Дали скептикът е съмнителен човек или изследовател във всичко?

Буквално терминът "скептицизъм" означава "колебание, изследване, анализ". Основната идея на този подход във философията е да се отрече надеждността на знанието. Скептикът е човек, който никога не прави каквато и да е преценка като истината, като първо го пита. На пръв поглед подобна позиция изглежда нестабилна и напълно непривлекателна. Оказва се, че знаейки, че не можем да разчитаме на общоприети разпоредби, тъй като те също могат да бъдат под въпрос.

Видове скептицизъм

Разграничаване между относителен и абсолютен скептицизъм. Абсолютният скептицизъм е характерен за древната философия, а отрича възможността за някакво познание изобщо. Относителният скептицизъм е присъщ на настоящето и е в отричането на философското знание. В науката скептикът е двигател на прогреса, тъй като той не взема нищо неизменна истина, той я търси, внимателно проверява всяко изявление.

Скептицизмът като философска тенденция

Скептицизмът е независима тенденция във философията на елинистическата епоха. Философската школа на скептиците се характеризира с основна позиция - всяко знание е ненадеждно. Основателят на тази посока в древността е Пирон, който вярва, че съмнението е основа на знанието. Той изхождаше от твърдението, че една гледна точка не е повече вярна от другата, защото всяко познание е относително и не може да се каже кой е по-близо до същността на нещата и кой е следващият.

Основни теми на скептицизма

От философска гледна точка, скептикът е човек, който се придържа към следните предложения:

• тъй като различните мислители имаха различни гледни точки, никое от тях не може да се нарече напълно вярно;
• човешкото познание е ограничено, затова никой не може да бъде считан за истина;
• човешкото познание е относително, което означава неизбежно влияние на субективността върху резултатите от познанието. Ние възприемаме чувствата и следователно възприемаме явлението не обективно, а като резултат от влиянието върху нашите сетива.

Римският представител на скептицизма, Секст Емпирикус, в своите разсъждения стига толкова далеч, че принципът на съмнение се разпространява в собствените си разсъждения.

Крайната цел на скептичен подход към познанието на хладнокръвие е изследовател. Това означава, че при отхвърляне на приемането на всяко съдебно решение, става безстрастен мислител в оценката на света, като по този начин придобива спокойствие, щастие.

Положителните аспекти на скептицизма

Ако всичко е ненадеждно и не се поддава на знанието, с какво работи скептикът? Значението на тази тенденция в познанието е особено забележимо в борбата срещу догматизма. Ако науката се основава на т.нар. Неизменни истини, най-вероятно тя вече е мъртва. Критичната оценка на всяка хипотеза, всеки получен факт, прави мисълта да се движи понякога в най-неочакваните посоки, разкривайки нови модели. По този начин скептикът не е просто критичен начин на мислене циник. Това е мислител, чието съмнение отваря пътя към нови знания.