Видове истини във философското знание

Дали истината е скрита във виното или "нищо не е вярно, всичко е позволено"? Тези и много други въпроси философите се опитват да отговорят повече от едно хилядолетие. С всеки нов опит за намиране на истински знания Обещаната земя в този момент има още по-неразрешими въпроси и парадокси. В тази статия ние накратко описваме различните видове истини в хуманитарната наука и философия.

Преди да се пристъпи директно към класификацията, струва си да се отбележи, че в съвременните хуманитарни науки отделят толкова много истини, колко много професии и видове дейност са съществували и съществуват в различни общества. Така че, за религиозен човек нещастието съсед - наказание за своите грехове или божествени поличба, за адвокат, той може да бъде обект на престъпление или нарушение на закона, както и поетът и писател - трогателна и завладяваща история за борбата на човека с неговата скръб. Всички тези видове истини имат право на съществуване, защото те са в различни области на знанието.

Според най-популярната класификация, истината е разделена на абсолютна и относителна. Първото е пълно и цялостно познаване на обекта или феномена. От друга страна, относителна истина че абсолютът е недостижим. Невъзможно е да се разбере всичко в знанието, въпреки че е възможно да се подходи към това. Тези видове истина във философията довели до две теории: метафизика, която твърди, че абсолютната познаване на действителността, и релативизма, setuyuschemu на относителността на всички знания.

От древни времена хората са се съмнявали в абсолютната истина. Софистите от древна Гърция изразиха релативистични възгледи във връзка с това, за което те бяха критикувани от Сократ. Хобс, Дидро, Декарт и Лайбниц след Christian схоластика в XVI век, също се оказа, че идеята за Бога като създаването на света абсолютна истина има много пропуски и всъщност е в несъстоятелност.

Службата за относителната истина е силно критикувана от Фридрих Ницше в неговата работа "Така говори Заратустра". Нейната относителност се проявява в убежденията на народа или на един от владетелите. Представяйки за истинско познание фалшива теория, която например в средата на ХХ век беше евгеника, човек манипулира други за собствените си наемни цели. Истинският философ, по мнението на германския аморалист, трябва да служи на истинска, нетрансцендентна истина.

Как да разберем, какво е истината? Критериите и типовете му са описани в много философски и други научни трудове. Накратко, истината трябва да се подчинява на законите на логиката, да не противоречи на вече отворените факти на науката, да съответства на фундаменталните знания, да бъде проста и разбираема, да се прилага на практика и да не зависи от човечеството.

Видовете истина, които вече са споменати по-горе, се допълват и от нейния обективен тип. Тази истина е знание, което не зависи от действията на индивида и човечеството като цяло.Какъвто и да е вид истината, философите вярват, че те могат да бъдат познати само чрез опит, усещане, разум. Или, както каза Иван Карамазов в романа на Ф. М. Достоевски: "Ако няма Бог, всичко е позволено".