Лично местоимение, или малко за граматиката

Местоимението е част от речта, която показва обект или знак, но не го нарича. Първата категория от тази част от речта са личните местоимения, които по правило действат като местоимения. Нека да разгледаме техните функции на чужд език. Знаем перфектно личните местоимения на руски и ги използваме умело в речта си (както устно, така и писмено). Но тъй като ние не сме местни оратори на английския език, не можем интуитивно да разберем правилата за използване на определена форма на местоимение. Въпросът е, че тази част от речта е малко по-различна граматически характеристики и на двата езика. Разбира се, личните местоимения на английски и руски език се различават по брой и хора. Но освен това има много различия, които оказват значително влияние върху превода и разбирането.

По този начин личните местоимения на английски език в изречението могат да издържат в номиналните и "обективни" случаи. Като правило, те се появяват в ролята на номиналната част на комбинираното предикатство или действат като субект: тя е тя (част от номиналния предикат). Спомням си това момиче (предмет).

Обърнете внимание, че понятието "обект" отсъства на руски език. В него подобни местоимения действат като допълнения, директни или косвено. В този случай много често има изрази, използвани в народната мъдрост.

Характерно е личното местоимение, с което никога не съм писано малка буква, независимо от позицията в предложението. И ако се използва заедно с други лични местоимения или съществителни, то трябва да стои след тях: Вие и аз можем да го направим точно сега.

Ако смятате английски за етикет, можете да намерите и някои функции. Онези, които го познават малко, се сблъскват с факта, че в него понятията "вие" и "вас" не се различават буквално. За да разберем кой говори, е необходимо да се запознаем с контекста.

Разбира се, веднага има мнението, че британците и американците се третират взаимно твърде познати и се "разбиват", като не зачитат възрастта, статута или подчинението. Но това не е съвсем вярно. Най-вероятно те, напротив, се обръщат към всеки за "Ти", което се доказва от съществуването на остаряла форма на "ти", което просто означава "ти". Но приблизително през 18 век тя изчезва разговорна реч, и можете да я срещнете само с религиозни писма. Ето защо личното местоимение Сега замества тези две форми.

Превеждайки местоимението на руски, ние се ръководим от факта, че той обозначава "то". Но това не е завършен значението му, защото на английски тази дума замества имената на всички животни и имената на неодушевени предмети, а родът тук не е важен. Интересното е, че мечтите на Той и Тя, отнасящи се до животните, също са приложими, но само когато се използват за характеризиране на домашни любимци. Лично местоимение Може да се преведе като "Това": Това е момче - това е момче. Последната функция на това местоимение е, че той действа като формален предмет в това безлични оферти, в който има разказ за времето, разстоянието или очакваното разстояние, както и за времето като цяло.

Много е важно в превода да се помни това трето местоимения се използват на мястото на съществителните. Фактът е, че на английски език тази характеристика влияе върху избора на желаната форма на глагол.

Лично местоимение Те се използват за означаване както на оживени, така и на неживи предмети.

Като цяло, анализирайки личните местоимения на двата езика, трябва да се отбележи, че между тях има повече прилики, отколкото различия. Това обаче не означава, че те са абсолютно идентични и не изискват допълнително проучване и анализ на съществуващи функции. Езикът е преди всичко продукт на националното съзнание. Ето защо, преди да преведете, трябва внимателно да проучите всички налични възможности, за да се справите със задачата.