Речникът е колоритен и колоритен: примери и правила за употреба

Напишете ясна, запомняща се книга е трудна. Но някои автори са в състояние да привлекат вниманието си към впечатляващ читател с произведенията си. Каква е тайната на техния успех? Нека се опитаме да разберем в тази статия как те постигат универсално признание.

Общ език

Речникът е словесен - думи с груб, стилистично намален и дори вулгарен оттенък, които се намират извън границите на литературната сричка. Те не са типични за примерен стил на книгата, но са познати на различни обществени групи и са културните и социални характеристики на онези хора, които не говорят писмения език. Такива думи се използват при някои типове разговори: в мрачен или познат език, в словесни схватки и други подобни.

Общо казано, нелитериалният речник се използва като обща реч, която се използва в разговорите на хората. Тя обаче не може да бъде груба и да има специален израз. В него са включени, например, думите "навътре", "много", "безплатно", "техни", "онзи ден", "засега", "малко вероятно", "насипно състояние", "се уморяват", "глупости" "Размазани", "тежък работник", "артички", "мозъчен".

Марките в речниците, показващи намалената стилистика на думите и техните значения, които им дават минус, са безброй. Речникът най-често съдържа преценка-изразителен тон.

Също така могат да се намерят общоприети думи, които се различават само в тяхната академична и фонетика ("tabaterka", вместо "snuffbox", "surreal" вместо "serious").

Причини за употреба

Разговорен лексикон в различни видове диалект се използва за най-различни причини: пряка връзка на автора с описаните, прагматични мотиви (журналистическа фраза) изразителни теми и скандално (изречени думи), характерологично причини (арт фрази). В служебно-бизнес и научни разговори народният речник се възприема като интростриален елемент.

Не-деликатен стил

Говореният речник има отслабено, експресивно, нелюбезно оцветяване. Тя се състои, например, тези думи: "измет", "царевичак" "глупак", "чаша", "шкембета", "картоиграч мошеник", "лице", "чаша", "лико", "кучка", " да умре "," удари "," копеле "," хамло ". Към нея принадлежат екстремни вулгаризми, неприличен език (неприлично заклеймяване). В този стил можете да намерите думи с изключителни народните ценности (често метаморфни) - "свирка" ( "открадне"), "и кройка" ( "бодро каза:"), "тире" ( "пиша"), "тъкат" ( "говориш глупости"), "шапка" ( "некадърник"), "винегрет" ( "бъркотия").

Интелигентен стил

Говорещият речник е една от основните категории на речника на езика на писането, заедно с неутралния и книговски жанр. Той формира думи, известни главно в диалоговите фрази. Този стил се фокусира върху неформалните разговори в атмосферата на междуличностната комуникация (спокойна комуникация и израз на отношението, мисли, чувства към предмета на разговор), както и единици от други нива на езика, действащи главно в разговорни фрази. Затова ежедневните изрази имат изразителен намален цвят.

Разговорният жанр е разделен на две различни по отношение на капацитета на базовия слой: написана народна и ежедневна лексика.

Речник на словото

Какво се говори и говорене речник? Речникът се състои от думи, които са характерни за оралните комуникативни практики. Разговорните фрази не са хомогенни. Те се намират под неутралните думи, но в зависимост от степента на литературен език този речник е разделен на две значими групи: разговорни и проституиращи лексики.

Речникът на речника включва термини, които придават допир на неформалност, спонтанност към разговора (но не и груб разговор). От гледна точка на атрибута на части от реч, разговорният лексикон, като неутралния, е разнообразен.

Той включва:

• съществителни имена: "остроумие", "голям човек", "глупост";
• прилагателни: "свободни", "невнимателни";
• реклами: "по правилен начин", "на случаен принцип";
• интерфекти: "о", "бай", "лъжа".

Лексиката, въпреки скуката си, не надхвърля границите на литературния руски език.

Речникът е по-просторен в стила, отколкото ежедневието, поради което е поставен извън речта на стандартизирания руски писател. Тя е разделена на три категории:

1. Изразителни груби лексика граматически показани прилагателни ( "раздърпан", "корем"), глагол ( "сън", "raschuhat"), съществително ( "царевичак", "глупак"), наречия ( "лош", "глупави"). Тези думи са често в разговори необразованите хора, определяне на тяхната културна ниво. Понякога те се намират в разговорите на интелигентни хора. В изразителност на тези думи и тяхното семантично и емоционално капацитет позволи понякога красноречиво и сбито покаже съотношението (най-отрицателна) за всеки обект, явление или човек.
2. Грубият старомоден лексикон се различава от грубо изразяващото се високо ниво на измама. Това са например думите: "хайло", "хария", "мюло", "ряпа", "грунт", "рилник". Тези думи са красноречиви, те са в състояние да предадат малкото отношение на интервюиращия към епизодите. С оглед на прекомерната дивак такъв речник Това е недопустимо в разговорите на културните хора.
3. Всъщност това е общ език. Това включва малък брой думи, които не са литературни, не защото те са тромави (те не са били грубо с изразителен цвят и стойност) или да има войнствен характер (те не са оскърбителни семантика), но тъй като те не съветвам да използвате образовани хора в разговори. Това са думи като "предварително", "точно сега", "татко", "предполагам", "изчадие". Този тип език се нарича още демотично, и се различава от диалект, който се използва в града и в провинцията.

Синоними

Синонимите в общия речник и в литературата много често се различават едновременно от степента на изразителност и изразителност:

• глава - калан, глава;
• лице - лицето, лицето;
• краката са буркани.

Често в разговорите има не само синоними като такива, но и вербални варианти на литературни думи, включително граматически:

• за нея - за нея;
• винаги - винаги;
• той яде - той е лечител;
• те са техни;
• оттам - отвън;
• сбогом - до датата.

Творчество M. Zoshchenko

Мнозина вярват, че средствата изразителност на речта е разговорния лексикон. В действителност, в ръцете на един писател-майстор, не-литературните думи могат да служат не само като средство за психологическо описание на героите, но и да генерират специфична ситуация, разпознаваща стил. Прототипът за това е творческата работа на М. Зошченко, който умело подигравал филистинската психология и начина на живот, "вдъхвайки" неприятни изрази на народност в разговорите на героите.

Как изглежда на- ционалният му речник в книгите му? Примери за професионализъм М. Зошченко е впечатляващо. Този талантлив писател пише следното:

"Казвам:

- Не е ли време да седнем в театъра? Наречен, може би.

И тя казва:

- Не, не е така.

И третата торта отнема.

Казвам:

- Празен стомах - не е ли много? Може да издържи.

И тя:

- Не, - казва, - сме свикнали.

И четвъртият отнема.

После кръвта ми вникна в главата ми.

- Ложи, - казвам, - обратно!

И тя се уплаши. Тя отвори уста и зъб блестеше в устата й.

И се почувствах като юзди под опашката. Както и да е, мисля, сега не ходи с нея.

- Ложи, - казвам, - на шибаната майка! "(Историята" Аристократ ").

В това произведение комичният ефект се постига не само поради множеството общи изрази и форми, но и поради факта, че тези изявления се открояват на фона на "рафинирани" литературни клишета: "печени торти" и т.н. В резултат на това се създава психологически портрет на необразован, близък дух, който се стреми да изглежда интелигентен. Той е класическият герой на Zoshchenko.

Диалектичен речник

И това, което е диалектически общ речник? Проучване Urban език вулгарни, много хора искат спешно въпрос за местния си оцветяване, което се дължи на влиянието на диалектите: долни ограничените възможности в съответствие с данните от една единствена метрополис прави възможно да ги сравните с други градове материали, например, Тамбов, Омск, Воронеж, Елиста, Красноярск и и така нататък.

Конвенционалните граници между народен език и диалект лексика е много често се дължи на исторически връзки с националната диалект жаргон, генетични причини, които не са напълно оправдано понякога анализирани като основен източник на осветление на обеднен резервоар популярен език.

Майсторство на А. И. Солженицин

Съгласете се, понякога използването на разговорния речник дава на продукта определена уникалност. Езикът и стилистичните умения на AI Solzhenitsyn, белязани от изключителна оригиналност, привличат много лингвисти. И парадоксът на минус връзка с това изисква някои читатели да научат езика и стила на произведенията на този автор. Така например, му роман "Един ден от живота на Иван Денисович" показва вътрешния единството и последователен, точна мотивация на своя фигуративна и вербална състав, в който има, както се твърди от Лев Толстой ", уникална процедура за единствената възможна дума", която е истински знак за майсторство.

Важен нюанс

Диалектът лексика е много важно за Солженицин. "Делегат" функция на автора селянин, което го прави герой на романа, авторът е успял да създаде изключително нестандартен и изразителен оценка диалект на словото му, силно изключени за цялата текуща доходност ефективност скрипт за пребития запасите от "популярна" реч ще, скитащи от книга в книга ( тип "nadys" "апостол", "скъпи мой", "изглежда Кох вас" и други подобни).

В по-голямата си част това описание, казва се произвежда не по лексика ( "uhaydakatsya", "замръзване", "Khalabuda", "gunyavy"), и поради словообразуване "obnevolyu", "nedotyka", "ukryvische", "udovolenny" , "Бързо". Този начин на свързване към художественото поле диалект реч, като правило, критика е одобряване на оценка като съживяване на асоциативен запознати на образа и дума.

Реч на хората

И как се говори речник, използван в речта? В разговори модерен селски диалект и народната лексика от друг почти неразделни. И там са, да речем, думи като "безполезно", "samodumka", "duhovity", "улов" на някой конкретен говорител, и именно защото се възприема и дали те се използват в общите нелитературни техните свойства - за оценка на глас Иван Денисович няма значение. Важно е, че с помощта както на първия и втория призива на героя не получи необходимото стилистично-емоционални.

Чуваме щедър хумор, жив, свободен от стандарта, лесно проникнат през последните години в различни оспорвани области, проницателна народна реч. Солженицин я познава добре и чувствително възприема нови незначителни нюанси.

Какво друго се говори? Примери за неговото приложение могат да бъдат дадени безкрайно. Интересното е използването на Shukhov "застрахова" глаголът в свеж "спорт-производство" ценности - да се гарантира надеждността на действие, за да се защити "Shuhovhellip- една страна с благодарност, набързо взе nedokurok, а вторият от дъното да се застрахова, за да не падне."

Или styazhonnoe използвате една от стойностите "е" глагол, който може да се появи в народният израз точно сега ", донесе някой trafaretki от войната, и оттогава е отишло, и все повече и повече багрила като написали: никъде състоят никъде не работната повърхност- ".

Познаването на популярните изрази даде на Солженицин и труден живот опит и, разбира се, активния интерес на господаря, което го подтиква не само да обмисля, но и да изследва руски език.