Минската конвенция като източник на легализация

Има случаи, когато е необходимо да се предоставят редица документи на други държави или на техните посолства. За да се потвърди автентичността, те трябва да преминат през специална процедура, която се нарича легализация. Изключение представляват документите, изпратени до държавите, в които действа Минската конвенция.

Какво е легализирането?

Това е процедура, която дава на документа правна сила на територията на друга държава, което е потвърждение на властта, автентичност на подписа или печат на длъжностното лице, което е издало документа.

Процедурата на легализация е разделена на два вида:

- апостил (опростен метод);

- консулска легализация (за държави, които не са подписали конвенцията в Хага).

Консулската легализация е много сложна процедура, която има за цел да потвърди автентичността и законността на документ, изпратен в чужбина, както и да спазва законите на страната.

Дипломатическата или консулската легализация се състои от няколко последователни етапа:

- документът трябва да бъде заверен от нотариус (ако преводът е проверен, се изисква подписът на прехвърлящото лице);

- сертификация на нотариус подписи и печати в Министерството на правосъдието;

- потвърждение на отпечатване на документ и подписа на упълномощеното лице на Министерството на правосъдието в Министерството на външните работи;

- последният етап е сертифицирането на документа в консулството на държавата, до която е изпратен.

Апостилът в сравнение с консулската легализация е много проста и неусложнена процедура.

Това понятие започва с подписването през 1961 г. на Хагската конвенция, която премахва разпоредбата за консулската легализация. Вместо дипломатически легализация въведе нова система за сертифициране на документите, общи за всички страни-участнички да подпише официален документ през 1961 г., както и за редица държави, които са се присъединили по-късно.

В съответствие с нормите на Конвенцията само официалните документи, заверени в държавни органи, трябва да бъдат удостоверени с апостил. С помощта на този вид легализация, автентичността на подписа държавен служител, който е сертифицирал или е издал документа, а не съдържанието му.

Как изглежда апостил?

В повечето случаи се представя под формата на печата, който е прикрепен към документа или е поставен директно върху него. Печатът има стандартна квадратна форма, съдържа официалния текст, посочващ страната на произход на документа, за лицето, което го е потвърдило и подписало.

В повечето случаи тя се издава на един от държавните езици, а отделните държави практикуват дублирането на артикули, съдържащи се в апостил на един от международни езици.

Конвенцията от Минск

В някои случаи документите, изпратени в чужбина, изобщо не изискват легализация. За безпрепятствено подаване на документи е необходимо да бъде подписано отделно споразумение между държавите, уреждащи свободното предоставяне на официални документи без подходяща увереност. Например Минската конвенция от 1993 г.

През януари 1993 г. в град Минск бе написан документ за правна помощ, който опрости легализирането на чуждестранни документи, носеше съкратеното наименование "Минската конвенция". Страните-участнички, които подписаха и ратифицираха документа, бяха Армения, Беларус, Узбекистан, Украйна, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Молдова и Руската федерация

По този начин Конвенцията от Минск се превърна в законодателен акт, позволяващ безпрепятствено да се работи с почти всички официални документи, издадени на територията на бившия Съюз или на територията на страните от постсъветското пространство.