тях илюстрира значението на думата "мир", описано във втория параграф. В същото време, втората означава няколко концепции, описани в третия параграф.

След Революцията от 1917 г. (когато изписването на правописа е променено), и двете съществителни са получили еднакъв правопис "мир". По този начин този термин съчетава няколко значения.

Във връзка с тази ситуация, в XX век. филолозите започват да спорят за смисъла на думите "война и мир", които Лев Николаевич Толстой използва в заглавието на най-обемния си роман. Някои от тях твърдяха, че заглавието на книгата не е "война и нейното отсъствие", а "война и общество / хора".

За да се справят с този въпрос, в архивите са открити предреволюционни издания на романа на Толстой. Повечето от тях са наречени "Война и мир". Само в една от книгите на първата страница е отпечатано "Война и светът", въпреки че имаше традиционен правопис на корицата.

От това можем да заключим, че заглавието на романа "Война и мир" не може да се тълкува като "война и народ", тъй като използването на съществителното "мир" е досаден печатен шум на работниците от печатарската къща.

Топонимите наричат ​​"мир"

Тази дума е едновременно не само номинално съществително, но и нейно.

В съветско време един от най-разпространените лозунги беше "Мир. Work. Май. Във връзка с тях всичките три термина често се използват в имената на населените места, както и в различни теми.

Поради тази причина значението на думата "мир" е и редица топоними. Това е името на няколко съветски села и селища от градски тип. Днес само един от тях остана в Руската федерация - в региона Кемерово, регион Новокузенец. Другите две са територията на съвременната Беларус, а другата е в Казахстан.

Москва метростанция "Alekseevskaya" в 50-60 години. бе наречен "мир".

Заслужава си да се спомене и съветската традиция да наричаме този театър театри. Някои от тях все още носят това име, въпреки че са в различни страни - Беларус, Русия и Украйна.

Какви обекти и обекти наречени такава дума

В допълнение към всичко казано по-горе, разглежданото съществително е марката Съветски хладилник, камера и обектива. И също така и кораб, баняйшаф и дори космическа станция.

Въпреки използването на въпросния термин като свое име, значението на думата в съвременния свят не е загубило своето значение и както преди това означава много положителни понятия.