Транскрипционна система Паладий. Транскрипционна система на китайски език: история, характеристики

Системата на паладий се нарича китайска транскрипционна система, приета на официално ниво на руски език. Когато работим с тази система, си струва да си припомним, че тя се отнася само до стандартната норма за произношение, т.нар. "Putonghua" - най-честата и призната форма на китайския език.

История на системата паладий

Основателят на първата китайско-руска транскрипционна система е известният синолог Iakinf (датиращ от 1839 г.). С течение на времето тя претърпя редица промени и стана широко известна поради споменаването му от архимандрит Паладия и Павел Попов в един от китайско-руските речници. Оттук и името "Palladian" (датиращо от 1888 г. в Пекин). След като стигнахме до наши дни, системата остана практически непокътната и получи статута на общоприетото. Тази система от китайско-руски транскрипция беше активна много преди да се използва Пинин.

Струва си да се каже, че системата не винаги успява да предаде правилно определен китайски звук. Използването на системата Palladium за руски текст е строго задължително.

Интересни факти

Преди да извършим по-задълбочен анализ на системата, нека разгледаме няколко свойства на системата Palladium:

1. Китайски звук "йо" срещу руски "ю": думата "приятел" е написана като "peng-yu".

2. Китайският звук "е" (звучи като по-храпов "е") се превръща в чисто "е". Звуците "e" и "s" в този случай не са позволени. Пример: "Мао Дз-е-тун".

3. За китайските инициали "z" и "j" се появи подмяна под формата на "tsz", използването на звука "dz" не е допустимо.

4. Последните "-n" и "-ng" на руския език придобиха формата "-n" и "-y". Тя не взема предвид факта, че на китайски тези звуци не се смекчават, но във втория случай със звуковия "-ng" ларинкса обикновено се използва.

5. Между сричката, в края на която има солидна съгласна и сричка, която започва с гласна, задължително се поставя солиден знак. Пример: "Chang-a-antsze".

6. Суфиксът (儿), който се добавя в самия край, има две форми: оригиналния "er" и просто "p". буквата "р" Буквата изпраща тази веднага след предишната сричка: Кун-р, р-Jiao, Джин-р, р-вей, Wanyi-р tszyge-р, р-Хуа. Що се отнася до промяната на сричката на "er", географските имена играят роля тук - това е възможно само ако се предават. Изключение може да бъде само когато края на предишната сричка е: Da erbucanhe става De-budukanhe.

7. китайски звук "хуи" отиде транскрипция като "хуи" или "ей" (последното е характерно за провинция Анхуей), която помага да се избегнат някои любопитни на руски език. Много лингвисти, извършващи превод от китайски, погрешно използват буквално транслитерация, което води до следното: Анхуей та - Ан-пишка, Hue-ytszu - пишка Дзъ и др.

Сричката "Hui" може да се използва при писане на китайски имена, имена или части от тях. Това е и името на целия народ и на китайския диалект "hoy" (徽).

8. И накрая, отсъствието на предчувствие, което звучи толкова характерно за повечето китайски съгласни.

Система от паладий и транскрипция на имената на места

Като основа за транскрипция на китайски топоними, официално приети в Китай в момента, географски имена. Изключенията са: Пекин и Нанджинг (различни варианти на китайския език транскрипцията тук ще Peiching и Nanjing), Манджурският Харбин, Хинган, Чичихар и много други (алтернатива - Haerbin, провинция Xing`an, Tsitsihaer) и редица имена, които се отнасят до областите, населени с етнически малцинства.

Използвайте звуците на "Фън" и "myn" (вместо "фън" и "Men"), когато се преписва имена Кай-фън (Кай-фън), Ao myn (АО мъже) и Xia-myn (Xia мъже) е допустимо , но се счита за остаряла практика.

Прави впечатление, че частиците в имена на места, обозначаващи думата "Стрийт" ( "datsze", "LU", "дао" и други) не се поддават на превод от китайски и като цяло думата и частиците, по-нататък "зона" са пропуснати.

склонение

Думите в края на които са гласни ~ о ~ д ~ и ~ у ~ S и дифтонги ~ д ~ т ~ I ~ ао ~ Яо ~ ак ~ WA ~ Юе, липса упадък ,

Географските имена и лични имена с ~ а ~ и аз в края макар и са склонни да намалява по случаи, е желателно да се все още не се използва, за да се избегне объркване с промяната на крайната сричка. За всички случаи те трябва да се използва в първоначалната форма, например, Changsha, вместо Changsha ти, Lyuyd-вместо Lyuyd-е, у Chen-Bd-а вместо това има Chen Bod-е, у Shim-а вместо в Shim-S и така нататък.

Думите, завършващи в съгласни, изобщо не се поддават на упадък. Руски дипломиране от Китайски имена са написани заедно и не се отличават с апостроф или тире: Пекин, Шенжен и други. За женските имена със същите завършвания деклинацията е невъзможна.

Провинциите, равнините и пустините са наклонени, както и руската дума "сол": в Хуан-и, Юнан-и, Съчуан-и т.н.

Проблемът със стреса

Ако транскрибирате китайски думи и ги разделяте на срички, тогава се появява следното: гласовите думи, които са в съседство с други гласни, навлизат в категорията, различна от данъчната.

В две срички имена и имена на места винаги има последната сричка окончателен: Зенг Гоф-ан, Шанхай, ах, Guanchzh-о, и т.н ..

Когато става въпрос за думи с три срички, основният стрес обикновено е сричката, която стои на първо място, а сричката, която стои на третия, е второстепенната: da-gu-nyan.

Въпросът за диалектите

Диалектните формуляри могат да се дават само ако са написани на официални документи (например карти), са изложени в документи на пинин или са стабилни в руската литература. Обърнете внимание на следните примери:

1. Думата "Хонконг" (ако вземете примера на диалекта в Пекин) се превръща в "Хонконг".

2. Пекинското произношение променя звука на йероглифа 六 (от думата 六 直) на "lu": Lu-chih.

3. китайски думи, които са географски термини "улица", "крепост" и "уреждане" променят произношението на "Guy" и "изпражнение" в североизточната част на диалект: Съпин-гай, Lentszy-да, и така нататък.

4. Диалектните формуляри се отнасят и за някои собствени имена: по този начин името на Sun Yixian се променя на Sun Yat-sen, а Chen Lianbo на Chan Lim Buck.

Диалектите за имена и имена, използвани извън Китайската народна република, използват транскрипционни системи, базирани на свързани китайски тополекти.

Справяме се с установените изключения

В края на нашия анализ на системата и нейната роля в транскрипцията на китайския език, нека обърнем внимание на установените изключения. Най-ярките представители на тази категория в топонимите са: Пекин, Нанджинг и Харбин. Езикът, от който се прави транскрипцията на националните автономии, не е китайският, а езикът на националните малцинства.

Друго изключение са имената, които влизат на руски език чрез междинния език: Конфуций - Кунфузи.

Е, ние трябва да знаем системата Palladium. Както казахме по-рано, той се използва само на руски език. Англоговорящите страни възприемат като основа друга транскрипционна система, основана от Томас Уейд, нейният директен разработчик, и сонелогът Уейд Джайлс, който подобри и създаде речника.